Решение № 7768 от 20.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2801/2017 г.

Решение № 7768 от 20.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2801/2017 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на О. М., род. на 15.06.1980 г., с адрес с. К., общ. В., ул. С. Ф. .№..., чрез процесуалния си представител адв. М. И. от САК, против Решение № 7013/10.11.2016 г., постановено по адм. дело № 995/2016 г., по описа на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу отказ № УРИ 536400 - 21395/03.09.2015 г., на директора на Дирекция "Миграция" при МВР за предоставяне право на постоянно пребиваване в Р. Б.. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният отказ бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира разноски. Ответникът - директора на Дирекция "Миграция" при МВР, редовно призован, не е представляван и не е изразено становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С. - град е отхвърлил като неоснователна жалбата на О. М. срещу отказ № УРИ 536400 - 21395/03.09.2015 г., на директора на Дирекция "Миграция" при МВР за предоставяне право на постоянно пребиваване в Р. Б.. За да постанови този резултат съдът е приел, че с оглед наличието на предпоставките по чл. 25, ал. 1, т. 12 ЗЧРБ, административният орган е постановил оспорения отказ в съответствие с материалния закон. Съгласно цитираната разпоредба разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците, които до 27.12.1998 г. са влезли, пребивават и не са напускали територията на Р. Б. или са родени на територията на Р. Б. и не са признати за граждани на бившите съветски републики. Установено е по делото, че О. М. е арменски гражданин, поради което не е налице втората законова предпоставка за получаване на разрешение за постоянно пребиваване. Решението е правилно. В чл. 25, ал. 1 ЗЧРБ се уреждат предпоставките за получаване на разрешение за постоянно пребиваване. За да възникне правото да се пребивава постоянно следва чуждият гражданин до 27 декември 1998 г. да е влязъл, пребивавал и да не е напускал територията на Р. Б. или да е роден на територията на Р. Б. и да не е признат за граждани на бившите съветски републики. В настоящият случай не е налице втората кумулативно уредена предпоставка, поради което законосъобразно органът е постановил отказ за постоянно пребиваване в страната. При издаване на оспорения акт административният орган не е допуснал нарушения на чл. 9, § 1 от Директива 2003/109/ЕО, на принципа за съразмерност, установен в чл. 6 АПК. Доводите за нарушение на чл. 8 КЗПЧОС също са неоснователни. В част I "Права и свободи" от Конвенцията е регламентирано правото на зачитане на личен и семеен живот, чието ограничаване е допустимо от страна на държавните власти в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Конвенцията предвижда възможността с национален закон да се въвеждат ограничения с цел балансиране правата на човека и националната сигурност на всяка държава. Нарушение на чл. 8 КЗПЧОС може да има в случаите когато личният и семеен живот на чуждия гражданин се засяга несъразмерно. В конкретния случай органът е извършил преценка на всички факти и обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на случая и е приложил правната норма според точния й смисъл. С правилното прилагане на чл. 25, ал. 1, т. 12 ЗЧРБ органът не е нарушил или ограничил правата на лицето, както и целта на закона за регламентиране на статута на чуждите граждани. При осъществяване на предпоставките по чл. 25, ал. 1, т. 12 ЗЧРБ органът е постановил законосъобразен отказ. Правото му на пребиваване в страната не е застрашено, не е нарушено и правото му на семеен живот повече от необходимото. Чужденецът няма ограничение да поиска разрешение за продължително или дългосрочно пребиваване в страната на друго основание. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд С. - град съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение