Решение № 13737 от 1.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6307/2012 г.

Решение № 13737 от 1.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6307/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Катя Стоянова Младенова от гр. Бургас, чрез пълномощника адв. Ив. Кирязова, против решение № 274/27.02.2012 г., постановено по адм. дело № 1388/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 75/16.06.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ гр. Бургас. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се твърди, че съдът не е взел предвид първоначалната дата на инвалидизиране на касаторката и не е изследвал причините, поради които същата впоследствие е поискала промяна на датата на инвалидизиране, с оглед получаването на каквито и да е доходи. Касаторката моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт и да се приеме, че тя попада в хипотезата на чл. 82, ал. 1 КСО. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Бургас, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения съдебен акт. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение на Административен съд - гр. Бургас е отхвърлена жалбата на Катя Стоянова Младенова против решение № 75/16.06.2011 г. на директора на РУСО гр. Бургас, с което е потвърдено разпореждане № 700811/6.06.2011 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУСО. За да постанови това решение съдът е приел, че с оспорения административен акт законосъобразно е отказано отпускане на наследствена пенсия от родител на Катя Младенова, тъй като същата не отговаря на изискването по чл. 82, ал. 1 КСО, според което инвалидизирането й следва да е до 26-годишна възраст. Посочено е, че с експертно решение на НЕЛК № 0421/22.06.2000 г. е приета дата на инвалидизирането 1.03.2000 г., когато Катя Младенова е била навършила 29 години, 6 месеца и 20 дни, поради което не попада в кръга на лицата, които имат право на наследствена пенсия от родител. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. Предмет на оспорването пред първоинстанционния съд е решение № 75 от 16.06.2011 г. на директора на РУСО гр. Бургас, с което е потвърдено разпореждане № 700811/6.06.2011 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при РУСО, с което на Катя Стоянова Младенова е отказано отпускане на наследствена пенсия от родител по подаденото заявление вх. № 16774/16.05.2011 г. Като основание за постановения отказ е посочено, че лицето не отговаря на едно от изискванията по чл. 82, ал. 1 КСО, тъй като към датата на инвалидизирането - 1.03.2000 г., е имало навършени 29 години 6 месеца и 20 дни. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че с експертно решение № 2931/6.10.1986 г. на ТЕЛК - гр. Бургас на Катя Стоянова Младенова е призната втора група инвалидност. С експертно решение № 371/8.05.2000 г. на ТЕЛК - гр. Бургас й е определена трета група инвалидност със срок до 1.05.2002 г. и дата на инвалидизирането - 16.09.1986 г.; това решение е обжалвано пред НЕЛК, която се е произнесла с експертно решение № 0421/22.06.2000 г., с което е променен срока на инвалидността на пожизнен, както и датата на инвалидизирането, която е променена на 1.03.2000 г. Безспорно е между страните, че това решение е влязло в сила. С разпореждане № 137/25.07.2000 г. на Катя Младенова е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл. 74 КСО, която последователно е актуализирана. С подаденото заявление от 16.05.2011 г. същата претендира отпускане на наследствена пенсия от починал родител - баща, като по делото е безспорно установена посочената родствена връзка и наследяването. От правна страна, съгласно чл. 82, ал. 1 КСО децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако са се инвалидизирали до 18, съответно до 26-годишна възраст. Предвид установената фактическа обстановка, обоснован се явява изводът, че Катя Младенова няма право на наследствена пенсия от починал родител, тъй като същата е инвалидизирана, но към датата на инвалидизирането е имала навършени 29 години, 6 месеца и 20 дни. Изложените в касационната жалба доводи, които са поддържани и пред първата инстанция, че с експертното решение на НЕЛК № 0421/22.06.2000 г. неправилно е определена датата на инвалидизиране, не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство. Датата на инвалидизирането се определя от съответния орган на медицинската експертиза и след като в случая е налице влязъл в сила административен акт - експертно решение № 0421/22.06.2000 г. на НЕЛК, в който е определена тази дата, то при произнасянето по искането за отпускане за наследствена пенсия от родител административният орган е бил длъжен да се съобрази с това решение, тъй като съгласно чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. Ново произнасяне по въпроса за датата на инвалидизирането на Катя Младенова би могло да се осъществи само по реда на чл. 112 от Закона за здравето, при положение, че се установи допустим способ за такова произнасяне. Отделно от изложеното стои въпросът доколко жалбоподателката има правен интерес от промяна на датата на инвалидизирането й, след като самата тя твърди в подаваните по делото молби, включително и в касационната жалба, че в резултат на променената дата на инвалидизирането от 16.09.1986 г. на 1.03.2000 г. тя е придобила право да получава лична пенсия за инвалидност по чл. 74 КСО, такава й е отпусната и съответно - получавана. Предвид изложеното, в настоящото производство е недопустимо инцидентно произнасяне по законосъобразността на експертно решение № 0421/22.06.2000 г. на НЕЛК по въпроса за датата на инвалидизирането. Представените в тази връзка писмени доказателства пред касационната инстанция не следва да бъдат обсъждани, тъй като са неотносими към предмета на спора. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,