Решение № 12212 от 1.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4277/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационни жалби на М. П. Ф. и Областна дирекция на МВР Пазарджик против Решение 839/26.02.2025 г. по адм. дело 464/2024 г. на Административен съд Пазарджик. Касаторът М. П. Ф. обжалва решението в частта му, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 1000 лв, до 15000 лв за периода от 13.08.2019-23.08.2019 г., вследствие незаконосъобразни действия на РУ Панагюрище, за разликата над присъдената компенсаторна лихва до претендирания размер от 7647,61 лв. за периода 13.08.2019-18.04.2024 г., както и за сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 23.08.2019 до 17.10.2019 във връзка с отменено НП 2019-310-01-12/23.03.2019 на Началника на група КП при РУ Панагюрище, ведно с мораторната лихва за забава в размер на 507,07 лв. за периода 23.08.2019-18.04.2024 и съответните законни лихви от датата на постъпване на ИМ в съда до окончателното й изплащане. Касаторът Ф. твърди необоснованост, съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон в тази част чл.209, т.3 АПК. Счита, че размерът на присъденото обезщетение е твърде нисък. Претендира разноски. Касаторът ОД на МВР Пазарджик обжалва решението в осъдителната му част относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразни действия , като твърди, че то е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон. Счита, че съдът не е обсъдил и преценил представените доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, поради което е формирал грешни и необосновани фактически изводи и съответно неправилно е приложил материалния закон. Поради това моли за отмяна на решението и отхвърляне на иска. Претендира разноски. Възразява срещу размера на претендираните разноски на противната страна. Всяка от страните оспорва съответно касационната жалба на противната страна. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на ОД на МВР и неоснователност на касационната жалба на М. Ф.. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страна, при спазване на процесуалните предпоставки и липса на процесуални пречки, касаещи допустимостта им. Пред Административен съд Пазарджик са предявени искове с правно основание чл.1 ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени от служители на ОДМВР Пазарджик, за които се твърди, че са употребили срещу М. Ф. физическа сила, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането до датата на окончателното й изплащане, както и за обезщетяване на неимуществени вреди от отменено наказателно постановление. От фактическа страна съдът е установил, въз основа на събраните писмени доказателства и свидетелски показания че на 13.08.2019 г., М. Ф. е посетил сградата на РУ Панагюрище за разпит като свидетел. НА излизане от сградата, по повод на отказ да предаде мобилния си телефон на полицейски служител започнал спор, към който се присъединили и други полицаи, включително началника на РУ. След като Ф. не се подчинил на разпорежданията на полицаите и се опитал да изблъска друг служител на реда, полицаите употребили физическа сила, като се опитали да му сложат белезници. Тъй като се съпротивлявал, бил повален, главата му била натисната към земята, а полицаите го стискали за врата. Вледствие това на касатора са причинени две малки кръвонасядания по главата в тилната област, травматичен оток и зачервяване в областта на врата, болезненост при движение, както и малка разкъсно- контузна рана над дясната вежда. Ищецът е задържан за 24 часа, след което в болничнозаведение са консатирани посочените увреждания, както и мозъчно сътресение, тип зашеметяване. Пак по същия повод е издадено НП 2019-310-01-12 от 23.08.2019 на Началник група КП при РУ Панагюрище, с което на М. Ф. е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. за нарушение по чл. 264 ал.1 от ЗМВР- неизпълнение на полицейско разпореждане. Същото е отменено с влязло в сила съдебно решение. Разпитани са множество свидетели, сред които служителите на РУ Панагюрище, чийто показания съдът не е кредитирал, като дадени от заинтересовани лица и противоречащи на експертното заключение по делото. Не са кредитирани и показанията на останалите свидетели, които не са били очевидци на индицента. От експертното заключение, кредитирано от съда, е установено, че на Ф. са причинени описаните наранявания - мозъчно сътресение, без загуба на съзнание- тип зашеметяване, малка разкъсно контузна рана над дясната вежда, две малки кръвонасядания по главата в тилната област, травматичен оток и зачервяване в областта на врата, болезненост при движение. Описаните увреждания са причинени по механизма с удар или припискане със или върху твърд, тъп предмет и отговарят на начина на получаване, описан в исковата молба. Съдът е счел, че не е причинено мозъчно сътресение. При тези обстоятелства, от правна страна съдът е приел, че при задържане на касатора Ф. полицейските служители са употребили прекомерна сила, която не е била необходима. Поставил е под съмнение необходимостта от задържане, отчел е и броя полицейски служители, участвали при инцидента. Обсъдил е нормата на чл. 85 ЗМВР и се е обосновал, че са налице незаконосъобразни действия на служителите на РУ Панагюрище, довели до посочените увреждания. Отчетени са понесените наранявания, както и претърпените от Ф. негативни емоции- психически дискомфорт и чувство на безпомощност, унижение, притеснение и страх от извършения полицейски произвол, довели до уронване на човешкото му достойнство. Прилагайки член 52 ЗЗД, съдът подробно се е обосновал за размера на присъденото обезщетение в размер на 1000 лв, като е отчел съпротива при задържане и самоувреждане,без да посочва приложение на чл.5, ал.2 ЗОДОВ и процент на съпричиняване. Присъдени са и съответните законни лихви. Искът за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от наказателното постановление съдът е счел за преждевременно заведен, тъй като с решение 4943/20.12.2024 г. на АС Пазарджик по адм. д. 1197/24 г. е възобновено АНД 219/19 на РС Панагюрище, решението на панагюрския съд е отменено, както и НП 2019-310-01-12/23.03.2019 на Началника на група КП при РУ Панагюрище. Съдът е счел, че въпреки това, към момента, поради водено наказателно производство, не е решен въпросът с отговорността на дееца, на който може да му бъде наложено и административно наказание в наказателния процес, в случай, че наказателният съд прецени, че извършеното от него представлява административно нарушение- аргумент от чл.301 ал.4 и чл. 305 ал.6 от НПК. Решението е правилно, с изключение на частта му относно размера на присъденото обезщетение и частта му, с която е отхвърлен искът за вреди от наказателното постановление. В правилната част на решението, съдът подробно и надлежно е обсъдил събрания доказателствен материал и въз основа на него е формирал обосновани фактически и съобразени със закона правни изводи. Не се констатират допуснати съществени процесуални нарушения от съда при събиране на доказателствения материал. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Основателността на иска е обусловена от кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Правилен е изводът на административния съд, че е установено наличието на законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия на служители на ОД на МВР Пазарджик. По делото е доказано, че извършените действия по време на полицейската проверка, съответно използването на физическа сила не съответстват на императивните изисквания на чл. 85 и чл. 86 ЗМВР. Тези действия нямат правно основание, поради което са незаконосъобразни и водят до пораждане отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Нарушаването на физическата неприкосновеност на пострадалия чрез причиняване на физически увреждания води не само до физически болки и страдания, но и до психически дискомфорт. Правилно съдът се е позовал на чл. 85 и чл. 86 ЗМВР, но е следвало да отчете и практиката на Европейския съд по правата на човека, на която ищецът изрично се е позовал. Разпоредбата на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека закриля една от основните ценности на демократичното общество. Конвенцията налага абсолютна забрана на изтезанията, нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, дори и при най-трудни обстоятелства, включително борбата с престъпността. Съгласно решението на Голямата камара на ЕСПЧ, издадено по делото "Буид срещу Белгия" (23380/09, ал. 88.), "по отношение на лице, което е ... изправено срещу полицаи, всяко прибягване до физическа сила, което не е станало наложително поради поведението на лицето, уронва човешкото достойнство и представлява, по принцип, нарушение на правото, изложено в член 3". Конвенцията не допуска изключения от тази забрана при никакви обстоятелства. Събраните свидетелски показания на длъжностните лица, извършили задържането, както и на полицейски органи от същата структура правилно не са кредитирани. Те не могат да бъдат достатъчно доказателство за това, че касаторът не е малтретиран. При повдигнато твърдение за малтретиране държавата има процедурното задължение по чл. 3 ЕКПЧ за провеждане на независимо разследване, което трябва да бъде ефективно, независимо и експедитивно. Когато едно лице твърди, че са му били причинени увреждания докато е било задържано, а още повече когато представи доказателства за такива увреждания, както е в случая, правителството има задължение да представи пълно и достатъчно обяснение за това как са били причинени уврежданията (Рибич срещу Австрия от 4.12.1995 г., Аксой срещу Турция). Форма на ограничение, приложена от полицейски служители, може да бъде оправдана, когато лице под полицейски контрол оказва физическа съпротива или представлява риск за насилствено поведение (Сириянис срещу Италия). Тежестта на доказване с убедителни аргументи, че използването на сила е било строго необходимо поради поведение на жалбоподателя се носи от администрацията. Както ЕСПЧ многократно е посочвал, използването на сила от страна на полицията невинаги представлява нарушение на чл. 3 от Конвенцията. Но това е така, само ако използването на сила е абсолютно необходимо и не е прекомерно (Решение от 21.01.2016 г. на ЕСПЧ по дело Б. К. против България, дело И. В. против България - решение от 12 април 2007 г., дело Рашид против България, решение от 18.01.2007 г., дело Янчовичин против България, решение от 16.03.2021 г./. С оглед абсолютния характер на защитата, предоставена от чл. 3 от Конвенцията, използването на сила от страна на полицията не води до нарушаване на този текст само ако се докаже, че използването й е наложено от поведението на жалбоподателя. Когато са налице доказателства за наранявания от типа на тези, доказани по делото, това важи с още по-голяма сила. Използването на сила от страна на полицията може да не представлява нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ само ако използването и е абсолютно необходимо и не е прекомерно. За целта е необходимо да се проведе независимо вътршно разследване, което да установи причините и механизма на инцидента. Такова въобще не е инициирано, поради което и ОД на МВР изобщо не е в състояние да докаже, че употребената сила е била необходима и пропорционална. Като цяло, изводите на Административен съд Пазарджик относно механизма на причиняване на вредите и причинната им връзка с незаконосъобразните действия на полицейските служители са правилни, подробно обосновани и се споделят от касационната инстанция. Следва изрично да се подчертае ненужността на възникналия конфликт по повод изземване на мобилен телефон, след като лицето вече е напускало сградата на РУ Панагюрище. Впрочем, необходимостта от предаване на мобилен телефон и на влизане в сградата не е обоснована, още повече, че Ф. е призован за разпит като свидетел. Възникналият конфликт не е оправдан, до него изобщо не е следвало да се стига, а още по-малко е следвало по отношение на Ф. в тази връзка да бъде прилагана принуда. Неправилна, поради нарушение на материалния закон, е преценката за съпричиняване, която при това не е и обоснована. Ако отчита съпричиняване, съдът следва подробно да изложи съображения в какво се състои поведението на лицето, довело до това съпричиняване, какъв би бил размерът на дължимото обезщетяване, ако съпричиняване не бе налице, какъв е процентът на съпричиняване и съответно как това се отразява на размера на обезщетението. Такъм анализ в съдебното решение на е направен. След като съдът е приел, че ОД на МВР Пазарджик не се е справило с доказателствената тежест, посочена по-горе, е следвало да приеме и за недоказано, че Ф. сам е причинил част от констатираните увреждания, включително установеното посредством експертно заключение мозъчно сътресение. Няма основание да се счита и че Ф. сам е станал причина за употребеното насилие. В това се състои необосноваността на решението, тъй като в тази част мотивите съдържат вътрешни противоречия. Според чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, ето защо при определяне на размера на обезщетението съдът правилно е пристъпил към прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Според трайната съдебна практика по приложението на чл. 4 ЗОДОВ, както на гражданските съдилища, така и на административните такива, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Тъй като няма утвърдена формула за неговото пресмятане, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост при съобразяване на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и практиката на съдилищата. В случая, както се установи, касаторът Ф. е понесъл неимуществени вреди, състоящи се както в психологически и емоционални, така и във физически болки и страдания. Те са понесени от неправомерната употреба на сила и помощни средства от страна на служители на ОД на МВР Пазарджик. Първоинстанционният съд не е преценил изцяло интензитета на неблагоприятното въздействие от противоправното поведение на полицейските служители, поради което при определянето на размера на обезщетението се е отклонил от принципа за справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД, не е съобразил характера и вида на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и икономическия стандарт в страната.Засягането на физическата неприкосновеност на пострадалото лице и интензитетът на това засягане, довело до телесна повреда, предполага и съответстващ размер на обезщетението, който надхвърля присъдената от първоинстанционния съд сума. По делото е доказано, че преживените болки и страдания не са отшумели веднага, тоест не се касае за инцидентни преживявания. Ето защо и предвид доказаната в процеса степен на увреждане, понесените във връзка с него страдания водят до извод, че определеното обезщетение в размер на 1000 лева не осъществява критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Този размер е занижен и не е в състояние да компенсира вредите, претърпени от касатора. Касационната инстанция, отчитайки съобразно всичко изложено по-горе характера на търпените негативни болки и страдания и тяхното отражение върху личния живот на касатора, счита, че справедливото обезщетение по предявените искове е в размер от 2500 лв. Този размер съответства на практиката на ВАС и ВКС по повод подобни типове увреждане; съобразен е и с нивото на жизнения стандарт в държавата. Съответно решението следва да бъде отменено в частта за разликата над присъдените 1000 лв. до размер от 2500 лв. и за присъдените разноски съразмерно. В останалата обжалвана част до пълния предявен размер на този иск решението се преценява като правилно и следва да бъде оставено в сила. По отношение на иска за неимуществени вреди от отмененото наказателно постановление решението е неправилно. Наказателното постановление е отменено и следователно първата предпоставка за допустимост и основателност на иска с правно основание чл. 1 ЗОДОВ е налице. Реализирането на отговорността на М. Ф. за същото деяние, за което е издадено и наказателното постановление, може да е от значение при преценката за причинно-следствената връзка и за приложението на чл.5 ЗОДОВ. Така че решаването на спора по висящото наказателно производство има преюдициален характер по отношение на настоящия спор. Това обаче е основание не за отхвърляне на иска, а за спиране на производството до приключване на наказателното дело. Като се е произнесъл по същество, при това без да извърши преценка за настъпване на вредите и за причинно-следствената връзка, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Това налага отмяна на решението в посочената част и връщане на делото в тази част на друг състав на АС Пазарджик за ново разглеждане на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от отмененото наказателно постановление. При този изход от спора на касатора СДВР разноски не се дължат. На касатора М. Ф. следва да се присъди платената по делото държавна такса в размер на 5 лв във връзка с касационната жалба по решението в частта за вреди от незаконосъобразни действия. За останалата държавна такса ще се произнесе пъровинстанционния съд по реда на чл.226, ал.3 АПК. Разноски за адвокатско възнаграждение не се присъждат, тъй като в договора за правна защита и съдействие не е посочен начинът на плащане на уговорения адвокатски хонорар. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение