Решение № 11161 от 18.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5/2011 г.

Решение № 11161 от 18.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба, подадена от "ВПК Евротех" ООД срещу решение № 1463 от 5.11.2010 г., постановено от Пловдивския административен съд по адм. д. № 1925/08 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 240800351/11.07.08 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Стара Загора в частта, потвърден и изменен с решение № 658/3.09.08 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив. Със същото решение е осъдено дружеството-жалбоподател да заплати на ответната дирекция юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 436,87 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Релевираните касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението вкл. и в частта за разноските и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в обжалваната част, алтернативно иска се връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендират се разноски. Ответникът директорът на дирекция "ОУИ"-Бургас изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор, поддържани и в съдебно заседание от процесуалния представител на дирекцията. Върховната административна прокуратура изразява становище чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържа се, че съдебното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно прилагане на материалния закон. Изразява се становище, че основната предпоставка за признаване на правото на данъчен кредит е наличието на действително осъществена доставка. Вярно е, че доказателствата за установяване на този факт не са нормативно определени, но необходимите за случая доказателства са точно определение от съда и те се свеждат до такива за потенциалната възможност на доставчика да осъществи съответните доставки и до такива за реалното осъществяване на същите. Обосновано и правилно е решението на съда за наличие на предпоставките на чл. 23, ал. 2, т. 17, респективно чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) за преобразуване на финансовия резултат на дружеството за процесните три години-2002, 2003 и 2005 г.. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но като неоснователна. Административният съд, за да отхвърли жалбата на "ВПК Евротех" ООД в частта относно отказаното право на данъчен кредит по фактурите от "Сиси 2003" ЕООД подробно е анализирал фактическата обстановка по издаването на ревизионния акт, събраните в хода на ревизията данни, както и тези, събрани в хода на съдебното обжалване в това число и съдебно-счетоводната експертиза. Подробно са обсъдени доводите и възраженията на страните. В резултат съдът е приел, че за да докаже правото си на данъчен кредит по тези фактури, жалбоподателят е следвало да установи реалното извършване на доставките. Тези доказателства съдът условно е разделил на две групи, такива, установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставките - материално-техническата и кадровата обезпеченост на доставчика и такива за прякото реализиране на доставките-приемо-предавателни протоколи, складови и пътно-прехвърлителни разписки, експедиционни бележки, товарителници, пътни листа и др. Съдът е приел, че жалбоподателят не е доказал нито един факт, който да води до заключението, че фактурираните доставки биха могли да бъдат осъществени. Прието е, че в тази връзка има констатации в РД за обратното, че доставчикът няма деклариран търговски или друг обект, нито собствени или наети активи за извършването на каквато и да било дейност. Посочено е, че и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза не може да се направи извод за заведени на склад, получавани и съответно разходвани материали за периода на процесните доставки, нито са открити данни доставчикът да е разполагал със собствени, наети или предоставени машини или съоръжения. По втората група доказателства, съдът е обсъдил наличните по делото, приемайки, че договорът от 1.03.05 г. за възлагане на металообработващи услуги не съдържа уговорки за цени на различните видове услуги, като остава неясен начина на остойностяването им, не е уговорен конкретен обем и количество работа. От приемо-предавателните протоколи също не може да се установи каква работа е свършена, както и не е посочено чии са положените подписи под протоколите, за да се определи лицата, които са ги подписали, притежава ли ли са представителна власт спрямо контрагентите. Посочено е, че твърденията на жалбоподателя за начина на извършване на транспорта са недоказани, тъй като не са представени транспортни документи, нито осчетоводени разходи за ползване на услуги за превозвач. Съдът е обсъдил и ДРА, издаден на доставчика, приемайки, че той не води до различен извод. Съдът е преценил като законосъобразен РА в частта, в която е преобразуван финансовия резултат на жалбоподателя за 2002, на осн. чл. 23, ал. 2, т. 17 от ЗКПО и на осн. чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) за 2003 и 2005 г. със стойността на фактурите, издадени от "Сиси 2003" ЕООД и "Йор-Даниел-98" ЕООД. Посочено е, че реалността на доставките по фактурите е от значение и за облагането на ревизираното лице с преки данъци. За доставчика "Сиси 2003" ЕООД съдът е посочил, че относими са съображенията, изложени по повод на тези фактури относно облагането с ДДС. За доставчика "Йор-Даниел-98" ЕООД е прието, че той е правоприемник на едноличния търговец-доставчик, което обстоятелство е обосновано със съдебните решения, посочени в ДРА, издаден на този доставчик. Прието е, че основната дейност на този доставчик през разглеждания период трудно може да бъде свързана с извършени металообработващи услуги. Посочено е, че на доставчика са извършвани ревизии, за които съдът е съобразил, че са по особения ред на чл. 109, ал. 1, т. 6 от ДПК поради ненамиране на данъчния субект на декларирания адрес, което означава, че проверка в счетоводството му на място, не е извършвана. Съдът е посочил също така, че на исканията за представяне на документи, изпращани на тези доставчици по време на ревизията, такива не са представени. Като краен резултат съдът е приел, че в хипотеза на недоказана реалност на доставките, жалбоподателят неправилно е отчел като разход заплатени суми. Прието е, че случаят попада в хипотезата на чл. 15, ал. 3, т. 2 от ЗКПО (отм.). Съдът е преценил като законосъобразно преобразуването на финансовия резултат на жалбоподателя за 2005 и 2006 г. на осн. чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) със стойността по фактурите от "Спиди" ООД, "Виолас" ООД, ЕТ "Угорелски-Ивано Иванов", ЕТ "Синди-Антон Чираков", ЕТ "Петьо Бонев" и ЕТ "Елит II-Тихомир Стойчев". Съдът е отхвърлил възражението на жалбоподателя, че при събиране на доказателствата са допуснати процесуални нарушения. Посочено е, че при насрещните проверки лицата са намерени и установените факти и обстоятелства, а именно, че не са издавали въпросните фактури на ревизирания субект, са по информация от самите проверявани лица. След като фактурите от тези лица не удостоверяват реално извършени доставки съдът е приел, че макар и да са осчетоводени разходи при жалбоподателя по тях, не може да се приеме, те са документално обосновани по смисъла на понятието, определено в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО (отм.). Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното съдебно решение като правилно. Изводите, направени в него са съответни на установената фактическа обстановка, която е възприета от съда въз основа на подробен и съдържателен анализ на събраните по делото доказателства. Изводите на съда са обосновани. Видно от описанието на стопанската операция по фактурите, издадени от "Сиси 2003" ЕООД е, че се касае за доставка на услуги по обработване на метали. За предоставянето на тези услуги е необходимо доставчикът да разполага с подходящите инструменти и машини за обработка на металите. Такава обезпеченост на доставчика не е доказана по делото. От друга страна, както многократно ВАС е подчертавал в решенията си, съществуването на писмен договор между доставчика и получателя по фактурите установява наличието на правоотношение между посочените в договора страни, но не доказва изпълнението на договореното в него. В конкретния случай с оглед съдържанието на представените приемо-предавателни протоколи (твърде общо) не може да се приеме, че те удостоверяват именно извършените услуги, удостоверени с въпросните фактури. Основателно се сочи, както от касатора, така и от прокурора, че законът не въвежда определени изисквания и критерии за доказване "реалността" на доставките. За целите на данъчното облагане, това обстоятелство следва да бъде доказано посредством допустими доказателствени средства по начин, че да създаде убеждението в съда, че доставчикът е имал капацитет да изпълни фактурираната услуга и, че тя е изпълнена именно в резултат на работата на този доставчик. В конкретния случай именно тези обстоятелства са останали неподкрепени с доказателства. Административният съд е извършил правилна преценка на доказателствената стойност на приемо-предавателните протоколите, отказвайки да ги кредитира. Тези протоколи по своя характер са частни писмени документи, поради което не обвързват съда относно изявленията в тях. Доказателствената сила на този документ се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото. За да се приемат за верни, тези изявления следва да се подкрепят и от други доказателства по делото, каквито в случая не са налице. Не може да се приеме за основателен доводът на касатора, че плащането на данъка по ДДС сметка е предвиден от законодателя като факт, който дезинтересира администрацията от търсене на доказателства при доставчика и тяхното непредставяне вече не е основание за отказ на данъчен кредит. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция поддържа становището, което вече е застъпвано в други решения на ВАС, че ирелевантно за спора е плащането на ДДС по фактурата по ДДС сметка на доставчика, когато не е доказана основополагащата предпоставка за начисляването на ДДС, респективно за възникването на правото на данъчен кредит, която е наличието на реално осъществена облагаема сделка по фактурата. Правилно е решението на съда и в частта, в която е потвърден РА относно увеличаването на финансовия резултат на дружеството за съответните години с данъчната основа по фактурите от този доставчик. Документално обоснован разход е този, за който освен, че е съставен първичен счетоводен документ е и във връзка с реално осъществена стопанска операция. По същите съображения настоящият съдебен състав преценява като правилно решението на първоинстанционния съд и в частта, в която е потвърден РА относно увеличаването на финансовия резултат на дружеството с фактурите от ЕТ "Спас Маринв-Спенс" с правоприемник "Йор Даниел 98" ЕООД. Основателно съдът е приел за доказан факта на това правоприемство. Данни за настъпването му се съдържат в ДРА № 1458/17.02.05 г. издаден на "Йор Даниел 98" ЕООД (стр. 722 и сл. от делото). Не са ангажирани доказателства от жалбоподателя, които да опровергават информацията от посочения ДРА. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът не е кредитирал и съобразил информацията от ДРА, издадени на този доставчик. Съдът е изложил мотиви, защо не кредитира тези документи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Представените по делото ДРА на "Йор Даниел 98" ЕООД са издадени след извършена ревизия по реда на чл. 109 от ДОПК при която видно от съдържанието на тези документи не са проверявани първични счетоводни документи, поради непредставянето им. При тези данни, не може да се приеме, че предмет на проверката са били и процесните фактури, и стопанските операции в тях не са оспорени. Правилно е решението на първоинстанционния съд и в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА относно преобразуването на финансовия резултат със стойностите по фактурите от Спиди" ООД, "Виолас" ООД, ЕТ "Угорелски-Ивано Иванов", ЕТ "Синди-Антон Чираков", ЕТ "Петьо Бонев" и ЕТ "Елит II-Тихомир Стойчев". При извършените насрещни проверки на посочените субекти, представляващите ги лица изрично са декларирали, че не са издавали фактури на ревизирания субект. При тези данни основателно е преценено от съда, че случаят попада в хипотезата на чл. 15, ал. 3, т. 2 от ЗКПО (отм.)-заплащане на възнаграждения за услуги, без те да са реално осъществени, които са довели до намаляване на резултата за отчетния период и в който случай е предвидено увеличаване на финансовия резултат преди данъчното преобразуване с тези суми. По изложените съображения, настоящата съдебна инстанция преценява обжалваното решение на Административния съд - гр. Пловдив като правилно, поради което следва да се потвърди. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд