Решение № 15088 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3595/2012 г.

Решение № 15088 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3595/2012 г., VIII о., докладчик съдията Цветанка Табанджова Производството е по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба от Живко Стамов Стамов, в качеството на ЕТ "Живко Стамов" със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Синчец" № 1, ет. 2, подадена чрез пълномощника адв. Пламена Маркова - САК, гр. София, ул. "Хан Аспарух" № 39, ет. 1, ап. 1, срещу решение по адм. д. № 1581/2006 г. по описа на Софийски градски съд, III Г състав. Поддържа се, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като постановено в противоречие на основни принципи на правото, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при несъобразяване със събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. По изложените в жалбата подробни съображения касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и вместо него постановено друго по същество на спора, с което да се уважи жалбата му, като основателна и доказана. Претендират се направените по делото разноски, вкл. и адвокатски хонорар. Ответникът - директорът на дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, по съображения изложени по съществото на спора. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна. С обжалваното решение съставът на Софийския градски съд е отхвърлил жалбата на Живко Стамов Стамов в качеството му на ЕТ "Живко Стамов", срещу ДРА № 1370/04.10.2005 г. на ДП-Център при ТДД-София в частта, в която е потвърден с решение № 210/10.02.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" - София относно отказано право на данъчен кредит в размер на 36 037.36 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че едноличният търговец не е представил категорични доказателства за реалност на част от доставките, както и доказателства по отношение на всички доставчици относно начисляване на данъка в съответствие с изискването на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), поради което данъчния орган правилно и законосъобразно е отказал признаване правото на приспадане на данъчен кредит по тези доставки. Видно от жалбата и уточнителна молба от 13.02.2009 г. предмет на спора пред първоинстанционния съд е законосъобразността на ДРА № 1370/04.10.2005 г. на ДП - Център при ТДД-София в частта му, в която е потвърден с решение № 210/10.02.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" - София. С ДРА в тази му част не е признато право на приспадане на данъчен кредит на ЕТ "Живко Стамов" за: м. февруари 2000 г. по ф-ри издадени от ЕТ "Елит 2000 - Михаил Петков"; за м. януари 2001 г. по ф-ри издадени от "Софинком", "Санта фе" ООД и ЕТ "Корвет" и за м. януари 2004 г. по ф-ри издадени от "Корвет прес", в резултат на което е доначислен съответния размер ДДС и лихва за забава. ДРА в останалата част е бил отменен, като е възложена нова ревизия, която е завършила с издаването на нов ДРА № 1390/2006 г., който не е предмет на спора. Настоящият състав на ВАС, осмо отделение намира, че административният съд не е обсъдил поотделно и в съвкупност всички представени по делото доказателства, направените от жалбоподателя уточнения с молба от 13.02.2009 г., както и приетите по делото основно и допълнително заключения на тройната съдебно-счетоводна експертиза. в резултат на което се е произнесъл и относно данъчни задължения за периоди, които не са предмет на жалбата, поради което постановеното от него решение е частично недопустимо. От представения по делото ДРА № 1370/04.10.2005 г. и приложената към него таблица 2 се установява, че за процесните три периода, поради непризнаване право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от посочените по-горе доставчици и след съобразяване на установения размер на ДДС за внасяне, намален с внесения такъв, данъчният орган е приел, че ревизираното лице дължи ДДС за внасяне, както следва: за м. февруари 2000 г. - 2 299.32 лв. ДДС и лихва 1 704.01 лв., за м. януари 2001 г. - 3 911.88 лв. ДДС и лихва 2 388.15 лв. и за м. януари 2004 г. - 114.00 лв. ДДС и лихва 22.28 лв., или общо дължим ДДС за трите периода в размер на 6 325.20 лв. и законна лихва в размер на 4 114.44 лв. Тези задължения са потвърдени с решение № 210/10.02.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" - София. Същият размер на дължимия ДДС и лихвата за забава за посочените три данъчни периода е установен и от допълнителното заключение на тройната ССЕ, която настоящият състав кредитира в тази част. Безспорно е по делото, че доставчиците ЕТ "Елит 2000 - Михаил Петков", "Софинком", "Санта фе" ООД, ЕТ "Корвет" и "Корвет прес", по отношение на които е отказано право на приспадане на данъчен кредит за процесните периоди, не са намерени нито от данъчните органи, нито от вещите лица на посочените данъчни адреси, поради което не може да се извърши проверка в счетоводствата им за установяване изпълнението на действащите към тези данъчни периоди изисквания на чл. 64, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗДДС (отм.). Жалбоподателят е носил доказателствената тежест относно установяване наличието на тези законови предпоставки. Предвид това, че в процеса пред първоинстанционния административен съд не са установени положителните факти за реалността на доставките и начисляването на данък добавена стойност от доставчиците по отношение на всички процесни доставки, то съдът обосновано и в съответствие с действащите материалноправни норми е приел, че по тях не следва да се признава претендирания данъчен кредит. Тези материалноправни норми имат императивен характер и не могат да се тълкуват и прилагат разширително, в какъвто смисъл са доводите на едноличния търговец в касационната жалба за съобразяване с европейските директиви и практиката на Европейския съд, независимо, че касае период преди 01.01.2007 г. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение, намира обжалваното решение за правилно и обосновано в частта, в която СГС, III Г отделение е отхвърлил жалбата на ЕТ "Живко Стамов" срещу ДРА № 1370/04.10.2005 г., потвърден с решение № 210/10.02.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" София общо за сумата 10 439.64 лв., от които 6 325.20 лв. дължим ДДС и 4114.44 лв. лихва за забава за процесните три данъчни периода. В тази част решението следва да бъде оставено в сила. В останалата част за разликата от 10 439.64 лв. до 36 037.36 лв., касаеща дължим ДДС за други данъчни периоди, които не са предмет на жалбата и по отношение на които е отменен ДРА № № 1370/2005 г. при обжалването му по административен ред, решението на първоинстанционния съд е недопустимо и следва да бъде обезсилено. С оглед изхода на спора не следва да се присъждат поисканите от касационния жалбоподател разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и 3 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,