Решение № 6179 от 25.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13540/2020 г.

Решение № 6179 от 25.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13540/2020 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция "Дунавска" срещу решение № 296/28.10.2020 г., постановено по адм. дело № 349/2020 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отменено решение, рег. № 32-137971/15.05.2020 г. на директора на ТД Дунавска при Агенция "Митници", с което е определена нова митническа стойност по декларация № MRN 19 BG004303006876 R7/18.10.2019 г. на декларираната стока, коригирана е декларацията в кл. 4/16 и 8/6, отказано е възстановяване на платена сума в размер на 21 600 лв. В касационната жалба се развиват съображения за неправилност на обжалваното решение като оплакванията са свързани с неправилно прилагане на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу митническото решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба "Аглика Трейд" ООД – гр. Велико Търново, чрез адв. С. Ж., в депозирани по делото отговор на касационна жалба, писмени бележки, както и в становище по съществото на спора, оспорва основателността на касационната жалба и моли да се остави като правилно обжалваното решение, ведно с присъждане на сторените по делото разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени цитираното по-горе решение на директора на ТД "Дунавска", първоинстанционният съд е приел, че от страна на митническия орган не е доказано наличието на обосновано от събраните доказателства основателно съмнение по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение /ЕС) 2015/2447, т. е. митническият орган не е следвало да преминава към методите за остойностяване на вноса, разписани в разпоредбите на чл. 74, пар. 3 от Митническия кодекс на съюза /МКС/. Според съда незаконосъобразни и необосновани са и изводите на митническите органи и по приложението на субсидиарните методи по пар. 3 на чл. 74 МКС, а именно: от акта не става ясно буква от разпоредбите на чл. 74, пар. 3 МКС е приложима и защо, липсва позоваване на конкретни факти, представляващи използваните от митническият орган данни от митническата територия на Съюза, както и използваните конкретни способи, които да отговарят на принципите, заложени в Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията. Според съда не са посочени нито разумните способи, които са използвани за формиране на посочената от митническия орган стойност на вноса от 0, 82 $/кв. м., нито в какво се състои тяхното съответствие с принципите, изброени в Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, каквото е едно от изискванията за евентуално приложената норма на чл. 74, пар. 3 от Митнически кодекс. Обжалваното решение е правилно постановено. Фактическата обстановка по делото правилно е установена от първоинстанционния съд и във връзка с направените фактически изводи на съда не са направени касационни оплаквания. На основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК като оставя в сила решението на АСВТ, касационния съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно формираните от него правни изводи, които споделя и не намира за нужно да преповтаря. В обобщение, в съответствие с приложимата материалноправна норма – чл. 74, параграф 2, б. б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. (Кодекса), уреждаща третирането на т. нар. "сходни стоки", както и с административнопроцесуалните правила, в тежест на митническия орган и издател на позитивния административен акт е да докаже, че декларираната митническа стойност не представлява договорната стойност на стоката и че същата не е общо платена или подлежаща на плащане сума съгласно чл. 70, параграф 1 от Кодекса. Обратно на твърденията в касационната жалба, в процесния случай т. нар основателни съмнения на митническите органи не са доказани. Само позоваването на данните от митническата информационна система и проучването на информацията за вноса в Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи /MISS-3 A/, на база сравнителен анализ и съпоставка между декларирана стойност на стоките на единица тегло, усреднена справедлива цена, генерирана от Theseus на Joint Research Centre към Европейската комисия, не са достатъчни за обосноваване на т. нар основателни съмнения. За термина "основателни съмнения" няма хармонизирана дефиниция в Кодекса или в Регламента за изпълнение, проявлението му следва да се установява за всеки случай поотделно, предвид установените конкретни факти и обстоятелства по съответното дело. В този смисъл правилно съдът е приел, че цитираното от митническия орган решение по дело С-291/15 на СЕС не променя горните изводи, тъй като само от ползваните статистически данни за количества и цени, не може да се извърши преценката дали се касае за сходни стоки и дали декларираната стойност е по-ниска в сравнение със сходни стоки, без за тях да се извърши съпоставка. Тази съпоставка обикновено е по повод на съответната информация за търговска марка, производител, качество и търговско равнище, но в решението на административния орган, както правилно е установено и от първостепенния съд - не е извършена. Касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от адв. С. Ж., на "Аглика Трейд" ООД следва да се заплатят направените разноски за касационното производство в размер на 1 416 лв. Неоснователно е направеното възражение в касационната жалба за прекомерност на адвокатското възнаграждение предвид фактическата и правна сложност на делото. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение