Решение № 129 от 6.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5915/2007 г.

Решение № 129 от 6.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5915/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на чл. 218и от ГПК (отм.). Образувано е по жалбата на Г. В. Б. от гр. В., против въззивното решение № 459 без дата от 2007 г., постановено по в.гр.д. № 494 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2007 г., с което е отменено решение без номер от 9 март 2005 г., постановено по гр.д. № 458 по описа на районния съд в гр. В. за 2004 г. и вместо него касаторът е осъден да прекрати действията си, с които лишава ответника от достъп до съсобствения им гараж и да му предаде ключ от вратата на гаража. Сочи се касационното основание по чл. 218б ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Касаторът изтъква, че владението върху магазина е започнало за касатора от 1993 г. и непрекъснато и с намерение за придобиване по давност от тогава насетне обектът е владян от него; нотариално завереното съгласие на ответника е дало основание за преустройство и за обособяване на самостоятелен обект за собственост, който е придобит по давност. Ответникът не дава отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.). Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на атакуваното решение. За да постанови решението си въззивният съд приел, че не е обособен нов обект на собственост чрез преустройството на гаража, а е налице само промяна в предназначението на обекта; касаторът не е установил, че е отблъснал владението на брат си, а само е ползвал имота със съгласието на брат си; след преустановяване на ползването на гаража като магазин, обектът бил ползван и от двете страни до 2004 г., поради което не е установено владение за повече от десет години. Съдебното решение на първоинстанционния съд е отменено във връзка с уточнения петитум на иска при повторното разглеждане на делото от въззивния съд. При предходното разглеждане на делото от ВКС решението на въззивния съд е обезсилено поради нередовност на исковата молба. Съдът е сезиран с негаторен иск по реда на чл. 109 от Закона за собствеността. Ищецът-ответник в касационното производство сочи в исковата молба, че са съсобственици с касатора на имот и построения в него двоен гараж, но през м. април 2004 г. патронът на гаража бил сменен, поради което се пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост. Не е спорно, че страните по спора са съсобственици по договор за продажба на имот срещу задължение за издръжка и гледане върху процесното дворно място и жилищната сграда в него. Атакуваното решение е правилно. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, касаторът е смутил упражняването на правото на собственост на брат си чрез смяна на патрона на бравата на съсобствен недвижим имот, с което достъпа на ищеца до собствеността му била прекратена. Според правилото на чл. 109 от Закона за собствеността, собственикът може да се брани срещу всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява правото си, включително и срещу съсобственик. Гаражът в мястото е построен през 1975 г. и е бил с площ от 22 кв. м. През 1993 г. ответникът подписал нотариално заверена декларация, по силата на която, в качеството си на съсобственик на касатора, дал съгласие касаторът да преустрои гаража в магазин и да го ползва със свои средства и материали. Преустройството било осъществено. Касаторът противопоставил на ищеца възражение, че гаражът е придобит по давност. Придобиване по давност в разглеждания случай при съсобствен имот би било осъществено в случай, че съсобственикът явно е демонстрирал намерението си да започне владение само за себе си, като отблъсне домогванията на останалите съсобственици да владеят имота. Като такова отблъскване не може да се счете подписаната от ответника декларация през 1993 г., защото от една страна тя е носител на съгласието на ответника гаражът да бъде преустроен, а от друга е показател за съзнанието у касатора, че брат му е съсобственик на процесния имот. Освен изложеното, твърденията на касатора във връзка със собствеността на гаража не са последователни. В тази връзка следва да се отбележи, че по реда на чл. 114 от ГПК касаторът посочил, че ще позволи на ищеца да ползва гаража в случай, че му заплати сторените в него подобрения, което сочи по-скоро на облигационни претенции. Невярно е твърдението на касатора, че владението върху магазина е започнало за касатора от 1993 г. и непрекъснато и с намерение за придобиване по давност от тогава насетне обектът е владян от него. Св. Б., сестра на страните, сочи в показанията си, че гаражът е строен от родителите на страните; до 2004 г. ключове от гаража имали и двете страни; в гаража има налепени плочки и е измазано с оглед използването на имота като магазин; в гаража се настаняват коли на съседи. Ето защо, освен липсата на отблъскване на владението на ответника, касаторът не е успял да докаже във връзка с твърдението си за придобиване на гаража по давност, а негова е тежестта да го докаже, че е владял имота достатъчно продължително, за да го придобие по оригинерен начин. Не може да се приеме за основателно твърдението на касатора, че нотариално завереното съгласие на ответника е дало основание за преустройство и за обособяване на самостоятелен обект за собственост, който е придобит по давност. Гаражът и преди преустройството е бил самостоятелен обект на собственост. При първоначалното въззивно производство касаторът посочил, че е пристроил процесния гараж. В случай, че касаторът е твърдял съществуването на нов обект, създаден чрез пристрояване, той е следвало да снабди съда със съответните документи. След като не е успял да изпълни доказателствените си задачи в това отношение, той следва да понесе и неблагоприятните последици от осъдителното спрямо него съдебно решение. В заключение следва да се отбележи, че атакуваното решение е обосновано. Съдът е издирил и приложил закона правилно. Не се установи такова нарушение на съдопроизводството, което да е създало пречки на страните да участват в процеса и да защищават правата си. Ответникът не претендира заплащане на разноски по реда на чл. 64, ал. 2 от ГПК (отм.), а и доказателства за сторени такива пред касационния съд не се представят, поради което съдът не присъжда разноски. По тези съображения, Върховния касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение