Решение № 15510 от 14.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2071/2018 г.

Решение № 15510 от 14.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2071/2018 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от "Ариел Телеком" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, чрез процесуалния си представител адв. Стефанов, срещу решение № 1750/16.10.2017 г., постановено по адм. дело № 957/2017 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена исковата молба на дружеството с правно основание чл. 4, вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Община Варна за претърпени имуществени вреди с цена на иска 2000 лв., частичен от 27 885, 37 лв. в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на Община Варна, изразяващи се в премахване на законни тръбни и кабелни мрежи, собственост на дружеството. Иска се отмяна на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи изцяло предявеният иск. Поддържат се подробни доводи за наличието на предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Счита, че съдът не е отчел и взел предвид доказателствата събрани по делото, които установяват отговорността на ответника. Моли за присъждане на направените по делото разноски. В представената по делото молба не възразява да се даде ход на делото и по същество поддържа доводите изложени в касационната жалба, няма доказателствени искания и не представя нови доказателства. Ответникът – Община Варна, представлявана от кмета на общината, чрез процесуалния си представител юрк. Кискинов в представена по делото молба изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд – Варна се е развило по исковата молба на "Ариел Телеком" ЕООД от гр. Варна, представлявано от управителя си С. Аврамов, с която на основание чл. 4, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е предявила иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди в размер на 2 000 лева, частичен от 27 885, 37 лв. срещу Община Варна, представляващи пропуснати ползи и 7000 лева лихви, причинени от действия на Община Варна, изразяващи се в премахване на законни тръбни и кабелни мрежи, собственост на дружеството. С обжалваното решение съдът е приел като неоснователен и недоказан предявеният иск за причинени имуществени вреди и го е отхвърлил изцяло. За да постанови този резултат от фактическа страна съдът е установил, че "Ариел Телеком" ЕООД е собственик на законно изградена и въведена в експлоатация подземна тръбна канална мрежа, състояща се от тръби, шахти, излази и шкафове, в едно с положените в нея кабелни трасета, изградена на територията на гр. Варна /КП л. 8 от адм. дело № 957/2017 г. /. Със Заповеди № 69/20.02.2015 г. /л. 254/, № 70/20.02.2015 г. /л. 270/, № 72/08.05.2014 г. /л. 280 и № 102/02.07.2014 г. /л. 295/, издадени от кмета на Район "Одесос" при Община Варна е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Въздушни кабелни мрежи, монтирани по фасадите и покривите на сградите, по стълбовете за улично осветление и дърветата, съответно в 1-ви, 3-ти, 7-ми и 8-ми микрорайон. От приложения по делото договор /л. 307-316 за изпълнение на "Премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория включително, или на части от тях, съгласно чл. 225а от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ на територията на Община Варна", съдът е установил, че Община Варна в качеството си на възложител е възложила на Обединение "Варна-РР-РС" в качеството на изпълнител премахването на незаконно изградените въздушни кабелни мрежи в посочените по-горе микрорайони в гр. Варна. С цел установяване на фактите по делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза и са изслушани свидетелски показания на св. Тодоров и св. Савов. При така установената по делото фактическа обстановка, съдът е направил следните правни изводи: Претенцията на ищеца за парично овъзмездяване като резултат от действията/бездействията на ответника, не кореспондира като краен резултат с основанието на иска в неговата обстоятелствена част. Приел е, че по делото не са налице доказателства, установяващи извършването или неизвършването на фактически действия, които да поставят началото на пряка причинно-следствена връзка между проявлението /наличието/ на действия но общинската администрация и сочените от ищеца вреди. Изложил е аргументи, че такива доказателства в настоящия случай не са представени от ищеца. Изложил е аргументи, че от данните по делото се установява по категоричен начин, че премахването на незаконно изградена кабелна мрежа е възложено на Обединение "Варна-РР-РС" със сключен договор между ответника и дружеството. Предвид това, административният съд е заключил, че не са налице елементите на фактическия състав при който да се реализира отговорността на общината по ЗОДОВ, поради което е отхвърлил исковата претенция като неоснователна и недоказана. Касационният състав на ВАС намира, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на процесуални правила, то не съответства на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК. Решението не съдържа мотиви, от които да се установи и изведе волята на съда. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 от АПК, съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено. Те следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдържанието му не отговаря на изведените от закона изисквания. В него не са описани становищата на страните, не е направен анализ на събраните по делото доказателства, като и допусната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза. На следващо място липсва изложение какви конкретни фактически положения съдът приема за установени на база събраните по делото доказателства. Безспорно по делото е унищожаването на законно изградената и надлежно въведена в експлоатация подземна кабелна мрежа наред с незаконно изградената от други оператори въздушна кабелна мрежа, която е предмет на посочените по–горе заповеди на кмета на Община Варна, неизбежно води до претърпените имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от принудителното изпълнение на заповедите. При липса на приети за установени факти въз основа на доказателствата по делото не са изложени и правни съображения, какво е приложението на закона към приетото като фактическа обстановка. Съдът не е извършил фактически установявания по твърдени в исковата молба обстоятелства на които се основава предявения иск и касаещи предявения иск. Съответно няма и правни изводи относно твърдените факти. По делото е било безспорно установено също, че е прекъсната кабелната мрежа на "Ариел Телеком" ЕООД, като това изрично е заявено и от процесуалния представител на ответника – Община Варна в приложеното и влязло в законна сила решение № 1717/29.07.2016 г. по адм. дело № 3759/2015 г. на Административен съд – Варна. Необсъждането на тези доказателства води до сериозни пропуски в мотивите на обжалваното съдебно решение, което е пречка за проверка на неговата правилност. При постановяване на обжалваното решение съдът не е взел предвид, че производството развиващо се пред него е исково, страните следва да докажат твърденията си, и че по силата на АПК субсидиарно се прилагат разпоредбите на ГПК. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на визираните в закона предпоставки – незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; вреда от такъв административен акт, респ. действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липса на някой от елементите на фактическия състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по посочения ред. Наличието на тези предпоставки следва да бъде доказано от ищеца с оглед разпределението на доказателствената тежест. Административният акт, съответно – действието или бездействието са незаконни, когато противоречат на закона или на друг нормативен акт или когато не са предвидени в него, т. е. при липса на законово основание. Под действия и бездействия, съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 година на ВКС по т. д. № 3/2004 година на ОСГК, се разбира фактически действия и бездействия, които административният орган или длъжностните лица са длъжни да извършат по силата на нормативен акт. В този случай на задължение на административния орган, произтичащо пряко от закона, следва да съответства прогласено от същия нормативен акт субективно право на гражданин или организация, като двата елемента съставят регламентирано от този нормативен акт административно правоотношение. Следователно е необходимо наличие на такова административно правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административния орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт. Това са основните предпоставки, за да се установи налице ли е "бездействие" от страна на съответния административен орган и дължал ли е той определено действие. Под административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се разбира тази дейност, която има подзаконов, управленски, властнически, публичен характер и е насочена към възникване на административно правоотношение между административния орган и съответното лице, което в случая не е налице. Неоснователното бездействие на административен орган е неизпълнението на фактически действия, произтичащи от нормативен акт. Защитата в изпълнителното производство се осъществява като се оспорват актовете на органа по изпълнението. В случая посочените от ищеца като незаконосъобразни действия на адм. орган не са фактически, а с правен характер, т. е. касае се за издаване на правни актове, каквито са издадените от кмета на Община Варна заповеди, а не за фактически действия на длъжностни лица, но изводи на съда в тази насока липсват. В случая не е ясно от мотивите как първоинстанционният съд е достигнал до извод, че не са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да не се ангажира отговорността на Община Варна по иска, с който се претендира обезщетение за имуществени вреди. По-скоро същите имат декларативен характер, но не е извършен анализ на установеното по делото и не става ясно какви са правните изводи обосновали съда да постанови обжалвания резултат. Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения по чл. 172а, ал. 2 АПК в случая са съществени, защото препятстват, правят невъзможна проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението в обжалваната му част. Решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение. Съгласно чл. 226, ал. 3 АПК съдът следва а се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение