Решение № 4168 от 24.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15269/2010 г.

Решение № 4168 от 24.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15269/2010 г., III о., докладчик съдията Пенка Гетова Съдебното производство по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на кмета на община Брезник против решение № 191/22.10.2010 г. по адм. д. № 360/2010 г. на Административен съд - Перник като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Ответната страна - Гавриел Борисов оспорва касационната жалба с искане за присъждане на разноски за тази инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил писмения отказ с изх. № 94-00-1019/09.07.2010 г. на кмета на община гр. Брезник да извърши исканата от Гавриел Борисов административна услуга за заверка на молба-декларация и скица за посочения недвижим имот по изложени съображения, че отказът е незаконосъобразен, тъй като е задължен да извърши административната услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "б" от ДР на ЗА. Решението е правилно. Законосъобразни са изводите на съда, че исканата административна услуга - заверка на молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка по реда на чл. 587 ГПК за недвижим имот и издаване на скица за него, правилно е квалифицирана като административна дейност, която административният орган е бил длъжен да изпълни. Административният орган е отказал удостоверяване на правнозначим факт за лицето, свързан с доказване правото му на собственост при доказван правен интерес, което обосновава незаконосъобразност на оспорения отказ на кмета на община Брезник. Посоченият в отказа довод, че имота не е деклариран и не са плащани данъци за него не е обективна пречка, която да не позволява издаване на искания документ. На ответната страна Гавриел Борисов следва да се присъдят направените разноски за тази инстанция, изразяващи се в изплатено адвокатско възнаграждение за защита в размер на 1000 лв. Жалбоподателят е направил възражение, че същото е прекомерно завишено съобразно фактическата и правна сложност на делото, което възражение е основателно, тъй като в случая интересът е неоценяем, минималното адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения, Върховният административен съд, III отделение