Решение № 3686 от 14.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5293/2011 г.

Решение № 3686 от 14.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5293/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на началника на областно звено "Охрана" - Търговище към Главна дирекция "Охрана" против решение № 12 от 09.03.2011 г. по адм. дело № 16/2011 г. на Административен съд - Разград, с което е отменена заповед № 469/27.12.2010 г. на същия административен орган за налагане на Евгени Христов Русев дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата против заповедта да бъде отхвърлена. Ответникът - Евгени Христов Русев оспорва касационната жалба и моли решението на съда да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият петчленен състав на Върховния административен съд установи следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Като взе предвид изложените в касационната жалба основания съдът констатира, че касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд - Разград е незаконосъобразно. Изводът на първоинстанционния съд за отмяна на административния акт е направен след законосъобразна преценка, че атакуваната заповед е постановена от компетентния орган (заповедта е издадена от орган по чл. 228, т. 3, сега т. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) съгласно заповед за заместване № 428/25.11.2010 г.), но при неправилно заключение за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. В противоречие с нормата на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, текст, който следва да се приложи съгласно чл. 393, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) административният съд приема, че изискванията на цитирания текст не са изпълнени. Разпоредбата изисква преди налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарнонаказващият орган да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения. В случая служителят е изслушан от дисциплинарнонаказващия орган, за което е съставен протокол от 15.12.2010 г. В протокола са посочени точно по време и място обстоятелства, за които служителят е поканен да даде обяснения, като на същия е осигурена възможност да изложи съображения относно нарушението и да представи доказателства. Обясненията са във връзка с деянията, за които служителят е санкциониран и са дадени пред дисциплинарнонаказващия орган преди налагане на наказанието. По този начин са осъществени изискванията на закона и правото на защита на служителя не е накърнено. Съображенията на първоинстанционния съд, че обясненията не могат да бъдат възприети като такива, свързани с нарушението, тъй като служителят не е запознат с образуваното дисциплинарно производство и събраните в него доказателства, не намират опора в нормативната уредба и не се споделят от настоящата инстанция. При данни за нарушения по чл. 225 - 229 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед, като се счита за образувано с първото действие за установяване на нарушението (чл. 238а от ППЗМВР). В случая служителят е наказан за нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР, поради което изрична заповед за образуване на дисциплинарно производство, както и извършването на проверка не са необходими (арг. от чл. 231, ал. 2 от ППЗМВР), а събраните обяснения на всички служители, свидетели и участници в инцидента (докладни записки), заедно с другите писмени доказателства, представени от Русев и неговите обяснения са достатъчни да обосноват извод за наличие на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Поради това настоящият съдебен състав приема, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до нейната отмяна. Спазени са и материалноправните предпоставки за издаване на заповедта. Разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР предвижда налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители. В случая тези предпоставки са изпълнени. Установено, че на 11.12.2010 г. в служебно време Русев, главен полицай, младши инструктор по охрана, употребява алкохол и отправя обидни и нецензурни думи по отношение на служител с по-висока категория и длъжност (служителят Ереджебов е инспектор). При тези факти правилно от страна на административния орган е преценено, че поведението на Русев е в нарушение на изискванията на чл. 29, чл. 45, чл. 68 и чл. 69 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана" към Министерство на правосъдието, които забраняват на служителя да е в нетрезво състояние при изпълнение на служебните задължения и го задължават да спазва служебната йерархия, при конфликт с колега да потърси съдействието на непосредствения ръководител и с лично поведение и чувство за отговорност да дава пример. Санкцията е съобразена с характера на нарушението и изискванията на закона, а срокът на наказанието - с тежестта на извършеното, обстоятелствата, при които е допуснато и настъпилите последици. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че от страна на Русев са допуснати, описаните в заповедта за налагане на наказание нарушения на служебната дисциплина, обосноваващи ангажирането на дисциплинарната му отговорност. Това заедно с обстоятелството, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че не се налице основания за нейната отмяна. Ето защо като приема обратното съставът на Административен съд - Разград постановява решение, което не кореспондира със закона. Това е достатъчно основание за отмяна на съдебния акт, без да се разглеждат останалите доводи на касатора. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Русев против заповедта на началника на областно звено "Охрана" - Търговище към Главна дирекция "Охрана" да бъде отхвърлена. Както вече се посочи оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби, поради което не подлежи на отмяна. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,