Решение № 467 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6616/2010 г.

Решение № 467 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6616/2010 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Бургас при ЦУ на НАП, против решение № 317/29.03.2010 г., постановено по адм. дело № 84/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас, с което е отменен акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 912453/18.11.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага съображения, че съдът неправилно е достигнал до извода, че не се дължат лихви в случаите на признаване на право на данъчен кредит в хипотезата на § 18, ал. 4 ПЗР ЗИД ЗДДС. В разпоредбата не е предвидена възможност за възстановяване на лихвата, която е начислена с влезлия в сила ревизионен акт /РА/ и поради това че е въведено изключение засягащо стабилитета на влязъл в сила индивидуален административен акт, то разпоредбата не може да се тълкува разширително и да се прилага и по отношение на начислените лихви за забава. По съображения в този смисъл касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против АПВ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Старт Транс" ООД - гр. Бургас, представляван от управителя Димитър Андреев Андреев, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че безспорно не се дължи главница, поради което неправилно с АПВ е отказано възстановяване на начисленото задължение за лихви. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд - гр. Бургас е отменен акт за прихващане или възстановяване № 912453/18.11.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-320/19.12.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. Бургас, и е възстановена на "Старт Транс" ООД - гр. Бургас сума в размер на 36973,23 лв., установената с РА № 02801590/26.02.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, представляваща начислена лихва за забава за задължение за ДДС в размер на 222612,58 лв. за данъчен период м. 10/2007 г., по извършено вътреобщностно придобиване /ВОП/ на седем броя влекачи VOLVO-FH, на обща стойност 1113062,86 лв. Дирекцията е осъдена да заплати на дружеството разноски в размер на 200 лв. За да постанови този акт съдът е приел, че с влязъл в сила РА № 02801590/26.02.2009 г. е начислен ДДС в размер на 222612,58 лв. за осъществено вътреобщностно придобиване на посочените влекачи на обща стойност 1113062,86 лв., както и лихва в размер на 36973,23 лв. Дружеството е включило фактурите за осъществените ВОП в справка-декларация /СД/ за м. 01/2009 г. с вх. № 0200-1123556/13.02.2009 г., като е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в размер на 222612,60 лв., на основание § 18 ПЗР ЗИД ЗДДС. С обжалвания пред съда АПВ е отказано възстановяване на начислената с влезлия в сила РА лихва в размер на 36973,23 лв., като е прието, че е налице изискуемо задължение за лихва. Съдът е приел, че в случая за данъчния период м. 10/2007 г. не съществува неплатено в срок данъчно задължение, с наличието на което законът свързва задължението за заплащане на лихви. Дружеството се е възползвало от възможността, предвидена в § 18 ПЗР ЗИД ЗДДС за лицата, получатели по доставки, за които данъкът е станал изискуем като платци по глава осма, за които е приложим чл. 73а ЗДДС, и е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит за периода м. 10/2007 г. в размер на 222612,60 лв. за осъществените ВОП, като е включил размера на данъчния кредит в справката-декларация за м. 01/2009 г. Правото на данъчен кредит е упражнено правомерно от дружеството, с което е постигнал ефекта на нотиране на данъка, характерен за режима на т. нар. самоначисляване, при което се получава нулев резултат за съответния период. След като не е налице неплатено в срок публично задължение, не се дължи и задължение за лихви съгласно чл. 175, ал. 1 ДОПК. Така постановеното решение е правилно. По делото не съществува спор от фактическа страна и съдът правилно е установил релевантните факти, така както са отразени в мотивите на решението. С влязъл в сила РА № 02801590/26.02.2009 г. на "Старт Транс" ООД е начислен ДДС в размер на 222612,60 лв. за осъществени вътреобщностни придобивания, за които са издадени фактури през данъчен период м. 10/2007 г., както и лихви в размер на 36973,23 лв. за забавено плащане на това задължение. Дружеството е включило фактурите в дневника за покупки и СД за данъчен период м. 01/2009 г., като е упражнило право на приспадане на данъчен кредит, съгласно предоставената възможност с § 18 ПЗР ЗИД ЗДДС. Спорът по делото е правен и е свързан с дължимостта на лихвите в тази хипотеза. Първоинстанционният съд е дал правилен отговор на този въпрос, който се споделя от настоящата инстанция. Правото на приспадане на данъчен кредит не е било упражнено от задълженото лице в срока по чл. 72, ал. 1 ЗДДС, но е сторено в срока и по реда, предвидени в § 18, ал. 1, вр. ал. 4 ПЗР ЗИД ЗДДС. С разпоредбите на § 18 са преуредени отношенията свързани с упражняване право на данъчен кредит в посочените хипотези, като с ал. 1 е дадена възможност на регистрираните лица - получатели на доставки или вносители, за които данъкът е станал изискуем като лице - платец по глава осма, които до влизането на изменението на закона в сила, не са начислили данък по реда на чл. 86, ал. 1 и/или не са упражнили правото си на данъчен кредит, да начислят данъка, съответно да упражнят правото си на приспадане на данъчен кредит, в 4-месечен срок от влизането на закона в сила. С ал. 4 е предоставена възможност на регистрираните лица, спрямо които е налице влязъл в сила индивидуален административен акт, въз основа на който не е признато право на приспадане на данъчен кредит за доставки, при които данъкът е станал изискуем от получателя, и за които би се приложил чл. 73а от закона, да упражнят правото си на приспадане на непризнатия данъчен кредит като включат протокола за начисляване на данъка за съответната доставка в дневника за покупки за м. януари 2009 г. или за някой от следващите 6 данъчни периода. Поради това че в случая дружеството е упражнило правото си на данъчен кредит при спазване на законовите изисквания в приложимата хипотеза, то упражняването на правото на данъчен кредит следва да се приеме за правомерно. Същевременно начисляването на данъка е осъществено с РА, който е влязъл в сила. За дружеството не съществува неплатено в срок данъчно задължение, тъй като в случаите, при които данъкът е изискуем от лицето - получател по доставката, или т. нар. обратно начисляване, какъвто е настоящия случай, получателят по доставката е едновременно задължен за данъка и има право на приспадане на данъчен кредит. При начисляване на данъка с РА и упражняване на правото на данъчен кредит по реда и в сроковете по § 18, ал. 1 и ал. 4 ПЗР ЗИД ЗДДС, е постигнат ефекта на нулиране на задължението за съответния данъчен период. Следователно не е налице хипотезата на чл. 175, ал. 1 ДОПК, която предвижда, че за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. След като за осъществените през м. 10/2007 г. данъкът е начислен с РА от 26.02.2009 г., то предвид разпоредбата на § 18, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗДДС това начисляване не е просрочено. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че съдът е тълкувал разширително разпоредбата на § 18, ал. 4 ПЗР ЗИД ЗДДС. Изводите на съда са формирани въз основа на цялостно и правилно тълкуване на правните норми, свързани с особеностите на данъчното задължение за ДДС при ВОП и свързаното с него право на данъчен кредит, на правното действие на разпоредбите на § 18, както и на акцесорния характер на задължението за лихви. По изложените съображения правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че процесната лихва не се дължи и е отменил обжалвания АПВ. Съдът обаче неправилно е постановил диспозитив, с който е възстановил на дружеството сума в размер на 36973,23 лв., без да прецени наличието на основание за прихващане на изискуеми публични вземания, събирани от НАП, съгласно изискването по чл. 128, ал. 1 ДОПК. Възстановяване на сума може да бъде направено само при наличие на остатък след извършеното прихващане. От данните по делото - справка за задълженията на дружеството към 18.11.2009 г., е видно, че същото е имало изискуеми непогасени публични вземания, за които няма данни дали са погасени впоследствие. Поради това, съдебното решение в частта, с която е постановено възстановяване на сумата следва да бъде отменено, като вместо това следва преписката да бъде изпратена на компетентния орган по приходите при ТД на НАП гр. Бургас за извършване на прихващане и възстановяване на сума в размер на 36973,23 лв. съгласно процедурата по чл. 128 и сл. ДОПК. При този изход на спора не се присъждат разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение