Решение № 150 от 6.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8647/2020 г.

Решение № 150 от 6.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8647/2020 г., VI о., докладчик съдията Нели Дончева Производството е по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. С. от [населено място], ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника си адв. М. Т. от ДАК, подадена срещу решение № 2646/26.05.2020 г., постановено по адм. дело № 1242/2020 г. по описа на Административен съд С. град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № 4506-40-53/23.06.2017 г. на Директора на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" – С. към НОИ – С., с което е отказано изплащане на гарантирано вземане. В жалбата се посочват оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения, че касатора не е бил уведомен от работодателя, че по отношение на дружеството работодател е открито производство по несъстоятелност, с което е нарушена разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата за реда и начина на информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя. Твърди се, че посочената разпоредба има за цел да осигури своевременно информация за работниците и служителите относно обявяването на дружеството в несъстоятелност и е началния момент, от който последните имат право да заявят претенции за изплащане по реда на ЗГВРСНР на неполучени суми за трудово възнаграждение и обезщетение и води до нов начален момент от който следва да се счита че започва да тече срока по чл. 25 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя /ЗГВРСНР/. Иска се от съда да отмени атакуваното решение. Ответната страна - Директора на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" – С. към НОИ – С., чрез процесуалния си представител, в писмени бележки оспорва касационната жалба и излага подробни съображения за нейната неоснователност. Посочва, че обжалваното решение на Административен съд С. град е правилно и законосъобразно и като такова се иска от съда да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Разпореждане № 4506-40-53/23.06.2017 г. на Директора на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" – С. към НОИ – С., с което на С. С. от [населено място] е отказано изплащане на гарантирано вземане, на основание чл. 26, ал. 3 във връзка с чл. 25 от ЗГВРСНР. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че със заявление-декларация за отпускане на гарантирано вземане вх. № 4502-21-77 от 14.06.2017 г. по описа на ТП на НОИ - С., Стаматова е поискала да й бъде отпуснато гарантирано вземане по ЗГВРСНР, като в заявлението е посочила, че работи на длъжност "експерт бизнес развитие" при работодателя "Електра Юръп" АД, ЕИК *********. Установява се, че Стаматова е била в трудово правоотношение с работодателя "Електра Юръп" АД, на посочената длъжност, от 11.12.2013 г. до 01.08.2017 г. Безспорно се установява, че дружеството работодател е обявен в несъстоятелност с решение № 620 от 31.03.2017 г. по т. дело № 4631/2015 г. по описа на СГС, считано от 04.04.2017 г., на която дата посоченото обстоятелство е вписано и в търговския регистър. Съобразявайки разпоредбата на чл. 25 от ЗГВРСНР и обстоятелството, че към датата на подаване на заявлението-декларация за отпускане на гарантирано вземане от заявителката – 13.06.2017 г. са изтекли повече от два месеца от 04.04.2017 г., т. е. не е спазен срока по чл. 25 от ЗГВРСНР, административния орган е отказал изплащане на гарантирано вземане. Въз основа на установената фактическа обстановка, първоинстанционния съд счел, че оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Приел е, че заявителката не е спазила преклузивния двумесечен срок по чл. 25 от ЗГВРСНР, с което е погасено материалното й право на гарантирано вземане, поради което постановения от Директора на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" – С. към НОИ – С. отказ за изплащане на гарантирано вземане се явява правилен и законосъобразен. Върховният административен съд – шесто отделение намира първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно по следните съображения: Първоистанционният съд правилно е приел, че оспореното разпореждане е издадено от компетентен административен орган, с оглед правомощията му по чл. 26 от ЗГВРСНР и притежава законово изискуемото съдържание, в което са изложени фактическите и правни основания за издаването й. Разпореждането е издадено и в съответствие с приложимия материален закон. Съгласно разпоредбата на чл. 25 от ЗГВРСНР /в редакцията към датата на издаване на издаване на административния акт – месец юни 2017 г. / гарантираните вземания се отпускат въз основа на заявление-декларация по образец, подадено от работника или служителя до териториалното поделение на НОИ по седалището на работодателя в двумесечен срок от датата на вписване на решението по чл. 6 или от датата на информиране на работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност по реда на законодателството на другата държава.