Решение № 10154 от 29.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2349/2009 г.

Решение № 10154 от 29.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2349/2009 г., V о., докладчик съдията Жанета Петрова Валери Ефремов Методиев е подал касационна жалба срещу решението от 04.07.2009 г. по адм. дело № 1385/2005 г. по описа на Софийския градски съд, с което е била отхвърлена жалбата му срещу заповед № 2004013182/ 08.12.2004 г. на началника на направление "Български документи за самоличност" при Дирекцията на Национална служба "Полиция" за налагане на забрана за напускане на страната по чл. 75, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Директорът на Национална служба "Полиция", правоприемник на административния орган, издател на заповедта, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението, с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е основателна. Софийският градски съд е установил, че с писмо № 5148/09.12.2004 г. до директора на Национална служба "Полиция", направление "Документи за самоличност и чужденци", на основание чл. 145, ал. 8, т. 2, буква "а" и "б" ДПК, териториалният данъчен директор на Териториална данъчна дирекция - Видин направил искане за налагане на принудителна административна мярка по чл. 75, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност на Валери Ефремов Методиев в качеството му на управител на "Мега - 93" ООД със седалище и адрес на управление София. Дружеството "Мега - 93" имало задължения в големи размери към държавата по влезли в сила данъчно- ревизионни актове: № 394/17.06.2002 г. - за 802 209, 07 лева, № 132/02.12.2003 г. - за 57 083, 32 лева, № 11-75/15.04.2003 г. - в размер на 2 960 891, 79 лева, за които не било представено обезпечение. Със заповед № 2004013182/08.12.2004 г., на основание чл. 75, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност, началникът на направление "Български документи за самоличност" при Дирекцията на Национална служба "Полиция" отказал издаването (наредил отнемането на паспорта на на Валери Ефремов Методиев във връзка с писмо № 5148/09.12.2004 г. на Териториална данъчна служба - Видин. Съдът приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в съответната форма, при наличието на предпоставките по чл. 75, т. 5 ЗДСл за налагане на принудителната административна мярка - публични задължения в големи размери на дружество, което не е представило обезпечение, и предложение от орган по приходите за ограничаване на лице, член на негов управителен орган. Първоинстанционният съд не уважил възражението на Валери Методиев, че няма качеството на лице, на което може да бъде наложена забрана за напускане на страната при условията чл. 182, ал. 2, б. "а " ДПК, тъй като с решение № 6 от 8 май 2002 г. по фирмено дело № 4632/1997 г. по описа на Софийския градски съд, фирмено отделение, Валери Ефремов Методиев и Георги Минчев Трендафилов са прехвърлили дяловете си на дружеството "Ванимир" ЕООД, което става едноличен собственик на капитала, като се управлява и представлява от Ангел Тодоров Асенов. Съдът изложил съображения, че данъчните задължения са установени за периоди, които са предходни спрямо датата на промяна на регистрацията, а съгласно чл. 15, ал. 3 от Търговския закон, при прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. Тъй като по делото нямало данни за заместване в дълг със съгласието на държавата като кредитор, отговорността на жалбоподателя била солидарна с тази на правоприемника. Поради това съдът отхвърлил жалбата срещу административния акт. Решението противоречи на материалния закон. Съгласно чл. 182, ал. 2, буква "а" от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, органът, който е установил наличието на публично вземане, може да изпрати едновременно или след поканата за доброволно изпълнение искане до органите на Министерството на вътрешните работи да не се разрешава на длъжника или на членовете на контролните или управителните му органи да напускат страната, ако задължението е над 5000 лева и не е представено обезпечение в размер на главницата и лихвите. Органите на Министерството на вътрешните работи са длъжни да наложат мярката, ако установят наличието на искане, направено по реда на чл. 182, ал. 2, т. 2, буква "а" и по чл. 221, ал. 6, т. 1, букви "а" и "б" от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, в което се съдържат данни за необезпечено публично задължение над 5000 лева на физическо или юридическо лице. Издаването на заповедите се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Само в случаите, когато със заповедта се налага принудителна административна мярка по чл. 75, т. 1 - 3 ЗБДС, не се прилагат разпоредбите на чл. 26 и чл. 35 от Административнопроцесуалния кодекс. Софийският градски съд не е съобразил, че в хода на административното производство не са били спазени разпоредбите на чл. 26 и чл. 35 от Административнопроцесуалния кодекс . Жалбоподателят не е бил уведомен за откриването на производството, поради което не е могъл да се защити и да представи доказателства в своя полза. Едва след като е бил уведомен за издаването на заповедта, жалбоподателят е възразил и е поискал преразглеждането й по причина, че няма качеството на съдружник и управител на дружеството - длъжник, което указва на допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила, съставляващо самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Съдът не е отчел и допуснатото фактическо и правно несъответствие в мотивите на заповедта, в която е посочено, че мярката се налага на длъжника като физическо лице, а не на лице, което има качеството на член на управителните и контролни органи на задължения субект. Първоинстанционният съд е приложил неточно материалния закон, като е приел, че заличаването на жалбоподателя като съдружник не е пречка за налагането на мярката. Съдът неудачно се е позовал на разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Търговския закон, която се отнася до поемането на солидарно задължение при прехвърлянето на предприятие. Принудителните административни мерки по Закона за българските документи за самоличност са с превантивен характер и имат за цел да обезпечат правомерното развитие на охраняваните с тях правоотношения. Целта на ограничението на правото на свободно движение на лица, членове на управителните или контролни органи на длъжника, е да се въздейства за погасяване на задължението. Погасяването на задължението е свързано с поредица от управленски решения на органите на управление и контрол на задължения субект, които могат да бъдат приети и преведени в изпълнение само от лица, включени в състава на тези органи. Мярката по чл. 75, т. 5 ЗБДС не е административна санкция за лицата, по време на управлението на които е станало натрупването на задълженията, и следва да се наложи тогава, когато с нея се постига предвидената в закона цел. Очевидно, тази цел не може да бъде постигната, ако ограничението се наложи на лице, което не може да въздейства за погасяването на задължението. Поради това касационната инстанция приема, че решението е неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отмени заповедта на началника на направление "Български документи за самоличност" при Дирекцията на Национална служба "Полиция". По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд