Решение № 13197 от 5.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1073/2016 г.
ВАСVI отделение05.12.2016 г.докладчик Тодор Тодоров
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 7787/11.12.2015 г. по адм. дело № 8684/2015 г. на Административен съд С. - град, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на М. И. Д., от гр. С. срещу заповед № 1847/11.08.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Красно село. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13197 от 5.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1073/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Красно село против решение № 7787/11.12.2015 г. по адм. дело № 8684/2015 г. на Административен съд С. - град. П. се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 8в от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - М. И. Д., от гр. С. изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че при обсъждането на предпоставките, необходими за прилагане на чл. 8в ЗСПД, административният съд не е отчел значението на момента на упражняване на правото с молба-декларация и изменението на материалноправните основания по визираната разпоредба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. С решение № 7787/11.12.2015 г. по адм. дело № 8684/2015 г. Административен съд С. - град е отменил по жалба на М. И. Д., от гр. С. заповед № 1847/11.08.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Красно село, с която е отказано отпускане на еднократна помощ за дете по чл. 8в от ЗСПД. За да постанови този резултат, съдът е приел, че административният орган е приложил неправилно новата редакция на чл. 8в ЗСПД. Посочил е, че подадената от лицето молба-декларация няма правопораждащ ефект, поради което неправилно е приложена редакцията на посочената разпоредба в сила от 28.07.2015 г. Решението е неправилно. Относимите за спора факти установяват, че М. И. Д. е родила дете - К. Д. Д. на 17.07.2015 г. Била е записана за редовен студент през учебната 2014/2015 г. във втори семестър на първи курс, редовно обучение в магистърска програма "Език и култура" в СУ "Св. К. О." гр. С. Подала е молба-декларация за отпускане на еднократна помощ за дете вх. № 502 - 1847/30.07.2015 г. по описа на Дирекция "Социално подпомагане" - Красно село. Б. е осигурявана по трудово правоотношение за периода след 01.01.2015 г., а към момента на заявяване на подпомагането по чл. 8в ЗСПД е получавала обезщетение за раждане и отглеждане на дете по Кодекса за социално осигуряване. Съгласно чл. 8в ЗСПД (редакция до изменението й с ДВ, бр. 57 от 2015 г.) майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение има право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. Изменената разпоредба на чл. 8в ЗСПД въвежда редица нови основания, препятстващи възникването на правото на социално подпомагане. Съгласно текста от закона майка (осиновителка) студентка има право на еднократна помощ за отглеждане на дете независимо от доходите на семейството, при условие че: 1. детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 2. майката (осиновителката) живее постоянно в страната и е студентка в редовна форма на обучение във висше училище, получило акредитация и създадено при условията и по реда на Закона за висшето образование; 3. майката (осиновителката) е записана като студентка в редовна форма на обучение към датата на раждане на детето; 4. майката (осиновителката) не е осигурена и не получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване. Новите основания в текста сочат, че детето и майката трябва да живеят постоянно в страната, обучението на майката трябва да е във висше училище, получило акредитация и създадено при условията и по реда на Закона за висшето образование, майката (осиновителката) трябва да е записана като студентка в редовна форма на обучение към датата на раждане на детето и да не е осигурена и да не получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване. През времето, през който е била субект на правото, М. Д. не го е упражнила по нормативно установения ред. Изменената разпоредба на чл. 8в ЗСПД (ДВ, бр. 57 от 2015 г.), която е в сила от 28.07.2015 г., е въвела допълнителни материалноправни условия за придобиване на право на еднократна помощ. С преходните разпоредби на ЗСПД не е допуснато удължено действие на разпоредбата на чл. 8в ЗСПД, действала до 27.07.2015 г. и прилагането й по висящи и неприключили факти и правоотношения. На 30.07.2015 г., когато е подала молба-декларация, М. Д. не е била носител на право по чл. 8в ЗСПД, защото не е изпълнявала всички кумулативно изискуеми условия на закона. Правото на майката по силата на отменената законова разпоредба е преклудирано с изменението на законовата разпоредба, която административният орган е бил длъжен да приложи. Като е приел, че оспореният административен акт е материално незаконосъобразен и е уважил подадената жалба като основателна, Административен съд С. - град е постановил неправилно решение. При установените налични касационни основания обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, а оспорването срещу индивидуалния административен акт отхвърлено като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение