Решение № 1963 от 16.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 435/2016 г.

Решение № 1963 от 16.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 435/2016 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - гр. В., чрез процесуалния му представител, адв. Стефанова срещу решение № 2508/25.11.2015 г., постановено по адм. дело № 2083/2015 г. по описа на Административния съд - В.. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени атакувания съдебен акт с произтичащите от това правни последици, както и да присъди направените по делото съдебно - деловодни разноски. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът не се явява и не се представлява. Ответниците по касационната жалба - Й. Д. А. и С. Д. А., в представен по делото отговор, чрез процесуалния си представител адв. Златева оспорват същата като неоснователна. Молят обжалваното решение, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Молят и да им бъдат присъдени направените по делото пред настоящата инстанция съдебни разноски. Редовно призовани за съдебно заседание не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - В. е изменил по жалба на Й. Д. А. и С. Д. А. и двамата от гр. В., Решение № 2187 - 8 по Протокол № 41/13.05.2015 г. на Общински съвет- гр. В., в частта на одобрената с него за целите на разпоредителна сделка по чл. 35, ал. 3 от ЗОС по заявление подадено от Й. Д. А. пазарна оценка на поземлен имот - частна общинска собственост. Съдът е приел пазарна оценка на същия имот представляващ 222 кв. м. ид. ч. от ПИ с идентификатор 10135.3517.37, целият с площ 241 кв. м. в размер на 143,16 лева на кв. м. или 31 781,52 лева за прехвърляемите 222 кв. м. ид. ч. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че оспореното решение на общинския съвет е постановено от компетентен по материя орган, съгласно изискванията за форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материални закон. АС - В. е заключил, че решението на общинския съвет не противоречи на разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от ЗОС - продажбата на земя - частна общинска собственост, на собственика на законно построена върху нея сграда се извършва от кмета на общината без търг или конкурс по ред, определен в наредбата на съответния общински съвет за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Анализирайки всички събрани по делото доказателства, включително и изслушаната в съдебното производство оценителна експертиза, административният съд е приел за основателни развитите от жалбоподателите доводи за това, че общинският съвет е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ЗОС, съгласно която пазарните цени на имотите и на вещните права се определят от общинския съвет, въз основа на пазарни оценки, изготвени от оценители. Съдът е приел, че в конкретния случай приложение следва да намерят правилата на чл. 22 от ЗОС, а именно оценката да бъде определена въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. Според съда това се налага от необходимостта, оценката да отговаря на пазарните условия и да бъде обоснована с цените на действителни разпоредителни сделки между несвързани лица за сходни имоти, с цел да бъде определена справедлива пазарна стойност. Въз основа на установеното, съдът е приел, че одобрената с процесното решение оценка не отговаря на тези изисквания и не е обоснована с реално осъществени разпоредителни сделки в района, в който се намира имота предмет на продажба. Съдебното решение е правилно. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон, допуснати от Административен съд - В., съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, а изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени доказателства. При разглеждане на делото и постановяване на обжалвания съдебен акт не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Обосновано и мотивирано административният съд е заключил, че актът на общинския съвет в допустимите за атакуване части е постановен от компетентен орган, при спазване на процесуалните изисквания, но в нарушение на материалните разпоредби на ЗОС. Правилно съдът е приел, че изготвената в административното производство оценка е необоснована и немотивирана, не отговаря на изискванията и не представя справедлива пазарна стойност на оценявания обект. Законосъобразен е извода на съда, че оценката на имота е елемент от материалната законосъобразност на административния акт, тъй като обуславя фактическите основания за одобряване на продажната цена. Направеният от съда извод, че несъответствието между оценката на подлежащия на продажба имот по реда на чл. 35, ал. 3 от ЗОС, определена в административното производство и неговата пазарна стойност, води до незаконосъобразност на оспореното решение на Общински съвет - В. е правилен и се споделя от настоящия касационен състав на ВАС. Неоснователни са доводите на касатора посочени в жалбата, че решението на Общински съвет - В. не е индивидуален административен акт. Правилен е извода на административния съд, че е налице индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Решението на общинския съвет представлява властническо волеизявление на колективен административен орган по разпореждане с общинско имущество по чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и подлежи на оспорване по реда на чл. 45, ал. 3 от ЗМСМА, по аргумент на чл. 8, ал. 11 от ЗОС и Тълкувателно решение № 5 от 10.12.2008 г. на ВАС по т. д. № 20/2007 г. По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна. Обжалваното съдебно решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, следва да бъде уважено искането на касационните ответници по делото, като бъде осъден Общински съвет - В. да заплати направените от тях разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция, съгласно представен по делото Договор за правна защита и съдействие от 18.02.2016 г. за сумата от 200 лева, представляващи изплатено възнаграждение за адвокат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,