Решение № 3501 от 12.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13069/2011 г.

ВАСIII отделение12.03.2012 г.докладчик Йовка Дражева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3719/25.07.2011 г. по адм. д. № 5924/2010 г по описа на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СОФИЯ- ГРАД. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 3501 от 12.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13069/2011 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на кмета на Район "Младост"-Столична община против решение по адм. д. № 5924/2010 г. по описа на Административен съд София- град. Навежда довод за неправилност заради нарушение на материалния закон- касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Поради пълно осиновяване на детето Боряна Бойчева Стефанова от Мария Бойчева Стефанова и наличието на установен произход, е недопустимо припознаване от ответника Христо Михайлов. Административният орган е отказал промяна в акта за раждане, защото с осиновяването се прекратява връзката с биологичния родител. Иска отмяна на решението, отхвърляне на жалбата и присъждане на разноските по делото. Ответната страна Христо Димитров Михайлов, чрез процесуалния представител адвокат Ламбрева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Защитната теза е, че решението е законосъобразно, защото припознаването е едностранен формален акт, който не се проверява по същество. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. Ответницата по касационната жалба Мария Бойчева Стефанова намира касационната жалба за неоснователна. Детето Боряна Стефанова е осиновена от нея, но липсва установеност по отношение на бащата, поради което няма пречка за извършване на припознаване. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. По отношение на бащата детето няма установен произход, поради което няма пречка за извършване на припознаване. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения С решение № 3719/25.07.2011 г. по адм. д. № 5924/2010 г. по описа на Административен съд София-град е отменен изричен отказ на кмета на Район "Младост"-Столична община да впише в акта за раждане на детето Боряна Бойчева Стефанова като баща Христо Димитров Михайлов, който е извършил припознаване. По делото е установено, че административното производство е започнало въз основа на искане вх. № ГР-15-13-9400-5/8.04.2010 г. и нотариално заверена декларация от Христо Димитров Михайлов и Мария Бойчева Стефанова, по силата на която Христо Михайлов припознава за свое детето Боряна Бойчева Стефанова и е поискал издаване на административен акт, въз основа на който да бъде извършена промяна в акта за раждане на детето. В представеното удостоверение за раждане от 23.03.2006 г. на Район "Младост"-Столична община няма вписано име на бащата. Няма данни по делото, но страните не спорят, че детето е осиновено от Мария Бойчева Стефанова с решение по гр. д. № 349/2005 г. на ПзОС. Решението е законосъобразно. Спорът по делото е дали е приложима забраната на чл. 71 от СК, според която припознаване не може да се извърши, докато не бъде оборен по исков ред наличният произход, установен с акта за раждане, с предположението по чл. 61 от СК (презумпция за бащинство) или с припознаване. Произходът представлява биологичната връзка между две лица, от които едното е баща или майка на другото, поради което представлява връзката на детето с родителите му, създадена с факта на раждането на майката и факта на зачеване от бащата. Способите за установяване на бащинство са предположения за бащинство (чл. 71 от СК), иск за установяване на бащинство (чл. 69 от СК) и припознаване. Припознаването обаче представлява по смисъла на чл. 64, ал. 1 от СК способ за установяване на произход и от двамата родители без намесата на съда и представлява едностранно и формално заявление на едно лице, че дадено дете произхожда от него. Волеизявлението не може да бъде контролирано относно верността от административния орган, който го приема, но няма нито право, нито задължение да го проверява. Автор на такова изявление може да бъде всеки от родителите- както бащата, така и майката, като възможността за изявлението е самостоятелна и не зависи от произхода на детето спрямо другия родител. Припознаване може да се извърши освен в случаите на установен произход от другия родител, така и в случаите на неизвестен произход. Винаги, когато в акта за раждане липсва титул за произход от двамата родители или само от единия родител, е налице хипотеза на неустановен произход от двамата родители или от единия родител. Следователно не съответства на чл. 71 от СК разбирането на касационния жалбоподател, че при пълно осиновяване на дете от страна на осиновителка, правната последица е прекъсване на биологичната връзка с бащата. При извършеното в случая осиновяване последицата е прекъсване на правната връзка само с биологичната майка. Припознаване на дете с установен произход е недопустимо. След като детето няма установен произход от бащата, няма пречка въз основа на извършеното припознаване от Христо Димитров Михайлов, той да бъде вписан като баща в акта за раждане на детето Боряна Б. Стефанова в предвидената графа по чл. 49 от ЗГР, като по този начин се осъществи по реда на чл. 73 и сл. от ЗГР исканата промяна в акта за гражданско състояние. Както презумпцията за бащинство, така и правният институт на припознаването са създадени в интерес на детето, който защитен интерес е целта на закона и е с предимство пред действителността. Пред настоящата инстанция ответната страна претендира разноски на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата: адвокатът оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право на издръжка, на материално затруднени лица, на роднини, близки или на друг юрист. Няма твърдения и доказателства дали е налице хипотезата на посочената разпоредба, поради което искането не следва да се уважава. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение

Цитирани разпоредби

1