Решение № 8898 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5277/2014 г.
ВАСII отделение26.06.2014 г.докладчик Галина Солакова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 991 от 21.02.2014 г. по адм. д. № 2621/2013 г. на Административен съд - София град. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 8898 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5277/2014 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на началника на РДНСК-Югозападен район, чрез юрк. О. срещу решение № 991 от 21.02.2014 г. по адм. д. № 2621/2013 г. на Административен съд - София град. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът Ц. Н. не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, предвид категорията на строежа, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил като незаконосъобразна заповед № ДК-02-ЮЗР-330/28.07.2011 г. на началника на РДНСК-Югозападен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "едноетажна постройка" в ПИ 1416, в кв. 3, м. "Славия по плана на гр. София, като преписката е върната за ново произнасяне. Прието е, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при определяне адресата на заповедта, тъй като към 2006 г., когато е изготвен първия Констативен акт Ц. Н. не е бил собственик на строежа, а се установява, че той не е и извършител на същия. Прието е, че собственика към момента на издаване на заповедта Е. Н. не е участвала в административното производство и не е задължена от органа за изпълнение последиците на оспорената заповед. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Безспорно е установено, че заповедта е издадена с ненадлежен адресат, тъй като вписания такъв /Ц. Н./ не притежава качеството на извършител / собственик на незаконния строеж. Това съставлява нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 3 от АПК . При издаване на заповедта по чл. 225, ал. 1 ЗУТ административният орган, извън липсата на строителни книжа за проверявания обект, следва да установи и надлежния адресат, върху който пада задължението за премахване на незаконния строеж, т. е. извършителя или собственика. От една страна за това го задължават административно-производствените правила, а от друга - установяването на тези факти е от значение за последващото изпълнение на заповедта, след влизането й в сила. Неоснователен е доводът по касационната жалба, че съдът е следвало да изправи този порок, като конституира в процеса собственика на строежа Е. Н. като заинтересована страна, тъй като участието в процеса гарантира възможност за защита срещу оспорения акт и разпростиране силата на присъдено нещо, но не валидира незаконосъобразността на адм. акт досежно ненадлежния адресат, визиран в него. С оглед на горното и тъй като обжалваното решение е съобразено със задължителните указания по отменително решение № 3245/07.03.2013 г. по адм. д. № 11711/2012 г. на ВАС, второ отделение и не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,