Решение № 15788 от 20.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7632/2018 г.

Решение № 15788 от 20.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7632/2018 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция "Охрана" при Министерство на правосъдието против решение № 2090 от 28.03.2018 г. по адм. дело № 4952/2017 г. на Административен съд - София град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - И. Стоянов, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, при следните допълващи и коригиращи мотиви: С обжалваното решение Административен съд - София град е отменил заповед № з-848/27.04.2017 г. на главния директор на Главна дирекция "Охрана" при Министерство на правосъдието, с която на служителя И. Стоянов, на основание чл. 393, ал. 2 от Закона за съдебната власт, чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 9, ал. 3, т. 15 и ал. 5 от Правилника за устройството и дейността на ГД "Охрана", е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. По делото е установено от фактическа страна следното: Към датата на издаване на оспорената заповед Жалбоподателят И. Стоянов е заемал длъжността младши инспектор – сътрудник по охраната I степен в Областно звено "Охрана – Стара Загора" към ГД "Охрана". Дисциплинарното производство срещу служителя е образувано при следните обстоятелства: На 09.01.2017 г., след ползван разрешен отпуск /от 19.12.2016 г. до 06.01.2017 г./, служителят се явил сутринта на работа и в 08. 00 ч. присъствал на инструктаж в помещенията на областното звено. След инструктажа И. Стоянов бил уведомен, че е разпределен да застъпи на пост № 2 – Районна прокуратура – Стара Загора от 10, 00 до 19, 00 часа, втора смяна. Жалбоподателят заявил на провеждащия инструктажа инспектор Г. Георгиев, че ще ходи в 17 часа на лекар и няма да може да застъпи на поста, тъй като не бил предварително уведомен. След приключване на инструктажа, служителят посетил личния си лекар, за което инспекторският състав е заявил, че не е уведомен. В докладна записка по случая е посочено, че служителят отправил заплаха към инспектор Г. Георгиев. Около 10, 15 ч. служителят Стоянов представил болничен лист № Е 20167647 за заболяване с диагноза [диагноза] на главен инспектор Янков – началник на Областно звено "Охрана – Стара Загора". Това поведение на служителя е прието като отказ да застъпи наряд, представляващо нарушение на служебната дисциплина – демонстративно неподчинение и заплаха срещу ръководител – инспектор Г. Георгиев, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 6 ЗМВР се следва дисциплинарно наказание "уволнение". Поради това и по повод докладна записка вх. № 770/18.01.2017 г. от началника на Областно звено "Охрана - Стара Загора", със заповед № 3-240/20.01.2017 г. на главния директор на ГД "Охрана", на основание чл. 393, ал. 2 ЗСВ и чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗМВР, срещу служителя е образувано дисциплинарно производство и е назначена дисциплинарна комисия. В хода на дисциплинарното производство служителят е представил писмено обяснение рег. № 757/03.02.2017 г., в което е изразил позицията си по разследвания случай, събрани са писмени сведения от служителите в Областно звено "Охрана - Стара Загора". Дисциплинарното производство е приключило с обобщена справка рег. № 1031 от 20.02.2017 г., в която е посочено, че младши инспектор Стоянов е възразил е по поставената му задача да застъпи като постови на пост № 2 от 10, 00 часа, т. к. не е бил уведомен своевременно за изготвения график за дежурствата. Комисията е посочила като причина за това обстоятелство невъзможността да се свържат със служителя на предоставения от него телефонен номер за връзка. След приключване на инструктажа, И. Стоянов не е уведомил ръководството си за решението да отиде на лекар, за да може да реагира и да осигури служител, който да встъпи в 10, 00 часа на пост № 2. Комисията е приела, че няма доказателства за отправена заплаха от дисциплинарно привлеченото лице към прекия му ръководител инспектор Георгиев. В обобщената справка не е посочено служителят с поведението си кои нормативни и вътрешно служебни актове е нарушил, действията на служителя не са подведени към фактически състав на дисциплинарно нарушение, не е оценено професионалното му поведение по критериите по чл. 206, ал. 1 ЗМВР и не се съдържа предложение за налагане на дисциплинарно наказание. И. Стоянов е запознат с обобщената справка. Дисциплинарната комисия е представила становище рег. № 1115 от 23.02.2017 г. до главния директор на ГД "Охрана". В становището е отразено, че младши инспектор И. Стоянов е проявил липса на чувство за отговорност към изпълняваната длъжност и не е дал добър пример на останалите служители, с което е нарушил чл. 69 от Етични кодекс за поведение на държавните служители от ГД "Изпълнение на наказанията" и ГД "Охрана"; не е уведомил своевременно началника си за промяна на обстоятелствата за предстоящо ползване на отпуск поради временна неработоспособност и невъзможност да се яви в 10, 00 часа на пост № 2 за изпълнение на служебните си задължения. Младши инспектор Стоянов в потвърден за него период от време не е разполагал с телефон и не е отговарял на посочения от него телефонен номер, за което не е докладвал и е създал предпоставки за невъзможност да бъде уведомен при необходимост. С тези действия мл. инспектор И. Стоянов не е изпълнил служебните си задължения, регламентирани в т. 2 и 3 от раздел IV-5 на длъжностната характеристика, поради което комисията е предложила да се потърси дисциплинарна отговорност на служителя. И. Стоянов не е запознат с цитираното становище на дисциплинарната комисия. С покана рег. № 2636 от 04.04.2017 г. от главния директор на ГД "Охрана" служителят е поканен да даде обяснения за извършени нарушения на служебната дисциплина за това, че на 09.01.2017 г. не е уведомил своевременно началника на Областно звено "Охрана - Стара Загора" за възникналия здравословен проблем, за невъзможността да застъпи на пост № 2 в 10, 00 часа и не е докладвал за необходимост от изменение в разстановка на силите в нарушение на т. 2 и 3 от от раздел IV-5 на длъжностната характеристика. В поканата извършеното нарушение на служебната дисциплина е определено като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "порицание". В обжалваната заповед са отразени същите фактически обстоятелства и правна квалификация на действията на служителя, като е посочено, че те се установяват от становище вх. № 2416/23.02.2017 г. на дисциплинарно разследващия орган. За вменените дисциплинарни нарушения на мл. инспектор И. Стоянов е наложено оспореното пред административния съд дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, но при издаването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Съдът е посочил, че е спазена процедурата по събиране на доказателства и установяване на дисциплинарните нарушения, както и изискването по чл. 206, ал. 1 ЗМВР за приемане на писмени обяснения на служителя. Намерил е за основателни обаче доводите на жалбоподателя (сега ответник по касация) за липса на мотиви за налагане на дисциплинарното наказание. В тази насока съдът е приел, че заповедта не отговаря на изискванията на чл. 210, ал. 1 ЗМВР - в нея не се съдържа описание на обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение, както и на доказателствата въз основа на които е установено. Изтъкнал е, че позоваването на обобщената справка и становището дисциплинарната комисия не покрива изискванията на чл. 210, ал. 1 ЗМВР за мотивиране на заповедта, т. к. визираната разпоредба налага подробно мотивиране на акта, а не съдържанието му да се извлича от материалите по преписката. Посочил е, че липсата на мотиви е съществен порок на обжалваната заповед и основание за отмяната й. На следващо място, съдът е приел, че събраните доказателства по делото не позволяват да се установи по несъмнен начин, че служителят е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение - безпричинен отказ за провеждане на наряда на 09.01.2017 г., нарушения на етичните правила и длъжностна характеристика. Съдът не е възприел също изводите на дисциплинарно разследващия орган, че служителят е бил в състояние, но не е уведомил своевременно началника си за възникналия здравословен проблем. При тези съображения е постановил обжалвания резултат. Решението е правилно. Съдът правилно е приел, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Дисциплинарното производство срещу служителя е образувано и е проведено по реда на чл. 207, ал. 1 - 12 ЗМВР, за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Съгласно чл. 207, ал. 7 ЗМВР, за резултатите от разследването дисциплинарно разследващия орган изготвя обобщена справка. Съдържанието на обобщената справка е регламентирано в чл. 50 от Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. Според чл. 50 от инструкцията, в обобщената справка се посочват: 1. поводът за образуване на дисциплинарното производство; 2. получените предварителни данни; 3. установената фактическа обстановка; 4. извършителят на нарушението; 5. събраните доказателства; 6. нарушените разпоредби; 7. правното основание за предлаганото дисциплинарно наказание или за прекратяване на дисциплинарното производство. Видно от съдържанието на изготвената от дисциплинарната комисия обобщена справка е, че тя не отговаря на нормативните изисквания - в нея са отразени само установените от комисията фактически обстоятелства по случая. При това положение служителят, запознавайки се с нея, е бил лишен от правото да разбере описаните фактически установявания какви дисциплинарни нарушения обективират, кои са нарушените разпоредби, каква е правната квалификация на дисциплинарните простъпки, какво дисциплинарно наказание се предлага и неговото правно основание. Тези обстоятелства се съдържат в становището, изготвено от дисциплинарната комисия, но същото не е представено за запознаване на жалбоподателя. Поради това за служителя е останал неизвестен резултатът от дисциплинарната проверка до получаване на поканата за даване на писмени обяснения, изпратена от главния директор на ГД "Охрана". Едва в поканата кратко са описани дисциплинарните нарушения, фактическите състави, към които са подведени, дисциплинарното наказание и неговото правно основание. При този подход на дисциплинарно разследващия орган и дисциплинарно наказващия орган, служителят не е могъл да организира адекватно защитата си по вменените му дисциплинарни нарушения и предлаганото дисциплинарно наказание, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, по които се провежда дисциплинарното производство по Закона за Министерството на вътрешните работи. На следващо място, в дисциплинарната заповед се съдържа препращане към фактическите и правни обстоятелства, отразени в становището на дисциплинарната комисия, а както се посочи, същото не е било представено на жалбоподателя за запознаване. Както се отбеляза, по същината си становището има характер на обобщена справка, т. к. съдържа описание на дисциплинарните нарушения, които комисията е приела за доказани и са посочени фактически и правни основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. За да се приеме, че е спазено правото на защита, гарантирано с цитираните по-горе законови правила, е необходимо служителят да бъде запознат с крайния, завършващ дисциплинарното производство акт, който съдържа констатациите и изводите на дисциплинарно разследващия орган. Препращането към мотивите в становището, с което служителят не е бил запознат, не му е позволило да разбере в пълнота волята на дисциплинарно наказващия орган и е ограничило възможностите за защита на правата му. В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание дисциплинарните нарушения са посочени общо, не са индивидуализирани по своя фактически и правен състав, поради което съдът правилно е приел, че съдържанието й не съответства на изискванията по чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Ето защо, правилно административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена при нарушаване изискванията за форма и ограничаване правото на защита на дисциплинарно наказаното лице, които са основания по чл. 146, т. 2 и 3 АПК за отмяната й. Правилни са изводите на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. От доказателствения материал по делото не са установени по несъмнен начин описаните лаконично фактически обстоятелства в обсъжданата заповед. Събраните писмени сведения пред дисциплинарно разследващия орган и гласните доказателства по делото позволяват да се направи извод, че служителят е бил във видимо влошено здравословно състояние и е заявил, че ще посети личния си лекар. Представил е болничен лист за временна неработоспособност за същия ден на прекия си началник, поради което очевидно не е бил в състояние да изпълнява служебните си задължения. Не е било установено забавяне в представянето на болничния лист по субективно решение на служителя. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът е обсъждал нарушение, което не е вменено на служителя. С оглед изложеното, крайният извод на съда за порок на акта по чл. 146, т. 4 АПК е правилен. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила в частта, с която е отменена обжалваната заповед. Основателно е възражението на касатора относно ангажирането отговорността за разноски пред административния съд на Министерство на правосъдието. Административният съд неправилно е осъдил Министерството на правосъдието да заплати на жалбоподателя, сега ответник по касация, разноските пред първата инстанция, поради което решението в тази част следва да се отмени. ГД "Охрана" е юридическо лице, което е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на правосъдието, съгласно чл. 2, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на ГД "Охрана". По правилото на чл. 143, ал. 1 АПК, ГД "Охрана" следва да заплати на И. Стоянов разноските пред първата инстанция, в размер на 490 лв. С оглед изхода на спора, юридическото лице, в чиято структура е касационният жалбоподател - ГД "Охрана" при Министерство на правосъдието следва да заплати на ответника по касация направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 480 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно приложените писмени доказателства. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,