Решение № 7741 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5722/2016 г.
ВАСПетчленен състав27.06.2016 г.докладчик Атанаска Дишева
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ искането на Н. В. Т. - А. от гр. София, за отмяна на основание чл. 239, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс, на влязло в сила определение № 10169/02.10.2015 г., постановено по адм. дело № 10075/2015 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е оставено в сила определение № 3451/25.06.2015 г. по адм. дело № 2971/2015 г. по описа на Административен съд София - град. ОСЪЖДА Н. В. Т.-А. от гр. София, ул. "Парчевич" № 11, да заплати на Столична община - дирекция "Общински приходи", сумата 300 лв. /триста лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7741 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5722/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане, подадено от Н. В. Т. - А. от гр. София, за отмяна на влязло в сила определение № 10169/02.10.2015 г., постановено по адм. дело № 10075/2015 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е оставено в сила определение № 3451/25.06.2015 г. по адм. дело № 2971/2015 г. по описа на Административен съд София - град. В искането, уточнено с допълнителна молба от 31.03.2016 г., се твърди, че е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК поради това, че съдът неправилно - в противоречие с трайната съдебна практика и със закона, е прекратил производството по делото и по този начин е лишил страната от участие в делото и от съдебна защита срещу административен акт № 39/24.02.2014 г., издаден по реда на чл. 107, ал. 4 ДОПК. Искането за отмяна се поддържа в съдебно заседание и в писмени бележки от пълномощника В. В. М. Иска се отмяна на определението и постановяване на акт по същество, с който да бъде разгледана жалбата на искателката против административен акт № 39/24.02.2014 г., като този акт бъде отменен. Ответната страна по искането за отмяна - директорът на дирекция "Общински приходи" при Столична община, чрез пълномощника си юрисконсулт И. И., оспорва искането и моли същото да бъде отхвърлено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото и доводите изложени в искането за отмяна, приема за установено следното: С определението, чиято отмяна се претендира - определение № 10169/02.10.2015 г., постановено по адм. дело № 10075/2015 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на седмо отделение, в производство по чл. 229 и сл. АПК, е оставено в сила определение № 3451/25.06.2015 г. по адм. дело № 2971/2015 г. по описа на Административен съд София - град. С първоинстанционното определение е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на Н. В. Т. от 13.03.2015 г. против писмо № СО-94-Н-40913/11.02.2015 г. на директора на дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при Столична община, както и като просрочена - против акт № 39/24.02.2014 г. по чл. 107, ал. 3 ДОПК, мълчаливо потвърден. За да постанови този акт, административният съд е приел, че подадената жалба против писмо № СО-94-Н-40913/11.02.2015 г. на директора на дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при Столична община, е недопустима, поради това, че писмото е изпратено в отговор на сигнал на Н. Т. с вх. № СО-94-Н-409-2/29.12.2014 г. за извършени финансови нарушения от страна на общинската администрация, а съгласно чл. 124, ал. 2 АПК решението по сигнала не подлежи на обжалване. Съдът е приел за недопустима като просрочена жалбата на Н. В. против акт № 39/24.02.2014 г. по чл. 107, ал. 3 ДОПК, мълчаливо потвърден при обжалването по административен ред, тъй като същата е подала жалба против този акт по административен ред с вх. № 10МДТ-94-Н-33-183/26.03.2014 г., а съгласно чл. 156, ал. 4 ДОПК, приложим съгласно чл. 107, ал. 4 ДОПК, при непроизнасяне на по-горестоящия орган в 60-дневен срок, актът се счита за мълчаливо потвърден. В случая жалбата до съда е подадена на 13.03.2015 г., поради което е просрочена. В определението на тричленния състав на ВАС, седмо отделение са приети за правилни фактическите констатации и правните изводи на първоинстанционния съд за това, че жалбата е недопустима - против писмото, представляващо отговор по сигнал, на основание чл. 124, ал. 2 АПК, а против акта по чл. 107, ал. 3 ДОПК - като просрочена и на основание чл. 159, т. 5 АПК. Настоящият петчленен състав на ВАС намира, че искането за отмяна е неоснователно. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 и сл. АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания. В подаденото искане за отмяна не е било посочено основание за отмяна, поради което са дадени указания на искателката да посочи такова; в изпълнение на това указание същата е посочила в молбата си от 31.03.2016 г., че е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК. Според тази разпоредба, актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност за участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая искателката твърди, че е била лишена от възможността да участва в делото поради това, че съдът е оставил жалбата й без разглеждане в нарушение на закона и установената съдебна практика. За основателността на искането за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК следва да е налице нарушение на процесуални правила от страна на съда, което да е довело до лишаване на страната от право на участва по делото, или да бъде надлежно представлявана, или да яви лично или чрез повереник. В случая не е допуснато подобно нарушение на процесуални правила, нито от административния съд, нито от тричленния състав на Върховния административен съд. Предвид съдържанието на искането за отмяна и изложените съображения в уточняващата молба, в съдебно заседание и в писмените бележки, по същество претенцията на искателката представлява искане за преразглеждане на определението на тричленния състав на ВАС, седмо отделение, което е недопустимо предвид същността на производството за отмяна на влезли в сила решения като извънреден извънинстанционен способ за отмяна. Изложените твърдения и доводи могат да се определят като касационни основания по чл. 209 АПК, които не представляват основания за отмяна по чл. 239 АПК и затова изобщо не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство. С отмяната по чл. 237 АПК се нарушава стабилитета на влезлите в сила съдебни актове, поради което следва да се прилага само при наличието на някое от изчерпателно изброените основания по чл. 239 АПК, които са различни от касационните основания за отмяна по чл. 209 АПК. Както вече се посочи, определението на тричленния състав на ВАС, седмо отделение, чиято отмяна се иска, е постановено в производство по чл. 229 и сл. АПК, тоест по частна жалба против определение на административен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от Н. В. Т. жалба против решение, постановено по сигнал и против административен акт. Определението, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производство в случая е определение № 3451/25.06.2015 г. по адм. дело № 2971/2015 г. по описа на Административен съд София - град и това определение подлежи на обжалване пред тричленен състав на ВАС, тъй като попада в обхвата на актовете, визирани в чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК. Определението на тричленния състав на ВАС, с което е разгледана по същество частната жалба против прекратителното отделение на Административен съд София-град и е оставено в сила обжалваното първоинстанционно определение, не подлежи на обжалване, тъй като в чл. 131 АПК е установена двуинстанционност на съдебните производства по Административнопроцесуалния кодекс. Поради действието на това основно правило, както и предвид субсидиарното приложение съгласно чл. 236 АПК на правилото на чл. 223 АПК, според което касационното решение е окончателно, определенията, постановени от тричленни състави на ВАС в производство по чл. 229 АПК, не подлежат на обжалване. Недопустимо е разширително тълкуване на основанията за отмяна по чл. 239 АПК, каквото прави подателката на искането. Представените с искането за отмяна писмени документи - молба от Н. В. Т. вх. № 10 МДТ-94-Н-27/26.09.2013 г., приходни квитанции от 10.07.2011 г. и 15.07.2011 г., както и тези, представени в съдебното заседание по делото /решение № 10МДТ-94-Н-33/3/11.11.2013 г. на дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при Столична община; справка за задължения за минали години изх. № 7224006387/19.08.2013 г., издадена от отдел "Местни данъци и такси" при община Триадица; нотариален акт № 57, рег. № 2370, н. дело № 2176/1933 г. и записка за вписването му; удостоверение за наследници № АО9400/05.03.2013 г. на С. В. Т.; скица от район Триадица по вх. № АГ-94-2527/01.12.2014 г./ нямат никакво отношение към искането за отмяна на посоченото от страната правно основание по чл. 239, т. 5 АПК. Тези доказателства биха могли да имат значение при разглеждане по същество на подадената жалба от Н. Т. против акт № 39/24.02.2014 г. по чл. 107, ал. 3 ДОПК. Тази жалба обаче е оставена без разглеждане с влязъл в сила съдебен акт. Законосъобразността на посочения административен акт не е предмет на настоящото производство по изложените по-горе съображения. Освен казаното, всички посочени доказателства са част от административната преписка и затова не представляват нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Последното се посочва само за пълнота на изложението, въпреки че такова основание за отмяна изобщо не е наведено от искателката. Изложеното налага извода, че не е налице твърдяното основание за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК и искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Страната е представлявана от юрисконсулт и искането е направено своевременно, поради което в съответствие с указанията, дадени в тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. дело № 5/2009 г. на ОСК на ВАС и разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 4 и чл. 9, ал. 4, вр. § 1 ДР от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да й бъде присъдено юрисконсултско възнаграждения в размер на 300 лв. С оглед горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,