Решение № 13013 от 2.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9647/2024 г.

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Ню Айдиас Продуктс ЕООД, ЕИК 201829447, с адрес гр. София, [улица], [номер], чрез адв. А. Иванова от САК, срещу Решение 2793/ 25.04.2024г по адм. д. 10131/ 2023г по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение 1040 - 21 572 от 26.09.2023 г. на директора на Териториално поделение (ТП) София - град на Националния осигурителен институт (НОИ). Поддържат се оплаквания за неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствени правила поради бездействие на съда да установи всички факти от значение за правилното решаване на делото, довело до нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Направено е искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде отменено Решение 1040 - 21 572 от 26.09.2023 г. на директора на ТП София - град на НОИ. Ответникът - директор на ТП София - град на НОИ, чрез юрисконсулт Бабурска оспорва касационната жалба като неоснователна. Представя писмени бележки и моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно, обосновано и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Посочва, че са били налице изискуемите от закона предпоставки за реализиране на имуществената отговорност на касатора по реда на чл. 110, ал.1, т.1 от КСО, при което органите на НОИ са издали законосъобразни актове. Оспорването им правилно и обосновано е отхвърлено като неоснователно с обжалвания съдебен акт, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 1040 - 21 572 от 26.09.2023 г., на директора на ТП София - град на Националния осигурителен институт, с което е оставена без уважение жалба вх. 1012-21-846 от 25.08.2023 г. на Ню Айдиас Продуктс ЕООД срещу Разпореждане РЖ-5-21-01319967 от 13.03.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което на основание чл.110, ал. 3 КСО е разпоредено на дружеството-касатор да внесе сумата по Ревизионен акт за начет РА-5-21-01298196 от 17.02.2022 г. в размер на 54 187, 96 лв, от които 48 057,43 лв главница и 6 130, 53 лв лихва. От анализа на приетите по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност първоинстанционният съд приема за установено, че административното производство е образувано във връзка със сигнал с вх. 1043-21-611 от 12.06.2022 г. от ТП на НОИ София град за извършване на проверка на НЮ АЙДИАС ПРОДУКТС ЕООД във връзка с прилагането на ПМС 55/2020 г. и ПМС 151/2020 г. и по получено писмо с изх. ЕП 33-00-68 от 21.02.2022 г. от ТД на НАП. Дружеството е одобрено от комисия по чл. 6 от ПМС 151/03.07.2020 г. за изплащане на средства за запазване на заетостта на работници и служители след периода на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и извънредната епидемична обстановка, обявена с Решение 325 и удължена с Решение 378 на Министерски съвет. За установяване посоченото в сигнала ръководителят на ТП на НОИ София град е издал Заповед ЗР-5-21-01242554 от 25.11.2022 г. и продължение ВЗ-5-21-01296454 от 13.02.2023 г., с която е възложил извършването на частична ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) на касатора за периода от 01.01.2021 г. до 30.06.2022 г., приключила с Ревизионен акт за начет (РАН) РА-5-21-01298196 от 17.02.2023 г., анализ към него и справка 1. Съгласно приложената справка 1, за проверявания период оспорващият е получил средства от фонд Безработица в общ размер на 48 057, 43 лв. В изготвения анализ е посочено, че от осигурителят НЮ АЙДИАС ПРОДУКТС ЕООД не са внесени осигурителни вноски за лицата, работещи на трудово правоотношение за ревизирания период. С РАН е определена за възстановяване на сумата от 54 187, 96 лв., от които 48 057,43 лв. главница и 6 130, 53 лв. лихва. След проведена процедура по разглеждане на подаденото възражение срещу РАН ръководителят на контрола по разходите на ДОО е издал Разпореждане РЖ-5-21-01319967 от 13.03.2023 г. за събиране на сумата по установения начет. Срещу това разпореждане жалбоподателят е депозирал жалба пред директора на ТП на НОИ София град, който се е произнесъл по нея с процесното решение 1040-21-572 от 26.09.2023 г. За да отхвърли подадената пред него жалба, съдът е достигнал до правни изводи, че оспореното пред него решение на Директора на ТП на НОИ София - град е издадено от компетентен орган, при спазване на установената форма и в хода на ревизионното производство не са допуснати нарушения на разписаната процедура в Инструкция 1 от 03.04.2017 г. за реда и начина за осъществяване на контролно ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, които да обуславят отмяна на процесното решение и потвърденото с него разпореждане за събиране на сумите по РАН. Според съда разпореждането за събиране на сумите по РАН е мотивирано и правните и фактически основания за издаването му се съдържат в РАН и приложените към него анализ и справки. РАН е издаден след като е извършена проверка по разходите на ДОО, инициирана от органите на НАП. Осигурителят своевременно е запознат с анализа към РАН и е упражнил правото си да направи възражение по чл. 110, ал. 2 от КСО. В решението е прието, че имуществената отговорност на осигурителя правилно и законосъобразно е ангажирана по реда на чл. 110, ал.1, т. 1 от КСО със съставянето на РАН и издаването на разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО за събиране на посочените в РАН суми. Решението е валидно, допустимо и правилно. При разглеждането на делото съдът надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето му са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като са обсъдени всички възражения на касатора (поддържани и пред настоящата инстанция), на които е даден убедителен отрицателен отговор. По делото не е спорно, че НЮ АЙДИАС ПРОДУКТС ЕООД в качеството му на работодател е получило средства за запазване на заетостта на работници по реда на ПМС 151 от 3 юли 2020 г. При извършена проверка е установено, че дружеството не е изпълнило задължението си по чл. 2, ал. 1 от ПМС 151 от 3 юли 2020 г. да внесе дължимите осигурителни вноски за периода от 01.01.2021 г. до 30.06.2022 г., поради което следва да възстанови в пълен размер изплатените средства на бюджета на държавното обществено осигуряване за посочения период. Едно от предвидените в чл. 10, ал. 1 на ПМС 151 от 3 юли 2020 г основания за възстановяване на получените от работодателя средства за запазване на заетостта е неизпълнението на задължението му по чл. 2 за внасяне на дължимите осигурителни вноски за съответния месец. Според нормата на чл.10, ал.3 от подзаконовия нормативен акт невъзстановените средства по ал. 1 се установяват и събират по реда на чл. чл.110 от КСО. Съгласно чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица, на юридическите лица и/или на осигурителите ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Имуществената отговорност по чл. 110, ал.1, т.1 от КСО е обективна (безвиновна) и намира приложение единствено в осигурителните правоотношения. За прилагане на нормата законодателят изисква наличие на пряка причинна връзка между щетата, настъпила за фондовете на ДОО и поведението на лицата, чиято отговорност се ангажира. В конкретния случай е налице сочената причинна връзка. Работодателят НЮ АЙДИАС ПРОДУКТС ЕООД е получил средствата за запазване на заетостта по реда на ПМС, но не е изпълнил задължението си да внася дължимите осигурителни вноски с цел запазване на заетостта на работниците и служителите и в това се състои неправомерността на поведението му. Причинената щета е в размер на реално намаленото имущество на ДОО поради извършените плащания на ежемесечни средства за запазване на заетостта по силата на чл.1, ал.8, чл.1, ал.2 във връзка с чл.9, ал.2 от ПМС 151/ 03.07.2020 г. в приложимата редакция (ДВ бр. 56 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.) от фонд Безработица на НОИ към работодателя. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът не е изпълнил задължението си служебно да изследва дали дружеството е било в обективна невъзможност да заплати задълженията си. Доколкото мерките по ПМС 151 от 3 юли 2020 г. и отпуснатите средства са предвидени в такива размери, че всеки един средностатистически работодател да може да изпълнява вменените му императивно задължения във връзка с тях, в тежест на оспорващия е да докаже наличието на обстоятелства, съставляващи обективна пречка за изпълнение. В случая такъв довод, при това лишен от всякаква конкретика, не се е сочил нито в административното, нито в първоинстанционното производство, а едва пред касационната инстанция. Това изключва постановяване на оспорения административен акт в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК, както и твърдяното от касатора процесуално бездействие на Административен съд София град, който единствено е компетентен по установяване на фактите по аргумент от чл.220 от АПК. Предвид изложените съображения, като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд София град е постановил правилен съдебен акт, за който не се установяват касационни основания за отмяна и следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл.228 във връзка с чл. 143, ал. 3 и в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касаторът Ню Айдиас Продуктс ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на ТП София на НОИ разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,