Решение № 4011 от 8.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9200/2013 г.

Решение № 4011 от 8.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9200/2013 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Стойко Бърборски, Ирина Бърборска и Екатерина Бърборска срещу решение № 2966/7.05.2013 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 2246/2011 г. С обжалваното решение е отхвърлена исковата им молба против Министерство на здравеопазването, за заплащане на парично обезщетение в размер на 600 000 лева за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконни действия и бездействия на министъра на здравеопазването и длъжностни лица в структурите на министерството, свързани с осигуряването на лекарства, доставяни по реда на Наредба № 34 от 25.11.2005 г. за реда за заплащане от републиканския бюджет на лечението на българските граждани за заболявания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, в случая за лечение на онкологично заболяване. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му, и решаване на спора по същество чрез уважаване на исковата молба или връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд. От обстоятелствената част на касационната жалба следва, че поддържаните касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - министърът на здравеопазването чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и иска отхвърлянето й. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежни страни в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: Съдът е приел, че е сезиран с иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ с цена 600000 лева, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконни действия и бездействия на министъра на здравеопазването и длъжностни лица в структурите на министерството, свързани с осигуряването на лекарства, доставяни по реда на Наредба № 34 от 25.11.2005 г. за реда за заплащане от републиканския бюджет на лечението на българските граждани за заболявания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, в случая за лечение на онкологично заболяване. Въз основа на обстоятелствата в исковата молба е приел, че неимуществените вреди се изразяват в преживения ужас, стрес, шок, отчаяние в резултат на неадекватното и несвоевременно лечение на тяхната майка и съпруга Велика Къшева, което е довело до влошаване на здравословното й състояние и до смъртта й. Административният съд е отхвърлил възражението на ответника за липсата на активна легитимация за ищците от предявяването на иска, приемайки, че те претендират на собствено основание обезщетението за техните негативни преживявания и емоции във връзка с лечението и смъртта на родственицата им. Съдът е приел, че Велика Къшева е страдала от рак на дясната млечна жлеза, установен през 2004 г., за който е приложено оперативно лечение. Заболяването е авансирало в резултат на което през 2009 г. са установени метастази вкл. и в мозъка, което е довело до оперативното отстраняване на тумора там, като след операцията болната е трябвало да провежда лечение с един от двата медикамента CCNU или Bicnu съгласно лекуващия лекар от УМБАЛ "Царица Йоанна", където е насочена за химиотерапия. Установено е, че на болната е провеждано лечение -химиотерапия с бифосфонати до м. юни 2010 г., като не е провеждано лечение с нитрозорейни препарати поради липсата им в аптеката. Установено е също така, че препаратът CCNU не е включен в списъка към Наредба № 34/2005 г., а другият препарат Bicnu е включен в утвърдената от министъра на здравеопазването спецификация за 2010 г. по реда на посочената наредба. Установено е, че препаратът Bicnu е включен в таблицата за медикаментите, разрешени за 2009 и 2010 години. Съдът е приел за безспорно обстоятелството, че двата медикамента са предписани от лекуващия лекар Кръстева, която работи в клиниката по медицинска онкология в УМБАЛ "Царица Йоанна", където болната е била насочена за химиотерапия след дехоспитализацията. Въз основа на писмо от 27.03.2013 г., от изпълнителния директор на УМБАЛ "Царица Йоанна- ИСУЛ" ЕАД и заключението на съдебно-медицинската експертиза, съдът е приел, че препаратът Benu е изписан еднократно от лекуващия лекар д-р Кръстева и е отпуснат от аптеката на болницата, като в медицинското досие на болната липсвало решение на онкологичната комисия и протокол на същата комисия в състав от най-малко трима лекари, определени със заповед на ръководителя на лечебното заведение съгл. изискването на чл. 13 от Наредба № 34. Също така въз основа на експертизата, съдът е приел, че неприлагането на продължително следоперативно лечение се е отразило негативно на здравословното състояние на болната, както и че след премахването на тумора е следвало да се приложи нитрозоуреен препарат и симптоматично лечение при нужда, като за подобряването на качеството на живот на пациентката са могли да се ползват и други симптоматични средства, включително и лъчелечение. Въз основа на заключение от съдебно-психиатричната експертиза и събраните по делото свидетелски показания, съдът е приел за установени твърдените негативни емоции и стреса, преживени от ищците във връзка със заболяването на най-близкия им човек и от невъзможността да намерят в аптеките предписаните й животоподдържащи и животоспасяващи лекарства, което е довело до невъзможност да се проведе предписаното лечение от лекуващия лекар. Въз основа на така приетите за установени факти, административният съд е направил следните изводи: Преценявайки разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Закона за здравето, съдът е приел, че министърът на здравеопазването е административен орган и може да бъде пасивно легитимирана страна в процеса. Съдът се позовал на разпоредбата на чл. 204, ал. 4 АПК, посочвайки, че незаконосъобразността на действието или бездействието се установяват пред съда, пред който е предявен иск за обезщетение, като в този случай било налице обективно съединяване на иск за обезщетение с оспорване по чл. 267, ал. 1 АПК. По натам в решението си, съдът е посочил разпоредбите на чл. 250, чл. 256 и чл. 257 АПК, приемайки, че фактическото бездействие представлява неизпълнение на правно регламентирано задължение на органа, т. е. самата правна норма да регламентира дължимото фактическо действие. Позовавайки се на чл. 13 и чл. 14, ал. 1, 2 и 4 от Наредба № 34 от 25.11.2005 г. за реда за заплащане от републиканския бюджет на лечението на българските граждани за заболявания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, съдът е формирал извода, че правото на пациент да се ползва от предписан му лекарствен продукт възниква на основание одобрението от страна на комисията по чл. 14, ал. 2 на предписаното му лечение. Съдът е приел, че в конкретния случай лекарственият продукт Benu не е предписан по съответния ред и за органа не е възникнало задължението този продукт да бъде доставен в лечебното заведение. Съдът е приел, че за конкретния случай, не е налице бездействие на органа, поради което не бил налице първият изискуем се елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът не е обсъждал наличието на причинна връзка, приемайки, че това е безпредметно с оглед липсата на установено бездействие от органа. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява следното: Основателно, административният съд е преценил като допустима исковата молба. Възражението на ответника, изразено чрез неговия процесуален представител в писмен отговор от 20.05.2011 г. е било, че между министерство на здравеопазването и ищците не са създадени отношения, а такива са съществували между ответника и съпругата и майката на ищците, във връзка с доставката на медикаменти. Административният съд е отхвърлил възражението, приемайки, че ищците претендират на собствено основание обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от тях от бездействието на ответника да осигури необходимите лекарства на тяхната съпруга, респективно майка. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция споделя становището на първоинстанционния съд. Случаят е специфичен, тъй като липсата на медикаментите, необходимите за лечението на тежко болен рефлектира негативно, пряко и непосредствено, както върху самия болен, така и върху членовете на семейството му, които ежедневно са ангажирани с неговото гледане и преживяват наравно с болния, безсилието да се справят с възникналия проблем, за да се облекчи, евентуално подобри състоянието му и да продължат и удължат съвместния им семеен живот. Ищците, в качеството им на съпруг и деца, т. е. семейството на болната, и на лица, които непосредствено и ежедневно са полагали грижи за нея се явяват заинтересовани лица спрямо правоотношението, възникнало между болната им родственица и ответника. Липсата не необходимите лекарства за лечението на едно лице, засяга, както качеството на неговия живот, така и качеството на живота на останалите членове от семейството му, т. е. засяга семейния живот на всички от това семейство. Правото на зачитане на личния и семейния живот е гарантирано с разпоредбата на чл. 8, § 1 от Европейската конвенция за правата на човека. В практиката на Европейския съд по правата на човека се приема, че националните органи в някои случай могат да се окажат задължени активно да зачитат правата на човека, защитени от тази разпоредба, т. е да предприемат мерки за осигуряване зачитането на гарантираните права. По тези съображения, настоящият съдебен състав счита, че ищците са имали интерес, както да искат преустановяване на бездействието за осигуряване на необходимите медикаменти за тяхната болна родственица (съпруга и майка), така имат интерес и това бездействие да се констатира, и да се обезщетят претърпените от тях вреди, от него. При постановяване на решението си по съществото на спора, съдът обаче е формирал необоснован извод и е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, които са съществени. Решаващият извод на съда, за да отхвърли исковата молба е, че лекарственият продукт Benu не е предписан по съответния ред на болната, съответно за органа не е възникнало задължението този продукт да бъде доставен в лечебното заведение. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като необоснован този извод на административния съд, тъй като за да го формира, съдът е кредитирал единствено съдържанието на писмо изх. № 291 от 27.03.2013 г. на изпълнителния директор на УМБАЛ "Царица Йоанна-ИСУЛ" ЕАД. Съдът е посочил в мотивите на решението си съдържанието на удостоверение № 2316/3.02.2010 г. от Клиника по медицинска онкология УМБАЛ "Царица Йоанна", без да го обсъди и вземе предвид при формиране на решаващия си извод. Както е посочено в това удостоверение (от 3.02.2010 г.), на болната не е провеждано лечение с нитрозорейни препарати поради липсата им в аптеката. От заключението на в. л. д-р Таушанова-Хаджиева се установява, че при конкретната болна, с оглед на развитието на тумора е следвало след оперативната интервенция по неговото премахване да се приложи нитрозоуреен препарат и симптоматично лечение при нужда. От удостоверението, което е в основата на решаващия извод на съда, се установява, че медикаментът Benu е изписан еднократно от лекуващия лекар на болната на 18.12.2009 г. и е отпуснат от аптеката на болницата, както и че в медицинската документация липсва решение на онкологична комисия и протокол за предписване на приложения медикамент, съгласно изискванията на чл. 13 и 14 от Наредба№ 34/05 г. От значение за спора е изясняването на въпроса, който не е изяснен, а именно медикаментът Benu, е ли е нитрозоуреен препарат, както и въпроса, защо този медикамент не е предписан на болната по реда на чл. 13 и чл. 14 от посочената наредба и би ли било взето решение от онкологичната комисия при УМБАЛ "Царица Йоанна-ИСУЛ" ЕАД за предписването му, при направено предложение за това от лекуващия лекар при положение, че медикаментът липсва в аптеката на болницата. Относими към изясняването на релевантните въпроси биха били освен данните от нов разпит на вещото лице, дало медицинската експертиза, също така данни от удостоверение, което съдът може да изиска по реда на чл. 186 ГПК вр. с чл. 144 АПК от УМБАЛ "Царица Йоанна-ИСУЛ" ЕАД относно това, дали през 2010 г. онкологичната комисия на болницата е предписвала медикамента Benu на други болни и ако отговорът е отрицателен, какви са причините затова, а така също и показанията на лекуващия лекар Кръстева във връзка с причината за липсата на предложение от нейна страна до онкологичната комисия за предписването на този медикамент на болната. Ищците са поискали от съда да допусне като свидетел по делото лекуващият лекар на болната и този свидетел е бил допуснат от съда с определение № 2367 от 4.03.2013 г., но не се е стигнало до разпита му, поради представянето на удостоверението от УМБАЛ "Царица Йоанна". Изясняването на въпроса относно причините за непредписването по реда на чл. 13 и чл. 14 от Наредбата на медикамента Benu на болната е от значение и за следващия релевантен за спора въпрос - налице ли е или не твърдяното от ищците бездействие на ответника, по който съдът следва да извърши преценка и изложи мотиви в случай, че достигне до извода, че причината за непредписването на този медикамент по посочения ред е неговата липса в аптеката и в страната през процесния период. При преценката си относно наличието или не на бездействие от страна на ответника, съдът освен тълкуване на приложимите, норми съдържащи се в Закона за здравето, Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и Наредба № 34, следва да прецени и писмените документи представени във връзка с този въпрос от ответника, както и да изясни, колко и кои са били фирмите, които са имали съответните разрешения към релевантния период, за доставката на въпросния медикамент на националния ни пазар. От значение за спора е също така, да се изясни, съществувала ли е подходящо с оглед конкретното състояние на болната, алтернативно лечение с друг медикамент и ако е съществувало, какво е било то и защо не е приложено. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява, че спорът е останал неизяснен от фактическа страна, поради допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила, които са съществени. Решението на административния съд следва да се отмени, а делото се върне на друг съдебен състав на същия съд за ново разглеждане, при което се спазят указанията на касационната инстанция. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд