Решение № 2546 от 10.3.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Вълков от град София, подадена чрез адвокат Райчев, в качеството му на процесуален представител, насочена срещу Решение 3274 от 13.05.2022г. по адм. дело 6610/ 2019г. по описа на Административен съд София- град (АС София град/ АССГ). В жалбата се излагат аргументи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Моли да се отмени обжалваното решение и вместо него да се уважи предявеният иск в пълен размер, ведно със законната лихва за периода от 13.06.2016г. до 08.06.2021г., както и законната лихва до окончателното изплащане на задължението. Ответникът- Българска народна банка (БНБ) в писмен отговор, подаден чрез адв. М. Войнова от САК моли да се остави без уважение подадената касационна жалба, като неоснователна и потвърди обжалваното решение. Претендира разноски по делото. Ответникът в открито съдебно заседание чрез адв. Войнова моли да се потвърди първоинстанционното решение. Моли да се уважи подадената частна жалба срещу определението за изменение на решението в частта за разноските. Подробни съображения в подкрепа на това искане са развити в представената писмена защита. Моли да се присъдят на БНБ сторените разноски, съобразно представените доказателства и списък. По делото е постъпила и частна жалба от Българска народна банка чрез адв. Войнова, насочена срещу Определение 5122/ 27.06.2022 г. по адм. дело 6610/ 2019г. по описа на АССГ, за изменение на Решение 3274/ 13.05.2022г. в частта за разноските. Моли се за отмяна на определението и да се присъдят сторените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба и неоснователност на частната жалба. Посочва, че съдебното решение е постановено при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. Според него съдебното решение е неправилно, като следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което БНБ бъде осъдена да заплати на ищеца обезщетение за периода от 26.07.2014г. до 06.11.2014г., представляващо обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на гарантираните вземания от 196 000 лева. Счита на следващо място определението в частта за разноските за правилно и иска да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Решаващият съд е бил сезиран с искова молба на Д. Вълков срещу БНБ за заплащане на сумата от 7848,54 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за периода от 30.06.2014г. до 04.12.2014г., върху гарантирания влог на ищеца в Корпоративна търговска банка АД /КТБ/, ведно със законната лихва върху размера на обезщетението за периода от 13.06.2016г. 3 години преди датата на подаване на исковата молба, акцесорен иск направен с молба от 08.06.2021г. В исковата молба се развиват подробни доводи за основателност и доказаност на исковата претенция и се иска да бъде осъден ответникът да заплати посочените суми. Заявява претенция за присъждане на разноски. С обжалваното решение АССГ е ОТХВЪРЛИЛ иска на Д. Вълков срещу БНБ за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на гарантираните вземания за периода от 30.06.2014 година до 04.12.2014 година върху гарантирания влог на ищеца 7848,54 лева, ведно със законната лихва върху размера на обезщетението за периода от 13.06.2016г. 3 години преди датата на подаване на исковата молба, до 08.06.2021г. С Определение 5122/ 27.06.2022 г. по адм. дело 6610/ 2019г. по описа на АССГ е била ОТХВЪРЛЕНА Молба от 01.06.2022 г. на БНБ за ИЗМЕНЕНИЕ на Решение 3274/ 13.05.2022г. по адм. дело 6610/ 2019г. в ЧАСТТА за разноските. Според решаващият съд видно от доказателствата по делото е установено, че ищецът е бил титуляр на седем банкови сметки в КТБ АД, в това число и такива в качеството му на частен съдебен изпълнител. От удостоверение от КТБ АД с изх. 1289 от 06.07.2021г., било видно, че ищецът е бил титуляр на специални сметки, по които са останали средства на негови клиенти, като с тези средства бил включен под 2052 в списъка на кредиторите, но на 06.11.2014г. за него към ФГВБ била подадена информация за гарантиран размер на влога 178 301,01 лева. По делото пред първата инстанция е назначена, изслушана, приета и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза. Въз основа на допълнително заключение на извършена съдебно-счетоводна експертиза е определена главница в размер на 178301,01 лева. Задачата на експертизата е била установяване на размера на лихвата в проценти, начислявана по влоговете на ищеца в КТБ, както и на законната лихва върху изплатения на ищеца размер на гарантирания депозит за конкретни периоди в рамките на претендирания исков период. Приел за безспорно, че на 20.06.2014г. на основание чл. 115, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за кредитните институции с влязло в сила Решение 73 Управителния съвет на БНБ поставя КТБ под особен надзор. На 27.10.2014г. БНБ внася в НС доклад за ситуацията в КТБ и предприетите действия. На 06.11.2014 г. БНБ отнема лиценза на КТБ. На 04.12.2014 г. Фондът за гарантиране на вземанията започва изплащане на същите, като гарантираният депозит е в размер от 196 000 лв. На 06.11.2014 г., с Решение 138, на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗКИ, във връзка с чл. 62, буква а и чл. 63, буква в от Регламент (ЕС) 575/2013, чл. 103, ал. 2, т. 25, чл. 103, ал. 4 и чл. 151, ал. 1 3 от ЗКИ, УС на БНБ отнема издадения лиценз за извършване на банкова дейност на КТБ. Достигнал извод, че с решението си от 20.06.2014 г. БНБ е извършила обективната констатация, че по нейно виждане КТБ АД изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи, т. е. извършила е констатацията, че депозитите са неналични по смисъла на чл. 1, §. 3, подточка i) от Директива 94/19, поради което в срок от 5 работни дни от тази констатация е следвало да постанови изричен акт по чл. 1, §. 3, подточка i), ал. 2 от Директивата - задължение, което произтича от директно приложимото право на ЕС. Сметнал е, че БНБ е нарушила правото на Съюза, с което първото условие за ангажиране на отговорността на Държавата е изпълнено. Това нарушение се преценявало от съда, като достатъчно съществено за да ангажира отговорността на държавата. Според приетото от съда не се доказала причинно- следствена връзка между твърдяното бездействие на БНБ и настъпилата вреда. Според решаващият съд, за установяване, че депозит е неналичен по смисъла на Директивата, БНБ не следвало да извършва фактическо действие по констатиране на това обстоятелство, а да издаде индивидуален административен акт. Лихвата по депозитите е била начислявана за целия период от поставяне на банката под специален надзор до отнемане на лиценза на банката и е била изплатена при изплащане на гарантираните влогове до гарантирания от закона размер- чл. 4, ал. 2 от ЗГВБ. Следователно за сочения от ищеца период той е продължавал да получава доходност от вложените в КТБ средства и в този смисъл не е претърпял вреда, а напротив - получил е именно това, което е следвало от договора му с банката, като вложената главница е била олихвявана през целия период на специален надзор. Съдът приел за неоснователен предявения от ищеца иск за обезщетение на имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в незаконосъобразно бездействие за вземане на решение за обявяване на неналичност на депозитите в КТБ. В заключение, съдът е намерил, че предявената искова молба е изцяло неоснователна и като такава същата е била отхвърлена. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира подадената касационна жалба за частично основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. В случая е предявен иск по чл.204, ал.1 от АПК за заплащане на обезщетение на вреди в резултат на фактическо бездействия на ответника да установи наличието на неналични депозити в КТБ, довело до закъснение в изплащането на депозитите от страна на Фонда за гарантиране влоговете в банките. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: 1. административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, 2. отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; 3. причинена неимуществена или имуществена вреда и 4. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Кумулативната им даденост обуславя основателност на предявения иск - чл.4 ЗОДОВ. Настоящата инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките на чл. 1 от ЗОДОВ, като исковата претенция е неоснователна и недоказана. Имуществената вреда представлява накърняване имуществото на правния субект, като е налице отрицателно въздействие, намаляване на неговата себестойност. Може да се изразява в едно намаление на настоящото имуществено състояние на правния субект. Вследствие на вредоносното събитие той обеднява, претърпява една загуба. Този накърнен имуществен интерес, тази разлика съставлява претърпяната от него имуществена вреда (чл. 82 ЗЗД). Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от незаконосъобразния акт, т.е. които са адекватно следствие от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В случая такива имуществени вреди пряка и непосредствена последица от незаконосъобразната дейност са налице. Приложимият ред за искове за обезщетяване на вреди, причинени на граждани или юридически лица от нарушения на правото на ЕС следва да се разглеждат по реда на АПК, чл.2в ЗОДОВ. По отношение на процесуалното изискване на чл. 204, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за предварителна отмяна на акта, от който се претендират вреди, обоснован е направения от съда извод, че от т. 143 и т. 146 от решението на СЕС по дело С-571/ 16 следва, че макар само по себе си това изискване да не противоречи на принципа на ефективност, такова задължение може да затрудни прекомерно получаването на обезщетение за вредите, причинени от нарушение на правото на Съюза, ако на практика няма възможност за такава отмяна. Законосъобразен и правилен е направения от съда извод, че от разпоредбите на чл. 36, ал. 3 от ЗКИ и чл. 23, ал. 5 от ЗГВБ недвусмислено следва, че именно БНБ е "компетентният орган", който установява неналичността на депозитите, но националното законодателство обвързва момента, в който се задейства схемата за гарантиране на депозитите, които са станали неналични, с отнемане на лиценза на кредитната институция. Изискваният от Директива 94/19/ЕО, 5 дневен срок за преценка на нейното финансово състояние и способността на банката да изплаща гарантираните депозити, е въведено като изискване в срок от 5 дни от установяването на неплатежоспособността на банка, БНБ да отнеме лиценза, т. е. актът по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО е актът, с който се отнема лиценза на кредитната институция. По делото безспорно се установява, че след като БНБ е била уведомена от КТБ за финансовите затруднения и проблемите с ликвидността, БНБ е взела решение и е поставила КТБ под специален надзор заради опасност от неплатежоспособност и е постановила спиране на всички операции и плащания. Така, въпреки че е преценила, че КТБ е застрашена от неплатежоспособност и че със собственото си решение за поставяне на банката под надзор е възпрепятствала изплащането на депозитите за по- дълъг период, БНБ не е направила установяването в императивния 5 дневен срок по чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19, което е щяло да задейства компенсирането на засегнатите вложители, съгласно чл. 7, пар. 1 и чл. 10, пар. 1 от Директивата и това е съществено нарушение на чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19 (в този смисъл т. 95 от заключението на ген. адвокат Kokott и т. 115 от решението по С-571/16). Неоснователни са и доводите на процесуалния представител на БНБ за липса на претърпени вреди и по точно, че ищецът не е претърпял загуба в размер на законната лихва за забава. Следва да се има предвид, че на основание договора за платежни услуги, ищецът е имал притежание върху движими вещи парични средства, правото на собственост върху които не е можел да упражнява, именно поради бездействието на БНБ да защити това негово притежание, като издаде акт по чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19, с който да даде старт на компенсационния механизъм по чл. 10 от Директивата. Единствено и достатъчно условие за изпадане на БНБ, респ. на ФГВБ в забава по отношение на вложителите е изтичането на императивния 5 дневен срок по член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/ 19, а в случая това условие е настъпило безспорно. Настоящата касационна инстанция не споделя и изводите на адм. съд за липса на причинно следствена връзка. Предвид императивния характер на сроковете за обявяване на депозитите за неналични и за стартиране на тяхното изплащане, в контекста на съображение 9 от Директива 94/19/ЕО изискващо схемите за гарантиране на депозити да се намесят веднага след като депозитите са станали неналични, то липсата на достатъчно средства във Фонда за покриване на гарантираните депозити не може да се противопостави на правата на вложителите и поради това не изключва нито съществения характер на нарушението, извършено от БНБ, нито причинно- следствената връзка с претърпените в следствие на това нарушение вреди. Фондът не разполага със самостоятелност при определяне на началната дата на изплащане на гарантираните депозити. Действията, които ФГВБ следва да предприеме и конкретно задължението му да започне изплащане на гарантираните депозити, са пряко обусловени от решението на БНБ, с което депозитите се обявяват за неналични. Именно след постановяване на решението на БНБ за обявяване на депозитите за неналични, за Фонда възниква парично задължение към всеки от вложителите до размера на гарантираните депозити. Постановявайки изискуемото от Директива 94/19/ЕО решение на по- късна дата, БНБ е станала причина за забавеното изпълнение на паричното задължение от ФГВБ, т.е. следва заключение, че БНБ е причина за забава на изпълнението на паричното задължение към ищеца, което недвусмислено обосновава пряката причинно-следствената връзка между извършеното нарушение и претърпените вреди. След като забавеното изпълнение на паричното задължение към ищеца е следствие от извършеното от БНБ нарушение на чл. 1, пар. 3, подт. i) от Директива 94/19/ЕО, това е и основанието за приложението на чл. 86 от ЗЗД. Налице извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в "Корпоративна търговска банка" АД, в императивния срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г., относно схемите за гарантиране на депозити. Относно началната дата на периода следва да се посочи, че срокът от 5 работни дни по чл.1, т.3, подт. i) от Директива 94/19, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014г. (датата на поставянето на КТБ под надзор), изтича на 27.06.2014г. След този момент БНБ е в нарушение на правото на ЕС. Считано от 27.06.2014 г., срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014 г. ищецът започва да търпи реални вреди, поради неизплащане на гарантирания размер на депозита. Това е и началната дата на исковия период. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19/ЕО. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита липсва основание за обезщетение. Поради това периодът, за който се дължи обезщетение е 26.07.2014г. 05.11 2014г. Размерът на обезщетението, а именно нормативно определената законна лихва върху сумата 178301,01 лв. за периода 26.07.2014г. 05.11.2014г., следва да се счита за ноторна. Допуснатата и кредитирана съдебно-счетоводна експертиза е дала отговор на въпроса относно размера на законната лихва, но за период, несъответен на посочения. Настоящият състав изчислява този размер технически посредством достъпния на интернет страницата на Националната агенция за приходите калкулатор. По този начин размерът на обезщетението следва да се определи на 5 116.49 лв. В останалата част за разликата на сумата над 5 116.49 лв. до 7848,54 лв., правилно съдът е отхвърлил предявеният иск, като неоснователен и недоказан. В случая е налице доказана причинена имуществена вреда, която е пряка последица от бездействия на БНБ, поради което следва извод за частична основателност на претенцията за имуществени вреди. Налице са всички елементи по от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на КТБ по иска, с който се претендира обезщетение. След като е приел друго, административният съд е приложил неправилно материалния закон в съдебния акт, който следва да бъде частично отменен, при което настоящият съдебен състав с оглед наличните по делото доказателства и тяхната обхватност и връзка следва да реши спора по същество - чл. 222, ал. 1 АПК. Претенцията е частично основателна. При определяне на размера на присъденото обезщетение настоящият съдебен състав намира, че иска, който е предявен следва да се уважи частично, в размер от 5 116.49 лв. Именно тази вреда подлежи на пълно репариране по реда на ЗОДОВ. Дължима е обезвреда на установените възникнали вреди, като следва да се обезщети изцяло вредоносния резултат- чл. 4 ЗОДОВ, чл. 51, изр. първо ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, във вр. с &1 ЗОДОВ. Обезщетението следва да бъде определено в размер на 5 116.49 лева, а съдебното решение, с което искът за разликата над 5 116.49 лв. до 7848,54 лв. е отхвърлен като неоснователен, следва да бъде потвърдено. По отношение на направения с допълнителна молба от 08.06.2021г. акцесорен иск за присъждане на законна лихва върху дължимото обезщетение за периода от 13.06.2016г. (3г. назад от датата на подаване на исковата молба, прекъснала давността) до датата на подаване на молбата 08.06.2021г., ведно със законната лихва до окончателно изплащане на задължението и направеното от страна на ответника БНБ възражение с молба от 17.06.2021г. настоящата инстанция приема, че всяко неизпълнение на парично задължение е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на закъснителни вреди. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата - чл. 86 от ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по вземането към КТБ АД е начислявана договорна лихва и част от нея е изплатена от ФГВБ. Въз основа на това и с оглед изложеното по отношение на периода, за който се дължи обезщетение - 26.07.2014г. 05.11.2014г., задължението за БНБ е станало лихвоносно на 05.11.2014г. Съгласно чл. 111, б. в вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания се погасяват с изтичане на тригодишна давност, съответно на 05.11.2017г. След като забавеното изпълнение на паричното задължение към ищеца е следствие от извършеното от БНБ нарушение на чл. 1, пар. 3, подт. i) от Директива 94/19/ЕО, това е и основанието за приложението на чл. 86 от ЗЗД. Във връзка с частично уважения размер на обезщетението следва да бъде уважен частично и предявеният акцесорен иск за присъждане на законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД до размер от 2589,75 лева и да бъде отхвърлен в останала част до предявения размер от 3972,59 лева. По изложените съображения, касационната жалба е частично основателна. С оглед изхода на делото и поради това, че касационният жалбоподател е претендирал разноски по делото такива следва да му бъдат присъдени съобразно уважената част на исковата претенция. БНБ следва да бъде осъдена да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 1057 лева за двете съдебни инстанции, както и внесени три държавни такси в размер на 30 лева, или общо в размер на 1087 лева. Частната жалба на БНБ е НЕОСНОВАТЕЛНА. Определението на съда в частта за разноските е правилно. Обоснован е извода на съда, че разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ (в редакцията съгласно изм. и доп., публ. ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.) е неприложима в конкретния случай, доколкото съгласно § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ, този закон се прилага за предявени искови молби, подадени след влизането му в сила, а исковата молба е подадена преди това на 06.11.2019г. Съгласно приложимата правна уредба - чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ не се предвижда ищецът да дължи на ответника заплащане на разноски и възнаграждение за процесуално представителство при отхвърляне на иска му. Правилно съдът е приел, че не е налице основание на БНБ да бъде присъдена претендираната сума за процесуално представителство. При този изход от спора на БНБ не се дължи присъждането на съдебни разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд- трето отделение,