Решение № 8619 от 16.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8321/2010 г.

Решение № 8619 от 16.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8321/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на "ДЕЛТА ПЕТРОЛЕУМ" ЕООД - със седалище и адрес на управление гр. София, район "Нови Искър", ул. "Китка", № 4, ЕИК 130078384, подадена чрез адв. В. Толева, против решение от 21.03.2010 г. на Софийски градски съд, АК, III "з" състав, постановено по адм. д. № 04005 по описа за 2006 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 20000092/03.05.2006 г., издаден от ст. инспектор по приходите при ТД на НАП - София, офис Сердика, потвърден с Решение № 1524/12.07.2006 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП. От съдържанието на жалбата може да се извлече касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Представените доказателства установяват факта, че преките доставчици са водили редовно счетоводството си. СГС не анализирал обстоятелството, че "ДЕЛТА ПЕТРОЛЕУМ" ЕООД и преките му доставчици са регистрирани по смисъла на ЗДДС субекти. Констатирани са плащания по банков път, а дължимият ДДС е внесен с платежни нареждания. Незаконосъобразно е отказано правото на данъчен кредит, тъй като не са налице предпоставките на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм., но в приложимата за периодите редакция). Приходните органи са установили наличието на складова база, персонал, тоест реално са извършени доставките. Преките доставчици са начислили ДДС съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Касаторът моли за уважаване на жалбата му и присъждане направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП я е оспорил с доводи, поддържани в съдебно заседание от юрисконсулт Климучкова. Пледира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е предявена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна относно непризнатия данъчен кредит в общ размер на 45 203,14 лв. по доставките, за които са издадени фактури от "Косатка 5" ЕООД, "Сегапет" ООД, "Влади - МВ" ЕООД. В първоинстанционното решение е прието за установено следното: С оспорения РА в обжалваната част на "ДЕЛТА ПЕТРОЛЕУМ" ЕООД не е признато право на данъчен кредит за процесните данъчни периоди м. 03, м. 04, м. 07, м. 08, м. 09. 2005 г. по фактури, издадени както следва: 1. От "Косатка 5" ЕООД с мотива, че не е доказано начисляване на данъка от предходен доставчик "Роко 5" ЕООД поради ненамиране на декларирания данъчен адрес; 2. От "сегапет" ООД по фактура № 3235/29.08.2005 г. с мотива липса на доказателства за начисляване на данъка от предходния доставчик "бен ойл" ООД поради ненамиране на адреса; 3. По фактура № 39/04.08.2005 г., издадена от "влади - Мв" ЕООД поради липса на доказателства за начисляване на данъка от прекия доставчик. Според градския съд РА в потвърдената част е законосъобразен, тъй като не е установено начисляването на данъка от предходните доставчици и от "влади - Мв" ЕООД. В подкрепа на този извод е заключението по неоспорената ССчЕ. Решението на СГС е неправилно, защото е постановено в нарушение на материалния закон. Не е спорно начисляването на ДДС от преките доставчици "Косатка 5" ЕООД и "Сегапет" ООД съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), както и заплащането на данъчната основа и на данъка по съответните ДДС сметки. За да откаже приложението на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.) директорът на Д "ОУИ" - гр. София се е мотивирал с липсата на доказателства данъчният кредит да е възникнал в резултат на доставка, поради нейната необезпеченост. По делото обаче са приложени анекс към договор за наем от 30.12.2003 г. със "Сегапет" ООД, договор за наем от 30.12.2003 г., декларация от управителя на "Сегапет" ООД, фактури, справка от "Сегапет" ООД, справка от НОИ за изпратени уведомления по чл. 62, ал. 4 КТ от работодателя "Сегапет" ООД, Декларация от представителя на "Сегапет" ООД по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ за притежавано ППС, декларации от управителя на "Косатка 5" ЕООД, договор за отговорно пазене на течни горива от 20.05.2005 г., договор от 04.06.2004 г. между "Роко 05" ЕООД и "Косатка 05" ЕООД за продажбата на гориво, договор от 04.06.2004 г. за отговорно пазене, договор за наем за обслужване от 03.05.2005 г., сключен между "Роко 5" ЕООД и "Косатка 5" ЕООД за предоставяне за временно ползване на влекач марка "Волво ФХ 12", свидетелство за регистрация на влекача, справка за продажби за м. 03, м. 04, м. 07, м. 09. 2005 г., фактури от предходните на преките доставчици. Съвкупната преценка на цитираните доказателства опровергава констатацията за неосъществяване на доставките от "Косатка 5" ЕООД и от "Сегапет" ООД поради тяхната необезпеченост. Нито директорът на Д "ОУИ" - гр. София, нито градският съд са се мотивирали защо не следва да бъдат кредитирани данните от писмените доказателства във връзка с обезпечеността на доставките. При наличието на реално извършени доставки в настоящия казус е приложима нормата на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.). Решението на първоинстанционния съд, отхвърлящо жалбата на дружеството относно непризнатото право на данъчен кредит в размер на 1 800 лв. по доставката, за която е издадена фактура от "влади - Мв" ЕООД също е неправилно и трябва да бъде отменено, като се пререши спора. Липсват доказателства за начисляване на данъка от прекия доставчик, поради което правото е отказано на основание чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.), (вж. РД, стр. 5). Следва обаче да се имат предвид принципните мотиви, изложени от ЕСПЧ в решенията от 22.01.2009 г. и от 18.06.2010 г. по делата "Булвес" АД срещу България и "Център за подпомагане на бизнеса" срещу България. В мотивите на съдебното решение, постановено по второто цитирано дело, е посочено, че липсата на плащане към бюджета на ДДС и неговото начисляване е без значение. Нарушение на чл. 1 от допълнителния протокол на КЗПЧОС относно защита на собствеността е налице тогава, когато се установи, че е нарушен справедливия баланс между нуждите на общия интерес във връзка с установената от държавата мярка за гарантиране на плащане на данъци и основните права на отделното лице, включително и правото на "мирно ползване на собствеността", когато е нарушена пропорционалността между използваните средства и търсените цели. Установената по делото фактическа обстановка е свързана с изпълнение от страна на "ДЕЛТА ПЕТРОЛЕУМ" ЕООД на всички негови задължения по отношение отчитане на ДДС; невъзможност на получателя да осигури изпълнение за отчитане на ДДС от страна на доставчика му; липсата на данни за измама на системата за облагане на ДДС, за която получателят да знае или да има начин да знае от една страна, а от друга страна - отказ за приспадане на данъчен кредит и определяне на задължение за плащане на ДДС в РА. Това налага извода за нарушение на справедливия баланс, който следва да съществува между нуждите на общия интерес и изискванията за защита на правото на собственост, която последица представлява нарушение на чл. 1 от протокола. Поради това и в съответствие с обсъдената практика на ЕСПЧ, настоящият касационен състав приема, че в случая с издаване на оспорения ревизионен акт в процесната част относно непризнатия данъчен кредит по доставката от "Влади - МВ" ЕООД, се нарушава чл. 1 от допълнителния протокол към ЕКЗПЧОС. На основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ не се прилагат противоречащите текстове на ЗДДС (отм.). Това обосновава извода, че в тази част РА е незаконосъобразен, защото е издаден в нарушение на международен акт, приложим предимствено пред вътрешното ни законодателство. Разноски: С оглед на резултата по делото в полза на "ДЕЛТА ПЕТРОЛЕУМ" ЕООД трябва да бъдат присъдени разноски в размер на 280 лв. за първата инстанция и в размер на 25 лв. за касационното производство. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение