Решение № 15129 от 10.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1274/2009 г.

Решение № 15129 от 10.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1274/2009 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Николай Димитров Николов от гр. Варна срещу Решение № 531 от 25 юли 2008 година, постановено по адм. д. № 1342/2006 година по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № Р-74/02 ноември 2004 година на началника на РДНСК - гр. Варна. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - Величка Вълканова Кирова, Диян Димитров Николов, Николай Ненов Ненов, главния архитект на район "Младост" - община Варна и началника на РДНСК - гр. Варна, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Варненския окръжен съд Николай Димитров Николов е оспорил Заповед № Р-74/02 ноември 2004 година на началника на РДНСК - гр. Варна, с която е отхвърлена жалбата му против отказа на главния архитект на район "Младост" - община Варна за узаконяване на незаконен строеж двуетажна жилищна сграда в поземлен имот 271, селищно образувание "Кочмар", гр. Варна. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото е установено, че сградата, чието узаконяване се иска, е изградена в поземлен имот 271, като част от нея навлиза в съседния поземлен имот 267. Собствениците на последния не са учредили право на строеж в полза на Николай Николов. Установено е също така, че извършеното строителство е в противоречие с одобрения за имота план, който предвижда свободно застрояване при спазване на регламентираните разстояния да границите със съседните имоти. При тези данни изводът както на административния орган, така и на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките за узаконяване на строежа по реда на § 184 от ПЗР на ЗУТ, е законосъобразен. Процесният строеж, макар и извършен до влизане в сила на закона, не е допустим по разпоредбите, които са действали по време на извършването му, нито по действащите. Възражението на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че не са събрани всички относими доказателства, е неоснователно. На Николов е дадена възможност да установи твърденията чрез назначаване на съдебно-техническа експертиза, но поради невнасяне на определения за това депозит, допуснатата експертиза е била заличена. По делото са представени всички относими доказателства. Обстоятелството, че не е приложена цялата преписка по издаването на заповед № ГЗЗ-30/26 февруари 2001 година на кмета на община Варна, не съставлява нарушение, защото тази заповед не е предмет на разглеждане в настоящото производство. С оглед горното и предвид липсата на инвокираните от касатора отменителни основания, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,