Решение № 13942 от 7.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8636/2012 г.

Решение № 13942 от 7.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8636/2012 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Юмер Муса Мандраджиев от с. Света Петка, община гр. Велинград, срещу решение № 243/10.05.2012 г., постановено по адм. д. № 67/2012 г. на Административен съд - гр. Пазарджик, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени обжалваната от него Заповед № ДК-02-ЮЦР-589/05.10.2011 г. на н-к РДНСК, Южен централен район. Ответникът, н-к РДНСК, Южен централен район, чрез процесуалния си представител в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Пазарджик, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Юмер Муса Мандраджиев срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-589/05.10.2011 г. на н-к РДНСК, Южен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "надстройка над съществуваща жилищна сграда", находящ се в УПИ VI-78, кв. 9 по плана на с. Света Петка, община гр. Велинград. За да постанови решението си съдът приел, че строежът е незаконен, изпълнен без разрешение за строеж и одобрени проекти, както и че без значение е обстоятелството, че е изпълнена за укрепване на съществуващата жилищна сграда, поради което се касае за незаконен строеж, за който е неприложима разпоредбата на § 16 ПР на ЗУТ, с оглед датата на изпълнението му 2009 г., поради което подлежи на премахване. Решението е правилно. От събрания доказателствен материал, обсъден поотделно и съвкупно и във връзка със заключението на вещото лице, е установено безспорно, че жалбоподателят е извършил надстрояване над съществуваща жилищна сграда, която надстройка е масивна, състояща се от тухлени оградни зидове и стоманобетонови греди над отворите за прозорци и врати, покрита с двускатен покрив от дървена конструкция и керемиди, като надстройката представлява обособен втори жилищен етаж. За този стоеж не са одобрявани строителни книжа, както и не е издавано разрешение за строеж, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. За него е неприложима разпоредбата на § 16 ПР на ЗУТ, с оглед датата на извършеното строителство - 2009 г. С оглед на така установените факти и обстоятелства, при правилно прилагане на материалния закон и обосновано първоинстанционният съд е приел, че се касае за незаконен строеж, който подлежи на премахване. Независимо от целта на извършването му, както твърди жалбоподателят и както установяват свидетелите, че е било за укрепване на съществуващата жилищна сграда, е било необходимо изготвянето на инвестиционни проекти, тъй като изцяло се променя конструкцията на сградата /излят бетонов пояс, стоманобетонови греди над врати и прозоречни отвори и др./ С оглед на това за процесния строеж е неприложима хипотезата на чл. 151, ал. 1 ЗУТ, тъй като надстрояването на сградата с над зид и нов покрив, независимо дали първият етаж е подземен или не, отливане на бетонов покрив и пр. поради което е било необходимо одобряването на проекти и въз основа на тях да се издаде съответното разрешение за строеж. Правилно съдът е приел, че са неотносими обстоятелствата, че премахването на строежа може да доведе до разрушаване и на съществуващата сграда, тъй като това са въпроси касаещи изпълнението на заповедта, а не на законосъобразността й. Като се има предвид гореизложеното, както и изложеното в мотивите на решението, които настоящата инстанция споделя, не се установяват касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението, както и не се установяват допуснати процесуални нарушения и несъответствия с материалния закон от проверката по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, т. 1 АПК