Решение № 2351 от 16.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10852/2010 г.

Решение № 2351 от 16.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10852/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е чл. 233 от Закон за Министeрство на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по жалбата на Атанас Крумов Плачков от гр. Кюстендил против заповед № К-9065 от 30.07.2010 г. на министър на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР за нарушение на т. 4,7 и 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на това основание - чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение от длъжността инспектор, категория "Г" -I № степен, полицейски инспектор VI степен в група "Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" към 02 РУ "Полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна, поради нарушение на чл. 229 от ЗМВР. Наказващият орган не е посочил, дали е взел предвид дадените писмени обяснения, не е изяснена формата на вина, предишните награждавания за добра служба, не е разкрита обективната истина за случая. Оспорва извършването на вмененото му нарушение. Ответникът по жалбата - министър на вътрешните работи чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК при липса на удостоверено по надлежен ред връчване на същата, от лице, адресат на акта, с пряк и личен интерес от обжалване. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваната заповед заповед № К-9065 от 30.07.2010 г. на министъра на вътрешните работи, на Атанас Крумов Плачков, държавен служител в МВР, на основание чл. 224, ал 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР за нарушение на т. 4,7 и 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на това основание - чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение от длъжността инспектор, категория "Г" -I№ степен, полицейски инспектор VI степен в група "Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" към 02 РУ "Полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи. В заповедта е посочено, че на 17.05.2010 г. около 22.00 ч. в гр. София, в района на кв. "Илиянци", при проведените процесуално-следствени действия по досъдебно производство № 35-П/2009г по описа на СГП, по време на служба жалбоподателят е задържан заедно с други двама служители, повдигнато му е обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, 5 и 6, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и му е взета мярка за неотклонение "задържане под стража" за срок от 72 часа. посочено е, че случаят е станал достояние на широк кръг от служители на МВР и органите на съдебната власт. Дисциплинарното производство е започнало със заповед № К-6619 от 08.06.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 230 от ЗМВР е образувано дисциплинарно производство, определен е дисциплинарно- разследващ орган, на служителя са разяснени правата му в хода на започналото производство. В нея като повод за образуване на производството са посочени данни в предложение № 14825 от 31.05.2010 г. за това, че на 17.05. 2010 г. служителят е задържан, заедно с други двама служители на МВР след извършване на кражба на 21л. бензин от района на товарна гара "Илиянци" - петролна база на "OMV". Заповедта е връчена на лично на жалбоподателя, което е удостоверено писмено от него. В хода на дисциплинарното производство, е проведено разследване, приключило с обобщена справка на дисциплинарно-разследващия орган. В хода на същото са дадени писмени обяснения от служителя, приобщени към преписката. Справката е връчена на жалбоподателя, който в тридневния срок по чл. 243, ал. 4 от ППЗМВР е направил писмени възражения против констатираните резултати от дисциплинарното разследване. Дисциплинарното производство е завършило със становище от 01.07.2010 г. и предложение за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", тъй като разследващият орган е приел, че установеното от него нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР за тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР. и във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Въз основа на предложението е изготвена обжалваната в настоящото производство заповед на министъра на вътрешните работи от 30.07.2010 г. В нея фактическите обстоятелства на дисциплинарно-разследващия орган са възприети изцяло, като правната им квалификация е прецизирана. Наказващият орган е приел, че установеното деяние, посочено в мотивната част на заповедта, попада в хипотезата на т. 4, 7 и 8 от Етичния кодекс на държавните служители в МВР, поради което представлява нарушение на служебната дисциплина по см. на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, същото е тежко нарушение по см. на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, за което може да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Така издадената заповед е законосъобразен индивидуален административен акт. Същата е издадена от компетентен за това орган, оправомощен от законовата разпоредба на чл. 228 от ЗМВР, в изискуемата форма и съдържание, съответстващо на изисквания на чл. 246 от ППЗМВР. Спазени са правилата на дисциплинарното производство, разписани в нормите на ППЗМВР, установеното в хода на дисциплинарното разследване деяние законосъобразно е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се предвижда налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. По делото не е спорно извършеното деяние, за което е наложено дисциплинарното наказание. Няма спор относно факта, че жалбоподателят е задържан, в съучастие с други двама служители, по досъдебно производство № 35 -П/2009 г. на Следствен отдел при СГП и му е повдигнато обвинение за извършено престъпление по 195, ал. 1, т. 4, 5 и 6, вр. чл. 194, ал. 1 вр. 26, ал. 1 от НК. Обстоятелството, дали обвинението е основателно или не, т. е. дали същият е извършител на кражба на 21 л. бензин, не може да бъде предмет на установяване в настоящото дисциплинарно производство. То е ирелевантно с оглед разпоредбата на чл. 224, ал. 3 от ЗМВР. Служителят е наказан за това че е задържан по време на служба докато е осъществявал фактическа власт на бензин, за кражбата на който му е повдигнато обвинение за извършено престъпление. Дисциплинарното наказание е за това, че деянието му съставлява нарушение на изискванията, посочени в чл. 4, 7 и 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а именно да съобразява законността на действията си, да пази доброто име на институцията, която представлява и сам да насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си. Не могат да се възприемат като обосновани дадените писмени обяснения в дисциплинарното производство, че фактът на приемане на бензина, който не се отрича, се оправдава с намерението за служебното му ползване, както и с недостатъчното количество служебен бензин, а процесното гориво му е било дадено от негови познати /посочени поименно в обяснението/. В обяснението си служителят твърди, че те му предложили да го вземе, като го предупредили, че бензинът не е много чист, защото бил източен от някакъв резервоар. По време на смяната му на 16.05.2010 г. жалбоподателят взел бензина, тъй като лимитът на служебния бензин бил свършил и тъй като след смяната му, колата била заредена от друг негов колега, шишетата останали в колата. Обстоятелството, че жалбоподателят по време на служба е приел и е осъществявал фактическата власт на горивото, което не е закупено по предвидения за това ред /от бензиностанция срещу платежен документ/, че то е с неясен произход, а след придобиването му не го е заявил пред непосредствения си началник, опровергава твърдението му, че искал да го ползва за служебни нужди. Посоченото води до извод, че жалбоподателят с действията си е нарушил изискванията на т. 4, 7 и 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служител в МВР. Действията му съставляват тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР. Наложеното от наказващия орган наказание съответства на предвиденото в закона за установеното в хода на производството деяние. По тази причина следва да се приеме, че обжалваната заповед съответства на приложимия материален закон. Неоснователни са оплакванията в жалбата, че наказващият орган не установил формата на вина, тъй като не е налице влязла в сила присъда. Както се посочи, повдигнатото обвинение е свързано с провеждането на наказателно производство, което се развива самостоятелно и отделно от дисциплинарното производство - чл. 224, ал. 3 от ЗМВР. Освен това, дисциплинарното нарушение е виновното неизпълнение на служебните задължения, без значение при коя от двете форми на вина то е извършено. Наказуеми са нарушенията на служебните задължения, извършени както умишлено, така и по непредпазливост/ във всичките им форми/. С оглед изложеното, настоящият състав на Върховния административен съд намира, обжалваната заповед за законосъобразен индивидуален административен акт, а жалбата срещу него за неоснователна. По изложените съображения, съдът