Решение № 8616 от 18.9.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район /БДИБР/, чрез юрк. Карабелов, против Решение 6572 от 07.11.2022 г., постановено по адм. д. 7231/2022 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). С обжалваното решение съдът, по жалба на Никора 2000 ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София, [ЕИК], е отменил Задължително предписание КД-03-118(5)/08.07.2022 г. на Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, с което е разпоредено възстановяване на естественото състояние на Каменишко дере, в частта на имот с идентификатор 38558.14.306 по Кадастралната карта и регистър на гр.Копривщица. С решението Басейнова дирекция Източнобеломорски район е осъдена да заплати и направените от дружеството-жалбоподател разноски. Касационният жалбоподател поддържа, че атакуваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяната по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че съдът, в нарушение на процесуалните правила /чл.56, ал.3 ГПК/, е дал ход на делото в с.з. на 06.10.2022 г., при нередовно призоваване на административния орган и подадена молба от процесуалния му представител за отлагане, с което е нарушено правото му на защита. Сочи, че са неправилни и изводите му, че оспореният административен акт не отговаря на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 и т.5 АПК, като не е съобразил и обстоятелството, че Никора 2000 ЕООД няма разрешително за извършване на действия по закона за водите. Твърди, че с посочването на идентификационния номер на имота, дружеството е било наясно с местоположението му, дори и наименованието Каменишко дере да не съществува. Иска отмяна на оспореното решение и постановяване на ново, с което се потвърди издаденото предписание. В съдебно заседание пред настоящия съд, касаторът се представлява от юрк.Карабелов, който поддържа касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Никора 2000 ЕООД гр.София, чрез адв. С.Динев, с писмени бележки, оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на оспореното решение. Посочва, че не е налице твърдяното от касатора процесуално нарушение, тъй като предвид нередовното призоваване на административния орган за насроченото на 06.10.2022 г. с.з. и постъпилите молби за отлагане, делото е отложено за 20.10.2022 г., за която дата органът е бил редовно уведомен чрез юрк.Карабелов. Излага твърдения за незаконосъобразност на предписанието и по същество, поради което изводите на решаващия съд в тази насока са обосновани и законосъобразни. Иска оспореното решение като правилно да бъде оставено в сила, като се претендират направените разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице релевираните в касационната жалба основания за отмяна на първоинстанционното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване пред АССГ е Задължително предписание КД-03-118(5)/08.07.2022 г. на Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, с което, с оглед забраната в чл.143, ал.1 от Закона за водите /ЗВ/ и на основание чл.155, ал.1, т.22 от същия, е разпоредено възстановяване на естественото състояние на Каменишко дере, в частта на имот с идентификатор 38558.14.306 по Кадастралната карта и регистър на гр.Копривщица. Предписанието е издадено след постъпил сигнал с вх. КД-03-118/03.06.2022 г. относно неправомерно изградени водни обекти в землището на гр.Копривщица и извършена на 13.06.2022 г. проверка на място от представители на Басейнова дирекция, РИОСВ и община Копривщица и служител на хотел Орлов камък, обективирана в констативен протокол /КП/ ПЗ-246 от същата дата, при която е установено, че през поземления имот, собственост на Никора 2000 ЕООД, преминава воден обект: Каменишко дере, като в границите на имота са изградени неголеми разширения на дерето, запълнени с вода с приблизителна дълбочина от 0,5 до 0,8 м. и площ около 0,200 дка, за които дейности във водния обект в БДИБР не е постъпвала информация и няма издадени разрешителни, съгласно изискванията на Закона за водите. В първоинстанционното производство е разпитан и свидетелят Муховски домакин в х-л Орлов камък, присъствал на проверката, който потвърждава отразените в КП ПЗ-246/13.06.2022 г. обстоятелства. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени процесуални нарушения - предписанието не отговаря на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 и т.5 от АПК. Счел е, че актът не съдържа описание на естественото състояние на дерето и състоянието му след осъществената намеса, няма яснота колко са изградените разширения с характеристичните им данни, поради което и даденото предписание е неясно. Посочил е също и че Каменишко дере не съществува в този район. По изложените съображения съдът отменил оспореното предписание. Настоящият състав на ВАС намира решението за валидно и допустимо, но неправилно. Административният съд законосъобразно е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - директорът на басейновата дирекция, който на основание разпоредбата на чл.155, ал.1, т.22 от Закона за водите е компетентен да прави предписания по Закона за водите по отношение на дейностите, върху които упражнява контрол. Нормата на чл.143, т.1 от ЗВ, на която се е позовал административния орган, забранява нарушаване на естественото състояние на леглата, бреговете на реките и крайбрежните заливаеми ивици, с оглед защита от вредното въздействие на водите, а състоянието на проводимостта на процесното дере - десен приток на река Ширенейска /съгласно подадения сигнал/, би нарушило естественото състояние на леглото на реката в разглеждания участък. Първоинстанционният съд, в нарушение на принципа на служебното начало, не е указал на страните за кои факти и обстоятелства, същите следва да посочат доказателства и ако не бъде проявена активност в тази насока и страната не е предупредена за последиците от неизпълнението на това си задължение, да предприеме сам действие по изясняване на фактите и обстоятелствата необходими му за обосновано и законосъобразно произнасяне. В конкретния случай съдът не е дал такива указания и е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка. Несъстоятелни са изводите на съда, че оспореният акт не съдържа описание на състоянието на дерето след осъществената намеса. Такова се съдържа както в КП, така и в даденото предписание. Съдът е следвало да събере доказателства, в т.ч. и чрез съдебно-техническа експертиза, процесното дере десен приток ли е на река Ширенейска, както се сочи в подадения сигнал; какво е било естественото състоянието на дерето към момента на придобиване на имота от дружеството жалбоподател /което състояние няма как да не е било известно на собственика/; колко и какви са били съществуващите в имота водни площи /водоеми/ при придобиването на имота; съществуващите водоеми ли са били почистени и възстановени от собственика, същите ли са били разширени или са били изградени нови такива, както и извършените действия оказали ли са влияние на естествения водооток на дерето и увреждане на съществуващата екосистема. Едва след анализ на посочените обстоятелства могат да се изведат изводи допуснато ли е нарушение на чл.143, т.1 от ЗВ и съответно законосъобразен ли е оспорения административен акт. Постановяването на съдебно решение при неизяснена фактическа обстановка и законовата забрана за нови фактически установявания в касационното производство, препятства извършването на преценка за правилното приложение на материалния закон. Предвид изложените съображения оспореното решение, като неправилно, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане следва да бъдат предприети действия по изясняване на релевантни за производството обстоятелства съобразно посочените по-горе мотиви. На основание чл.226, ал.3 от АПК, първоинстанционния съд следва да се произнесе и по разноските за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК Върховен административен съд, Трето отделение