Решение № 17348 от 18.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 947/2019 г.

Решение № 17348 от 18.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 947/2019 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на ТД на НАП Пловдив против решение № 1898/20.09.2018 г., постановено по адм. дело № 1459/2018 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменена Заповед № 18-2683-02.04.2018 г. на началника на СГКК - Пловдив. С доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването на заповедта и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответниците П. Дингилиев, началник на СГКК - Пловдив и А. Дингилиев не вземат становище по жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема, че оспорената заповед, с която е изменена на основание чл. 54, ал. 1 и ал. 4 ЗКИР КККР на с. Строево чрез нанасяне на три нови самостоятелни обекта в сграда, е незаконосъобразна като издадена по недопустимо искане. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд, въз основа на всички събрани по делото доказателства, е направи установявания по всички правнорелевантни факти и е обосновал верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция и към които се препраща по реда на чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК. Правилно е прието, че заповедта е издадена по недопустимо искане на лице, което не е собственик и не е лице, за което в закон е предвидено право да иска изменение на КККР по смисъла на чл. 51, ал. 3 ЗКИР. Законът, както и ДОПК не предоставят възможност на публичния изпълнител, респ. ТД на НАП, да заявява искане за изменение на КККР (изразяващо се в нанасяне на нови самостоятелни обекти в сграда) във връзка с осъществяване на действия по принудително събиране на публични държавни вземания по висящо изпълнително дело. Като се е произнесъл по недопустимо искане за изменение на КККР от трето лице несобственик, което не е вписано в кадастралния регистър, административният орган е постановил незаконосъобразна заповед, която правилно е отменена с обжалваното решение. Последното не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,