Решение № 970 от 30.1.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Аграплам" ЕООД, чрез процесуален представител, срещу решение 331 от 19.05.2022 г., постановено по административно дело 154/2022 г. от Административен съд /АС/ Хасково, поправено с решение 339 от 20.05.2022г. с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 за кампания 2019г. с изх. 01-2600/247 от 19.01.2022 г. издаден от Заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на решението на първоинстанционния съд, като твърди, че същото е постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209 АПК. Оспорват се изводите на първоинстанционният съд, че обжалваният акт съдържа мотиви с доводи, че в същото са посочени множество правни норми, а фактическото основание е формулирано общо, без конкретни факти. Излага съображения, че посочените в акта и приети от съда като приложими правни норми са неприложими, тъй като са приети през 2017г., след поемане на ангажимента от 2015г. По подробно развити съображения в касационната жарба иска отмяна на съдебното решение. Претендира сторените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуален представител Т. Василева, в представен по делото писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, респективно решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС - Хасково е Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020г. за кампания 2019г. с изх. 01 -2600/247 от 19.01.2022г., издаден от заместник - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" на основание чл.15, ал.3, т.3 от Наредба 4 от 24.02.2015г., поради неспазване на изискванията на чл.33, ал.1, т.2,3 и 5 от същата Наредба. За да се произнесе по спора, АС - Хасково е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за издаването си, поради което отговаря на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за мотивираност на акта. Прието е, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и органът е изпълнил задълженията си по чл.35 и чл.36 от АПК. Съдът е анализирал посочените в акта материалноправни разпоредби на Наредба 4 от 2015г., послужили като основание за прекратяване на ангажимента и представените доказателства и е стигнал до извода, че дружеството касатор в настоящото производство не е спазило изискването за подпомагане въведено с чл. 33, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г, тъй като до края на съответната година липсват данни за произведена биологична продукция, като съдът е заключил, че представянето на документ с посочването на нулеви количества произвеждани растителни продукти не може да изпълни изискването на закона относно удостоверяване на производството. Предвид горното е прието, че е налице посоченото в акта основание по чл.15, ал.3, т.3 от Наредба 4/2015г. за прекратяване на ангажимента по мярка 11 и правилно е приложен материалния закон. Така постановеното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка във връзка с издаването на оспорения административен акт и след подробен анализ и съобразяване с приложимата правна уредба, първоинстанционният съд обосновано е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в изискуемата от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалноправните разпоредби. Направените от съда изводи кореспондират със събраните по делото доказателства. Основният и безспорно установен факт, предопределящ крайния правен извод за законосъобразност на обжалвания административен акт е, че касационният жалбоподател не притежава надлежен документ - сертификат или сертификационно писмо, които да удостоверяват произведена биологична продукция, съгласно изискването на чл.33, ал.1, т.2 от Наредба 4 от 24.02.2015г. съществувало и към датата на приемането й(обн. ДВ., бр. 16 от 27.02.2015г.) Съгласно чл. 6 от приложимата Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 -2020г., биологичните дейности от съответното направление се изпълняват за период от пет последователни години, като този срок започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение на Заявлението за подпомагане", което през първата година на кандидатстване е и Заявление за плащане". Безспорно е, че като земеделски производител, жалбоподателят е поел ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие", като 2015г. е първата година на поетия ангажимент, а 2019г. е последната пета година от същия. Правилни са изводите на АС - Хасково, че задължението по чл.33, ал.1, т.2 от Наредбата в редакцията му към датата на издаване на обжалваният акт, подпомаганите лица изпълняващи дейности по направленията по чл.3, до 30 октомври на петата година от ангажимента, който започва да тече от първото одобрено заявление за подпомагане по съответното направление, най - малко веднъж да са получили сертификат за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологично производство; сертификатът удостоверява произведена биологична продукция е било налице и е съществувало още към датата на приемане на Наредбата, което обстоятелство изрично е отбелязано в обжалваният акт. Ето защо правилно съдът е стигнал до извода, че това задължение е съществувало и към датата на поемане на ангажимента от подпомаганото лице, а именно през 2015г. Разликата в текста на разпоредбите е налице единствено по отношение на срока, в който лицата е следвало да се снабдят с писмено доказателство или сертификат, като в старата редакция към 2015г. този срок е бил до 30 септември на петата година от ангажимента, докато в редакцията на текста, в сила от 27.09.2019г., този срок е удължен до 30 октомври на петата година от ангажимента. От представените по делото сертификационно писмо и сертификат, издадени на касатора от контролиращото лице "Био Сертификейшън" ЕООД, съдът е достигнал до верен извод, че подпомаганото лице не е изпълнило изискванията на чл. 33, ал.1, т.2 и т.3 от Наредбата, тъй като същите не удостоверяват произведена биологична продукция, каквото е изискването на посочените разпоредби. Видно от данните в Приложение 1 към Сертификат 280/2019г. и писмо 488/30.08.2019г., процесния парцел е посочен със статус - биологичен, отглежданата култура е лешници, а произведеното количество - лешници е 0 т/ t ., като в приложението изрично е посочено, че лешниците са млади насаждения, без добив. Заключението на съда, че тези документи не удостоверяват произведени биологични продукти е правилно, при верен анализ на визираните в чл.33, ал.1, т.2 предпоставки от Наредбата. Липсата на сертификат за произведена биологична продукция за декларираните площи, води до извод за наличие на предпоставките за прекратяване на поетия ангажимент на посоченото в акта правно основание на чл.15, ал.3, т.3 от Наредбата. Според цитираната разпоредба държавен фонд "Земеделие" едновременно прекратява ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал.4, когато подпомаганите лица: не са спазили изискванията на чл.33, ал.1, т.2,3 и 5. Аналогична е редакцията на посочената разпоредба и към 2015г. - годината на поемане на ангажимента от касатора (обн. ДВ, бр.16 от 2015г., в сила от 27.02.2015г.), която изрично предвижда, че ДФ "Земеделие" прекратява поетия ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал.4, когато: не са спазили изискванията на чл.33, ал.1, т.2. Оплакванията в касационната жалба, относно размера на подлежащата на възстановяване субсидия и приетият по - неблагоприятен такъв с изменената разпоредба на чл.15, ал. 4, б "г" се неотносими към предмета на спора, тъй като размерът на финансовата помощ, която следва да бъде възстановена не е предмет на оспорения Акт за прекратяване на антажимента. В същия изобщо не е посочен размер за възстановяване, а установяването на сумата е предмет на отделно производство по реда на ДОПК. Налага се извода, че решаващият състав правилно е приложил материалноправните разпоредби. Не може да бъде споделено оплакването, изложено в касационната жалба, че обжалваният административен акт е немотивиран. Мотивите са юридическите факти, релевантни за формиране на властническото волеизявление, които от една страна дават възможност на адресата на акта и на заинтересованите лица да узнаят какво е мотивирало административния орган да издаде процесният акт и съответно ефективно да упражнят правото си на защита, а от друга страна - позволяват на съда да извърши проверката за законосъобразност на акта. В административния акт са посочени достатъчно ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства, които налагат издаването на индивидуалния административен акт, а това е, че подпомаганото лице не притежава сертификат, удостоверяващ, че всички одобрени площи да са преминали периода на преход и е произведена биологична продукция. Този изрично изложен мотив представлява обосновката на акта, фактическите констатации, изведени след анализ на събраните доказателства в хода на проверката, както и формираните правни изводи за приложение на определената правна норма. Административният орган е спазил изискването при издаването на акта да посочи хипотезата, която счита, че е осъществена, а в случая тя е тази по чл.33, ал. 1,т. 2 на цитираната наредба. По този начин не е била застрашена както ефективността на защитата на адресата на акта, така и възможността на съда да извърши контрол за законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК така, както изисква чл. 168, ал. 1 от АПК. Не може да бъде възприето и като основателно твърдението за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като е приел, че липсва приложено възражение от страна на касатора. Правилно съдът е приел, че в административната преписка такова възражение липсва, поради което няма как да бъде обсъдено и при изрично разпределена доказателствена тежест между страните с определение от 16.03.2002г., в тежест на жалбоподателя е било установяване на обстоятелството, че такова възражение е подадено пред административния орган. Същият е имал възможност да се запознае с представената от органа административна преписка и да направи искане за представянето му, в случай че беше проявил процесуална активност, а не бездействие. Правилно съдът е констатирал, че посочените от ответника разпоредби на чл.15, ал.3, т.3 във вр. с чл.33, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба 4/2015г. съответстват на описаните в акта фактически основания, което сочи на правилно приложение на материалния закон от страна на административния орган и правилност на изводите на АС - Хасково за материална законосъобразност на оспорения пред него акт. Решението е правилно и по отношение на него не са налице посочените в жалбата касационни основания за отмяна, ето защо следва да бъде оставено в сила от настоящия съдебен състав. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, както и предвид фактическата и правна сложност на делото, на ответната страна Държавен фонд Земеделие, представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, следва да се присъдят сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение