Решение № 8277 от 11.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3852/2012 г.

Решение № 8277 от 11.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3852/2012 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мехмед Руфадов Мехмедов от гр. Казанлък, срещу решение № 1223 от 24.01.2012 г., постановено по административно дело № 692 от 2011 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 250/16.11.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) и касаторът е осъден да заплати на КЗД направените по делото разноски в размер на 150,00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. С касационната жалба и допълнително представената молба Мехмед Руфадов Мемедов изразява несъгласие с решението на тричленния състав на ВАС и с решението на КЗД, като твърди че спрямо него е осъществена дискриминация под формата на "тормоз" по признаците "етническа принадлежност", "религия" и "вяра" от страна на Татяна Ирязова - технически ръководител на цех 422 в "Арсенал" АД - гр. Казанлък. От твърденията му може да се извлече довод за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Наталия Бозева, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Заинтересованата страна - Татяна Димитрова Ирязова - технически ръководител на "Арсенал" АД - гр. Казанлък - не ангажира становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - "Арсенал" АД - гр. Казанлък, чрез упълномощения адв. Диана Гърдева, с писмен отговор оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, в петчленен състав на втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения: Предмет на проверка за законосъобразност пред Върховния административен съд, седмо отделение по реда на чл. 145 и сл. АПК е оспореното от Мехмед Руфадов Мехмедов решение № 250 от 16.11.2010 г., постановено по адм. преписка № 213 от 2009 г. от Комисията за защита от дискриминация. С цитираното решение КЗД е установила, че оплакванията в жалбата на касатора с вх. № 44-00-2801 от 24.09.2009 г. и допълнение към нея със същия номер и дата за дискриминация по признаците от чл. 4, ал. 1 на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) срещу Татяна Димитрова Ирязова - технически ръководител към "Арсенал" АД - гр. Казанлък, не били подкрепени с необходимите доказателства, от които да се направи обоснован извод, че е налице дискриминация, а в съответствие с чл. 9 ЗЗдискр. конституираните ответни страни - Татяна Ирязова и инж. Николай Ибушев, представляващ работодателя "Арсенал" АД - гр. Казанлък, били представили доказателства, че правото на равно третиране не било нарушено. За да постанови този резултат КЗД е приела, че не били налице предпоставките за квалифициране действията на заинтересованите страни като дискриминация по изрично посочените в жалбата признаци. Изложила е мотиви, че възнаграждението на Мехмедов било определяно според изработеното за единица изработка по трудова норма, в съответствие с Вътрешните правила за организацията на работната заплата. Комисията е установила, че от фигуриращите във ведомостта 21 работника, 9 били с по-нисък коефициент за трудово участие от този на жалбоподателя, а 11 били с по-ниска часова ставка. Констатирала е още, че най-високата почасова тарифна ставка - 1,946 била определена не на приближените на Татяна Димитрова Ирязова работници - Кольо Добрев Иванов, Младен Йорданов Михайлов и Видко Петков Петков, а на Хикмет Кадир и Юсеин Зекеров. Отчела е, че в цеха, в който е работил жалбоподателя, работели 50 човека, а отпуснатото място за безплатна почивка - само 1. На почивка бил изпратен работник със стаж в цеха 35 години, а Мехмедов бил заявил желанието си след като лицето, което е следвало да замине на почивка, вече било определено. Административният орган е извел извода, че не е нарушено правото на равно третиране и по отношение на предоставянето на отпуск и ползването на отпуск по болест. С обжалваното решение тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата на Мехмед Руфадов Мехмедов срещу решение № 250/16.11.2010 г. на КЗД, като е приел, че атакуваният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е още, че събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства не подкрепяли по никакъв начин твърденията на касатора, съдържащи се в жалбата му до комисията. Извел е извод, че по отношение на Мехмедов не била осъществена дискриминация от Татяна Димитрова Ирязова по посочените признаци. Решението е правилно. Приетите за установени факти от съда по същество съответстват на доказателствата по делото, преценени в тяхната съвкупност. Първоинстанционният съд е тълкувал и приложил правилно материалния закон От фактическа страна е безспорно установено, че касаторът е работил по трудов договор с уговорен шестмесечен срок за изпитване в цех 422 в "Арсенал" АД - гр. Казанлък, на длъжност "кофражист" като размерът на възнаграждението му се е определял според изработеното за единица изработка по трудова норма в съответствие с Вътрешни правила за организацията на работната заплата. Видно от приложения по делото трудов договор № 1020 от 07.10.2008 г., както и от допълненията към него, длъжностната характеристика, подписана от Мехмедов и останалите писмени доказателства, същият е бил запознат с установения в предприятието и цеха начин за определяне на индивидуалните трудови възнаграждения и е знаел кои са били преките му ръководители и техните функции, свързани с определяне на индивидуалното му възнаграждение. При установените по делото данни тричленният състав е направил законосъобразен извод, че спрямо Мехмедов не е осъществена дискриминация по смисъла на чл. 4 от закона и че не са налице основания за отмяна на оспорения акт на КЗД. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. В дефинитивните по своя характер норми на ал. 2 и 3 на чл. 4 ЗЗДискр. се съдържа определение на понятията "пряка дискриминация" и "непряка дискриминация", като и в двата случая санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или на категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. Съгласно чл. 5 във връзка с § 1, т. 1 и 3 от на ДР на ЗЗДискр. тормозът на основанията по чл. 4, ал. 1, както и преследването, също се смятат за дискриминация. Законът за защита от дискриминация цели установяване и отстраняване на всяко неравностойно третиране според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., какъвто са и признаците "етническа принадлежност", "религия" и "вяра" или всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. В тази връзка и отчитайки формулираното в чл. 9 ЗЗДискр. правило за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация, лицето, което твърди, че е засегнато от дискриминационен акт, следва да докаже съществуването на различно третиране спрямо него, както и че това третиране е извършено съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4 ЗЗДискр., като е необходимо да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. Това доказване не е осъществено нито в производството пред комисията, нито в съдебното производство пред тричленния състав. Както беше посочено по-горе, за да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма. Анализът на цитираните норми налага извода, че конкретните действия, разследвани от комисията, за които се твърди, че имат дискриминационен характер, трябва да се основават само и единствено на признака "етническа принадлежност", "религия" и "вяра" на засегнатото лице. В случая събраните доказателства по административната преписка и по делото, които не са оспорени по предвидения в закона ред, не потвърждават изложеното от Мехмедов за осъществена спрямо него дискриминация по посочените признаци, нито че е бил третиран по-неблагоприятно от останалите работници. Не е доказан и релевантният факт, че евентуално неблагоприятното третиране е основано на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., на които той се позовава, а именно, етническа принадлежност, религия и вяра. Тричленният състав на ВАС е обсъдил и е приел за недоказани твърденията на касатора за прояви на дискриминационно отношение към него от страна на Татяна Ирязова - технически ръководител в дружеството - работодател, изразяващо се в заплащане на по-ниско трудово възнаграждение в сравнение с това на останалите работници в цеха, неосигуряване на безплатна почивка за семейството му, неравно третиране при предоставяне на отпуск и ползване на отпуск по болест, и др. Правилни са изводите на съда, че събраните по преписката писмени доказателства не опровергават приетото от комисията, че не се подкрепят с доказателства оплакванията на Мехмедов за неговото възпрепятстване при ползване на отпуск по болест, че е бил изпращан да работи на най-тежките обекти, както и данни за отправени обиди към него. Дискриминация по признак "етническа принадлежност", "религия" и "вяра" е забранена, по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Но след като в случая не е установено, че касаторът не е бил третиран по-неблагоприятно на основата на тези признаци, правилно и обосновано тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата срещу атакуваното решение на КЗД. Представените с касационната жалба документи - препоръка от "Екозид" ООД, молба на касатора от 14.07.2010 г. до Гиньо Ганев - омбудсман на РБ, решение от 27.04.2011 г. на Национално обединение на Мюсюлманската общност за реформи - Миллетлер, са били представени и пред първата инстанция и не обосновават неправилност на така постановеното съдебно решение. Неотносими към спора са изложените от касатора твърдения, че комисията била отхвърлила жалбата му след като той отказал да плати искан подкуп от 3000 евро на служител на КЗД. Исканията на касатора "да се осъди "Арсенал" АД да му заплати от 27.07.2009 г. до датата на произнасяне на решението на ВАС обезщетение съобразено с Кодекса на труда..." са недопустими в настоящото касационно производство, поради което не следва да бъдат обсъждани. Върховният административен съд - седмо отделение, след анализ на относимите за настоящото производство правни норми във връзка с установените факти, е извел обоснования извод за законосъобразност на оспореното решение на комисията, поради което обжалваният съдебен акт е правилен. Пред касационната инстанция повторно се развиват доводите, изложени пред административния орган и пред първоинстанционния съд. Същите са обсъдени с изводи, които се възприемат изцяло от настоящия петчленен състав. Неоснователно е оплакването на касатора срещу решението на тричленния съдебен състав в частта за разноските, с която Мехмедов е осъден да заплати на КЗД сумата от 150 лева за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, в случаите, в които съдът отхвърли оспорването на административния акт, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. В производството пред тричленния състав на ВАС пълномощникът на КЗД юрисконсулт Горянова е направила изрично искане за присъждане на разноски, отразено в протокола от съдебното заседание на 14.11.2011 г., поради което и предвид изхода на делото правилно административният съд е уважил своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Видно е от съдържанието на разпоредбите на чл. 143 от АПК, че правилата за дължимост на разноски са обусловени от резултата при оспорването. Липсата на изрична регламентация в АПК за случаите, когато при отхвърляне на жалбата органът се представлява не от адвокат, а от юрисконсулт, обосновава субсидиарното приложение на ГПК на основание чл. 144 от АПК. В тези случаи правото на съдебни разноски - присъждане на юрисконсултско възнаграждение при благоприятен за органа изход на спора, възниква по силата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, която норма гласи, че в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Ето защо правото на съдебни разноски възниква в хипотезите на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 143, ал. 4 от АПК, с оглед изхода на производството и от факта, че административният орган (респ. юридическото лице) е защитаван от юрисконсулт. Отговорността за разноски е гражданско облигационно отношение, произтичащо от процесуалния закон и уредено в него, като съдът в хипотезата на отхвърлена жалба присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на представляващия юрисконсулт, а в полза на юридическото лице, което е защитавано от него. По изложените съображения Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав счита, че решение № 1223 от 24.01.2012 г. по административно дело № 692 от 2011 г. на тричленния състав на ВАС, седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата на Мехмед Руфадов Мехмедов от гр. Казанлък против решение № 250/16.11.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация е правилно и при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия