Решение № 6768 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2749/2010 г.

Решение № 6768 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2749/2010 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Кмета на община Върчедръм, чрез пълномощника-адв. Генински, против решението от 03.12.2009 г., постановено от Административен съд-Монтана, III състав, по адм. д. № 460/2009 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отменил заповед № 1049/06.07.2009 г. на Кмета на община Вълчедръм, издадена на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 44, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, с която е наредено да се изземат имоти-земеделска земя, с конкретни номера в землището на с. Септемврийци, които се ползват без правно основание от "Спринк" ЕООД, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от "Спринк" ЕООД, гр. Велико Търново, представлявано от собственика и управител Младен Колев Минков, адресат на оспорената заповед. Жалбата е основателна. Производството пред адм. орган е образувано по молба от Тихомир Кирилов Богданов от с. Септемврийци, който е поискал от кмета на община Вълчедръм да упражни правомощията си по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗСПЗЗ по отношение на имоти от КВС на землището на с. Септемврийци, които ползва на правно основание, като прилага опис на ползваните от него земи и копия от договори-споразумения и договори за наем за зем. земя за 1 г., за една част от които е видно, че са представени в ОСЗ Вълчедръм, тъй като имат вх. №, но други нямат такъв номер и не може безспорно да се установи от кого и кога са подписани. В заповедта е разпоредено изземване на имотите от "Спринк" ЕООД, като в нея не е казано на кого да бъдат предоставени същите. За издаването на заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, съгласно разпоредбата на закона, действала към момента на издаване на заповедта, е необходимо да се установят три кумулативно условия: Искането до адм. орган да е направено от лице с възстановено право на собственост или ползватели на правно основание върху зем. имот и ползването на този имот от трети лица без правно основание. С разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ е предвидена бърза административна процедура за защита на възстановено право на собственост върху зем. земя. Тълкуването на тази разпоредба е, че с тази защита се ползват единствено лицата, на които е възстановен зем. земи, които се предоставят на собствениците им. В оспореният адм. акт само е разпоредено изземването на земите, но адм. орган не е предприел каквито и да е действия, нито е дал някакви указания в съответствие с разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ относно това на кого се предоставят имотите, за които е разпоредено изземване. Следва да се отбележи, че собствениците на имотите изобщо не са били информирани за образуваното адм. производство и въпреки, че са пряко заинтересовани лица, въобще не са участвали в производството. На следващо място, за установяване дали ползването е "правомерно" или не, кметът на общината служебно изисква информация от ОСЗ по местонахождението на имотите, съответно-от службата по геодезия, картография и кадастър. Такива данни са изискани от кмета на общината след издаването на оспорения в настоящото производство адм. акт. От данните по делото не е безспорно установено и че инициаторът на производството-Тихомир Кирилов Богданов е надлежен ползвател на правно основание по отношение на всички зем. имоти, предмет на заповедта. Както се установява от приложената кореспонденция между страните, съществува спор между Тихомир Кирилов Богданов и "Спринк" ООД за това кой следва да обработва въпросните зем. земи, дори е образувано досъдебно производство № 713/2009 г. по описа на РУ на МВР-Лом. Налице е основание за отмяна на оспорения адм. акт, като с оглед пълнота на изложеното, съдът отбелязва, че редът по чл. 34 от ЗСПЗЗ е бърз административен способ за защита на правото на собственост върху зем. земи, но същият е неприложим при наличието на материални спорове и самоуправни действия от страна на различни ползуватели, в каквато насока са събраните по делото доказателства, които спорове и самоуправни действия могат да се разглеждат в гражданското или наказателно производство, но не и в административното производство по чл. 34 от ЗСПЗЗ. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното съдебно решение като необосновано и постановено при неправилно тълкуване и в противоречие с материалния закон-касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, изразяващи се в следното: Неправилно съдът е приел, че административният орган не е информирал собствениците на зем. земи, предмет на проверката, а законът изисква това да бъде направено. Този извод не може да бъде споделен. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, такава защита имат не само собствениците, но и ползвателите на правно основание на зем. земи. От писмените доказателства по делото-договори за наем и аренда по безспорен начин е установено, че молителят Тихомир Кирилов Багданов има това качество. Направеното от АС-Монтана тълкуване можеше да бъде прието преди изменението на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 13/2007 г./, когато с такава защита се ползваха само собствениците на зем. земи, при наличието на кумулативно дадените три условия, но с посоченото изменение тя се разпростира и върху ползувателите на правно основание, поради което не би могло да се приеме, че Тихомир Богданов не е активно легитимиран да подава молба за такава защита и за административния орган не съществува задължение да уведомява собствениците на зем. земи, които временно са отстъпили правото на ползване на своите недвижими имоти на арендатора Тихомир Богданов. Нарушено е правото на ползване върху тези недв. имоти, което за сключените договори за наем или аренда, се упражнява от наемателя, респективно-арендатора, а не от собственика и няма разумна причина, поради която да му се откаже възможността за защита на правото му. Неправилен е и изводът на съда, че адм. орган не бил събрал необходимите доказателства преди издаването на заповедта. В случая той по друг начин е събрал такива доказателства, какъвто е в конкретния случай протокола от 27.04.2009 г. за извършена проверка на място и писмените обяснения на Красимир Богданов, който е разпитан и като свидетел. Отделно от това от представените доказателства е видно, че такова искане и направено както до ОСЗ-Вълчедръм, така и до министъра на земеделието и храните, но отговор не е получен. Неоснобоснован е и третият довод на съда-че нямало достатъчно данни, че Тихомир Богданов е ползвател на правно основание, защото представените от него договори не били регистрирани в ОСЗ-Вълчедръм. Предвиденият в съответните разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ режим е регистрационен, а не правопораждащ и неспазването му не може да има за последица невалидност на сключените договори и от там-на качеството на страната по тях на ползвател на правно основание. Колкото до твърдяните от "Спринк" ЕООД спорове за материално право, те са голословни и неподкрепени с доказателства. Ответната страна: "Спринк" ЕООД, чрез процесуалния представител-юрк. Цветанов, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмена защита. Счита решението на съда за правилно и законосъобразно. В случая в заповедта на кмета не е посочено на кого да се предоставят процесните имоти. Исканата защита от Тихомир Богданов до адм. орган изхожда от ползувател, чието право на ползване е основано на договори за аренда и наем, които не доказват неговата активна легитимация. Административният орган не е събрал и необходимата информация от ОСЗ -Вълчедръм, както правилно е приел съда. Третият довод, че е суверенно право на правоимащия сам да избере кой ред да ползва при защита на правата си по принцип е основателен, но с уговорката, че тази възможност следва да се реализира само в рамките на защитими по съответния ред права, а правото на жалбоподателя е незащитимо по този ред. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Неоснователна касационна жалба. Молителят Тихомир Богданов има качеството на наемател не на всички посочени земеделски земи, а само на част от тях. Той не е надлежен ползвател на правно основание по отношение на всички земеделски земи, предмет на оспорената заповед на кмета на общината. Налице е съществуващ спор между Тихомир Богданов и "Спринк" ЕООД за това кой следва да обработва въпросните земеделски земи. Административният орган е следвало да изиска служебно данните по чл. 34, ал. 1 изр. 2 ЗСПЗЗ. Богданов не е бил легитимиран да иска издаване на административен акт по чл. 34 ЗСПЗЗ по отношение на всички имоти, посочени в заповедта. Редът по чл. 34 ЗСПЗЗ е бърз адм. способ за защита правото на собственост върху земеделски земи, но е неприложим при наличието на материални спорове и самоуправни действия от различните ползватели, в каквато насока са събраните доказателства. В оспорения административен акт само е разпоредено изземване на земеделски имоти, но административният орган не е предприел действия и не е дал указания съгласно чл. 34, ал. 1 изр. 2 ЗСПЗЗ, на кого се предоставят имотите, за които е разпоредено изземване. Собствениците на имоти изобщо не са били уведомени за образуваното административно производство, въпреки че са пряко заинтересувани лица. Не е защитено правото на собственост върху тези земеделски земи, като с този бърз административен ред по чл. 34 ЗСПЗЗ земеделската земя се предостави на собствениците. С оглед изложеното, атакуваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Като краен резултат решението на съда е правилно и законосъобразно, по следните съображения: При постановяването на оспорения адм. акт кметът на общината не е спазил административно-производствените правила, издадената заповед не отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК. Съгласно актуалната редакция на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождението на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им. За установяване на неправомерното ползване кметът на общината служебно изисква информация от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър. След изменението на закона активно легитимирани да искат издаването на заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ са и ползвателите на правно основание, но това не означава, че заповедта може да се издаде без да бъдат уведомени собствениците на зем. земи, които са заинтересовани страни и следва да участват в производството пред адм. орган. Съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК, за започване на производството се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации, освен заявителя., а в производството по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ това са собствениците на зем. земи. Обясненията или възраженията на същите са от значение за правния спор. Адресати на акта са както лицата, от които се изземва имота, така и лицата, на които имота следва да се предостави след изземването, а в оспорената заповед липсва разпореждане за предаване на имота. Правилен е и изводът на съда, че адм. орган не е изискал преди издаването на акта на информация от ОСЗ, респективно-от службата по геодезия, картография и кадастър, каквато информация законът го задължава на събере служебно. При тези данни, от които се установяват допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, решението на съда, с което е отменен оспореният адм. акт, е правилно и законосъобразно. Решението следва да се остави в сила, а преписката да се изпрати на кмета на община Вълчедръм за продължаване на производството по искането, при спазване на административно производствените правила, уведомяване на собствениците на зем. земи за образуване на производството и за постановяване на адм. акт след изясняване на всички факти и обстоятелства, от значение за случая, в съответствие с чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,