Решение № 11606 от 4.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10133/2014 г.

Решение № 11606 от 4.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10133/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Медиа Груп" ЕООД със седалище в гр. Стара Загора, ул. "Св. Кирил и Методий" № 49, представлявано от управителя Мария Константинова Огнянова, чрез адв. Евгени Милушев, против Решение № 1559 от 3.07.2014 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 1205 по описа за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт /РА/ № 241203806/18.12.2012 г., на орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 312/28.03.2013 г. на зам. Директора Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на жалбоподателя е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 58 810 лева и са начислени лихви за забава в размер на 7 905,30 лева. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в липса на задълбочено анализиране на доказателствата и даване предимство на тези, които са във вреда на обжалващия. Оспорва се извода на органите по приходите и на съда, че процесните фактури не обективират реално осъществени доставки, респективно, че за дружеството не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит по тях. Съдът неправилно приел, че са необходими доказателства за съхранение на процесните билбордове, както и специална квалификация на лицата, които ги изработват още повече, че в случая изработката е осъществена от самите управители на дружествата доставчици-факт, който изобщо не е обсъждан. Обратно на приетото в съдебното решение, доказано било както предаването на стоките с приемо-предавателни протоколи, така и последващата им реализация. Изцяло е игнорирано експертното заключение, а липсата на трудов капацитет на доставчиците не може да бъде основание за отказ на данъчен кредит. Не е съобразена задължителната съдебна практика на СЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата по ДДС. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА в посочената част, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Директорът на Д "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Стоянов, оспорва жалбата в писмено възражение. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е бил цитираният РА, с който на получателя по данъчни фактури за облагаеми доставки на услуги е отказано право на данъчен кредит поради липса на реално осъществени данъчни събития по фактурите. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд, след подробно обсъждане по отделно и в съвкупност на събраните в административното и съдебното производства доказателства, е приел, че посоченият факт с правно значение не е доказан от жалбоподателя, който има доказателствена тежест за това, поради което претендираното право е отказано законосъобразно. Относно част от издадените от "АЛБИС" ЕООД фактури от м. септември 2011 г., с предмет "печат и разпространение на рекламни материали" в ревизионното производство и при оспорването на РА не са представени други доказателства освен данъчните фактури. В тази част на спора няма и никакви конкретни оплаквания в касационната жалба. Обосновано административният съд е приел, че за извършване на подобна дейност от този доставчик липсват каквито и да било доказателства и обяснения, включително от жалбоподателя, относно конкретния вид на услугата - вид на рекламни материали, място на разпространение, рекламирана дейност и др. Предметът на останалите доставки по фактурите на "Албис" ЕООД, "М Експорт" ЕООД, "Николай Иванов - 2010" ЕООД и "МДМ 67 ГРУП" ЕООД, както е индивидуализиран в тях, е изработка на билбордове и фургон. Съдът е съобразил, че както тази индивидуализация, така и предметът на представените пред приходните органи договори за изработка, определят предмета на процесните фактури като такъв на договори за изработка, включващи изработването със собствени материали на билбордове, собствеността върху които впоследствие да бъде прехвърлена на жалбоподателя. Този предмет на доставките определя и предмета на доказване в първоинстанционния процес, който се свежда до доказано наличие на уговорения резултат на изработката в патримониума на ревизираното дружество, получател по фактурите, съответно използването му в независимата икономическа дейност на РЛ, както и получаването и съхранението на изработените предмети от ревизирания. Обосновано на събраните доказателства съдът е приел, че нито в процеса по издаването на ревизионния акт, нито в тези по оспорването му по административен и съдебен ред са представени убедителни доказателства за посочените факти. Не е било спорно пред първоинстанционния съд, че доставчиците "Албис" ЕООД и "МДМ 67 ГРУП" ЕООД не са били намерени на декларираните данъчни адреси и както те, така и останалите две дружества, не е доказано да разполагат както с материали, така и с техника за изработка на билбордове. Самата изработка, както обосновано е приел съдът, изисква влагането на материали и използването на съответните машини и съоръжения - каквито не се установява да са налични, за когото и да е от доставчиците по процесните фактури. Вярно е, че за двама от доставчиците /"М Експорт" ЕООД и "Николай Иванов - 2010" ЕООД/ в ревизионното производство са представени писмени обяснения от управителите Николай Иванов и Вихрен Дренчев, че самите те с личен труд са изработили доставените на РЛ билбордове, които били транспортирани с кола на ревизираното дружество, но тези обяснения сами по-себе си не са достатъчни, за да се направи обоснован извод, че изложеното в тях е истина. Едното от тези обяснения /това на Н. Иванов/ явно противоречи на тезата на ревизираното дружество, че "Николай Иванов - 2010" ЕООД е получило билбордове от друго дружество като предходен доставчик, защото Н. Иванов в обясненията си е заявил, че е получил авансово парична сума от управителя на ревизираното лице, за да закупи необходимите материали и сам в собствения си двор е извършил монтажа и цялостната изработка на билбордовете. Другото обяснение /това на В. Дренчев/ съдържа твърдения, че от дружество предходен доставчик - фирма "Евко" ООД са закупени стари метални конструкции, които са преработени в билбордове с личния труд на декларатора. Това обяснение не е подкрепено в ревизионното производство с доказателства за тези твърдения, въпреки връченото искане за това, което прави обосновани изводите на органите по приходите, че представената едва при обжалването на РА по административен ред опростена фактура с издател "Евко" ООД и получател "М Експорт" ЕООД с предмет 3 бр. мегабилбордове е съставена за целите на обжалването. В ревизионното производство за доставчиците "Албис" ЕООД и "МДМ 67 ГРУП" ЕООД ревизираното дружество е декларирало, че не може да представи никакви доказателства, защото във връзка с арести на управителите на тези фирми с протоколи за претърсване и изземване са иззети от органите на МВР всички документи на фирмите. Затова представените при оспорването на РА по административен ред фактури за предходни доставки на билбордове на тези доставчици като получатели, нефигуриращи в описите, също обосновано са приети за недостоверни доказателства. Предвид тези факти, административният съд обосновано е заключил, че не е доказано доставчиците да са изработили вещите, за които се твърди, че е прехвърлено правото на собственост на ревизираното лице след изработката им, а липсата на доказателства за прехвърляне на право на собственост върху предмета на облагаемите доставки е пречка за признаване на право на данъчен кредит по фактурите, по които то се претендира. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за необосновани фактически изводи на административния съд относно доказването на последващата реализация на предмета на процесните фактури. Обосновано съдът е приел, че извод за последваща реализация на предмета на фактурите не може да се направи въз основа на констатациите на съдебно-счетоводната експертиза, основани на издадени от РЛ на "МЕДИА ДИЗАЙН-Д. Янков" ЕТ фактура № 716/18.07.2011 г., с данъчна основа 7 800 лв. за 30 бр. билбордове, както и по фактури от 1.11.2011 г. и 8.12.2011 г., издадени съответно на "ГАЛЕРИЯ-СТАРА ЗАГОРА"АД с данъчна основа 5 850 лв. и на "КРЕСЛИ АДВЪРТАЙЗИНГ"ЕАД с данъчна основа 2 150 лв. Двете фактури са с предмет на доставка изработка на конструкция от алуминиеви профили 1 бр. и изработка, доставка и монтаж на билборд констр. Тип Пиза 4х3м, 1 бр. Съдът с основание е съобразил, че фактура № 716/18.07.2011 г., с данъчна основа 7 800 лева, е с предмет на доставка 30 бр. билбордове, докато процесните фактури касаят повече от 100 бр. билборда - част от тях по фактури издадени след 18.07.2011 г. Останалите две фактури посочени от вещото лице, доколкото касаят изработка на билбордове, не могат да бъдат обвързани с процесните доставки. Съдът с право е взел предвид, че експертното заключение не е констатирало водена аналитична счетоводна отчетност при РЛ, от която да се установи кой точно билборд от кого е закупен и на кого евентуално е продаден. Убедителни са мотивите на първоинстанционния съд и относно констатираните разлики в цените на всеки един елемент по процесните фактури и тази по издадената от жалбоподателя фактура № 716/18.07.2011 г., което е допълнителна индикация, че се касае за различни по вид обекти, доколкото противното означава, че дружеството купува елементи и веднага след това ги продава на значително по-ниска цена, след което закупува елементи от същия вид - отново на по-висока цена. В крайна сметка, обосновани изводи за последваща реализация на предмета на процесните фактури не могат да се направят само въз основа на издадени от РЛ фактури за последващи продажби и осчетоводяването им при ревизираното лице, при липса на доказване за фактическа наличност на този предмет при ревизираното лице. Предвид всичко изложено, видно е, че РА не е потвърден само поради липса на технически и персонален капацитет на доставчиците да извършат доставките, нито поради неоткриването на някои от тях на декларираните данъчни адреси, а фактическите изводи на АС, че процесните фактури не отразяват реално осъществени данъчни събития са обосновани на събраните доказателства при задълбоченото им обсъждане поотделно и в съвкупност. Неоснователно, поради това, е и последното касационно оплакване - за несъобразяване на задължително тълкуване на СЕС на разпоредби на Директивата по ЗДДС. Тази съдебна практика е непротиворечива, че без изпълнение на материално-правните изисквания за възникване на правото на данъчен кредит, това право не възниква, а реално осъществено данъчно събитие е първата от тези предпоставки, доколкото СЕС многократно се е произнасял, че правото на приспадане не може да зависи само от изпълнението на формалното изискване за издаване на данъчна фактури и вписването на ДДС в нея. Предвид изложеното, оспореното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. На ответника по касационната жалба юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция не се дължи, защото такова е присъдено в размера по чл. 161, ал. 1 ДОПК от първоинстанционния съд. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение