Решение № 351 от 12.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1178/2012 г.

Решение № 351 от 12.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1178/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 346, т. 1 НПК е образувано по подадена в срок касационна жалба на подсъдимия М. Д. А. против въззивно решение № 53 от 9.04.2012 г. постановено по ВНОХ дело № 3/2012 г. на Великотърновския апелативен съд.

В жалбата и в съдебно заседание се поддържат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК и в условията на алтернативност се иска въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав или да бъде изменено, като наказанието бъде намалено по размер и бъде отложено изтърпяването му.

Оплакването за неправилно приложение на материалния закон се мотивира с неоснователния отказ на въззивната инстанция да приложи по-леко наказуем материален закон и да го освободи от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК. В подкрепа на оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила се излагат съображения за съществено ограничаване на правата му с отказа да бъдат събрани необходими доказателства за правилното решаване на делото и с липсата на отговор на негови съществени доводи. Явната несправедливост на наказанието се мотивира с приложението на по-неблагоприятния материален закон и с неоснователния отказ да бъде отложено изтърпяването на наказанието.

Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и съобразно правомощията си в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното:

С присъда № 57 от 1.11.2011 г. постановена по НОХ дело № 840/2010 г. Плевенският окръжен съд е признал подсъдимия М. Д. А. за виновен и го е осъдил както следва:

1. На 15.05.2007 г. и на 10.05.2008 г. в гр. Плевен, в условията на продължавано престъпление, като управляващ и представляващ [фирма] гр. Плевен в две Общи заявления за плащане на площ представил неверни сведения пред Областна разплащателна агенция - Плевен на ДФ "Земеделие" с цел да получи и получил средства от фондовете предоставени от Европейския съюз на българската държава съответно в размер на 8050.68 лв. и 9912.50 лв. за двете години, съставляващи субсидии за изцяло недопустимата за подпомагане площ по схемата за единно плащане на площ - престъпление по чл. 248а /ред. ДВ бр. 75/2006 г./ ал. 3, пр. 1 във вр. с ал. 2 и ал. 1 и чл. 26, ал. 1 НК, за което по реда на чл. 54 НК му е наложил наказание две години лишаване от свобода и глоба в размер на 2000 лв.

1. На 24.01.2008 г. и на 20.12.2008 г. в гр. Плевен, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на собственик и представляващ [фирма] гр. Плевен, чрез използване на документ с невярно съдържание - две Общи заявления за плащане на площ, в които декларирал неверни обстоятелства получил без правно основание по схеми за национално доплащане чуждо имущество с намерение да го присвои съответно в размер на 3211.18 лв. и 7206.20 лв. за двете години - престъпление по чл. 212, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, за което по реда на чл. 54 НК му е наложил наказание две години лишаване от свобода.

1. На 15.05.2009 г. в гр. Плевен, като управляващ и представляващ [фирма] гр. Плевен, представил пред Областна разплащателна агенция - Плевен на ДФ "Земеделие" неверни сведения в Общо заявление за плащане на площ за да получи средства от фондовете предоставени от Европейския съюз на българската държава в размер на 12580.90 лв., съставляваща субсидия за изцяло недопустимата за подпомагане площ по схемата за единно плащане на площ- престъпление по чл. 248а, ал. 3, пр. 1 във вр. с ал. 2 и ал. 1, за което по реда на чл. 54 НК му е наложил наказание две години лишаване от свобода и глоба в размер на 2000 лв.

На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът му е определил общо наказание две години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, към което е присъединил изцяло наказанието глоба в размер на 2000 лв.

Съдът се е произнесъл по гражданската отговорност на подсъдимия като го е осъдил да заплати на ДФ "Земеделие" гр. София сумите посочени в диспозитива на присъдата.

С въззивно решение № 53 от 9.04.2012 г. постановено по ВНОХ дело № 3/2012 г. Великотърновският апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция.

Касационната жалба е основателна.

Производството пред Великотърновския апелативен съд е образувано по жалба на подсъдимия. В срока за обжалване на присъдата са изготвени две жалби, като с първата жалба вх. № 9973/9.11.2011 г. са развити доводи необоснованост, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието. Във втората жалба вх. № 10155/15.11.2011 г. е развит довод за съществено нарушение на процесуалните правила, който е мотивиран с недостатъчното изясняване на въпросите за здравословното му състояние и вменяемостта. Към нея са приложени удостоверение № 60/3.11.2011 г. на Медицински център "А." - ООД и два броя епикризи от Многопрофилна болница за активно лечение [фирма] и от Университетска многопрофилна болница за активно лечение "д-р Г. С." ЕАД - Клиника по обща психиатрия мъже. В тях е отразено заболяване биполярно афективно разстройство. В закрито заседание на 11.01.2012 г., проведено по реда на чл. 327 НПК, въззивният състав очевидно е обсъждал само първата жалба, като е преценил, че следва да бъде проведено допълнително съдебно следствие и да бъдат събрани доказателства за изясняване на посочените в нея обстоятелства. В съдебното заседание на 5.03.2012 г., когато е приключило разглеждането на делото, са представени от защитата и приети като писмени доказателства три броя експертизи, писмо от проверка на ОП - Плевен от 22.12.2011 г. до защитника във връзка със заболяването на подсъдимия и амбулаторен лист. От жалбоподателят не е поискано назначаването на съдебно психиатрична експертиза, но защитника му е оспорил възможността да извърши виновно вменените му престъпления предвид психическото му заболяване, като е акцентирал на това обстоятелство.

Тези писмени доказателства поставят под съмнение вменяемостта на подсъдимия и са едно от основанията по чл. 144, ал. 2 НПК за задължително назначаване на съдебно психиатрична експертиза. Такава съдът е бил длъжен да назначи независимо от процесуалното поведение на страните. Въззивният съд е инстанция по същество, която може да събира доказателства и служебно в изпълнение на правомощието си по чл. 107 НПК, когато по делото има неизяснени обстоятелства от съществено значение за правилното му решаване, а въпросът за психическото състояние на подсъдимия е едно от обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК. Изясняването на психическата годност на подсъдимия да носи наказателна отговорност за действията си е от съществено значение за правилното решаване на делото. В представените епикризи е отразено заболяване "биполярно афективно разстройство". Това заболяване има различни по тежест проявни форми. Само посредством експертно заключение на специалист, притежаващ необходимите знания в областта на психиатрията, може да се установи, какви са медицинските критерии за определяне на едно заболяване като биполярно афективно разстройство, страда ли подсъдимият от това заболяване, в каква форма на тежест и проявление се е изразило и дали е довело до нарушаване на годността му да разбира смисъла и значението на извършеното. Вместо да попълни делото с тези доказателства на стр. 21-22 от мотивите въззивният състав изрично е приел, че наличието на психично заболяване не е установено с необходимите документи, поради което не го приема за доказано и не го цени като смекчаващи отговорността обстоятелство при индивидуализацията на наказанието.

Допуснатото нарушение е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, защото не дава възможност да се извърши касационната проверка и да се отговори на останалите доводи на жалбоподателя. От друга страна то ограничава правото на подсъдимия да узнае защо е осъден правилно с присъдата. Нарушението е отстранимо при повторно разглеждане на делото от въззивния съд. На това основание въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато на Великотърновския апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане делото следва да бъде попълнено с доказателства в посочения по-горе смисъл, като при постановяване на новия съдебен акт бъдат взети предвид и останалите доводи на подсъдимия, релевирани в касационната жалба.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение