Решение № 7690 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10375/2017 г.

Решение № 7690 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10375/2017 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "НМ Х. М." ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С., обл. Б., против решение № 1062 от 14.06.2017 г. по адм. дело № 2054 по описа за 2016 г. на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. № 216943/16.09.2016 г., издадено от инспектор при Дирекция инспекция по труда Б.. Изложените съображения за необоснованост, неправилно прилагане на чл. 1, ал. 2 и чл. 405а от КТ, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Д. "Инспекция по труда", гр. Б., е оспорил касационната жалба. О. Х. Г. К. от гр. Р., обл. Б., не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Б. е постановление изх. № 216943 от 16.09.2016 г. на контролен орган на Дирекция "Инспекция по труда" - Б., с което на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между "НМ Х. М." ЕООД като работодател и Х. Г. К. от гр. Р. като работник на длъжност "перачка" в обект - хотел "З." в гр. Б., считано от 02.09.2016 г. С постановеното решение Административен съд - Б. е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен контролен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Изводите на съда произтичат от преценката на събраните по делото доказателства, при която е установено, че в момента на проверката на 02.09.2016 г. лицето е изпълнявало трудова дейност като перачка в пералното помещение във ваканционен комплекс "З." в гр. Б. при установено работно време, дневна и седмична почивка, с дневно трудово възнаграждение в размер на 20 лв. Работодателят е представил вътрешно-фирмена документация относно създадената организация за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и трудови правоотношения. От съдържанието на представения граждански договор, сключен между страните на 26.08.2016 г., се установява, че е договорено престиране на физическа работна сила за измиване на прозорци и нагъване на изгладено бельо за определен период, а не престиране на изработен резултат. Така постановеното решение е правилно. Неоснователен е касационният довод за неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, която изисква отношенията при предоставянето на работна сила да се уреждат само като трудови правоотношения. Нежеланието на наетото на работа лице да сключи трудов договор не освобождава страните от задължението им чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда да сключат трудов договор и с него да уредят отношенията си като трудови. Със сключения между страните граждански договор на 26.08.2016 г. на работничката е възложено изпълнението на трудови функции: да извършва дейности за измиване на прозорци и нагъване на изгладено бельо в хотелския комплекс. Р. се извършва с материали и инструменти, предоставени от възложителя, който същия ден приема изпълнението й. Освен това възложителят има право по време на работния процес да извършва проверки на изпълнителя. Договорено е дневно възнаграждение в размер на 20 лв., платимо в срок от три работни дни. Правната квалификация на сключения между страните договор се извършва не според наименованието му, а според съдържанието му. В случая не е възложено изработване на "нещо по поръчка", т. е. престиране на готов по вид и количество продукт като краен трудов резултат съгласно чл. 258 и следв. от ЗЗД (Закона за задълженията и договорите), а полагане на ежедневен труд за определен срок на работно място във ваканционен комплекс "З.". Анализът на клаузите на сключения договор насочва към извод, че е договорено престиране на работна сила на постоянно място на работа при създадена от страна на работодателя организация на труда и под негов контрол. Не се установява твърдяното в касационната жалба нарушение при прилагането на принципа за истинност в административния процес. А. акт е основан на действителните факти от значение за случая, които са изложени в обстоятелствената част на акта. Отразени са резултатите от извършената на 02.09.2016 г. проверка на място в хотел "З." и информацията в представените от дружеството документи на 16.09.2016 г. Приложена е и декларация от Х. Г. К.. Установено е фактическо трудово правоотношение, при което физическото лице е било назначено на работа за изпълнение на конкретни трудови функции с постоянен характер под контрола на възложителя на работата. На основание чл. 405а, ал. 1 от Кодекса на труда, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. Оспореното постановление е издадено от контролните органи на инспекцията по труда при наличие на материалноправните предпоставки по чл. 405а, ал. 1 от КТ - установено предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2. Като е приел, че жалбата е неоснователна и я е отхвърлил, Административен съд - Б. е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,