Решение № 13480 от 10.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5108/2019 г.

Решение № 13480 от 10.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5108/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Изпълнителна агенция "Медицински одит", чрез процесуален представител, срещу решение № 1364 от 5.03.2019 г., постановено по адм. дело № 12376/2018 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК, в частта, с която е осъден да заплати обезщетение и разноски по делото. Сочи, че не са налице всички кумулативно предвидени предпоставки, посочени в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Б. Кючуков, чрез процесуален представител, в писмен отговор поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. С § 18 и следващите от ПЗР на Закона за бюджета на НЗОК за 2019 г., Изпълнителна агенция "Медицински одит" е закрита и неин правоприемник е Изпълнителна агенция "Медицински надзор", пради което с определение от 26.09.2019 г. по настоящото дело касационният жалбоподател Изпълнителна агенция "Медицински одит" е заличен и на неговото място е конституиран като касационен жалбоподател Изпълнителна агенция "Медицински надзор", Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение в обжалваната част е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С решението в обжалваната част, АССГ е уважил иска на Б. Кючуков за сумата от 1 200 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, направени разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено във връзка с обжалването на НП № 27-1-15/30.09.2014 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински одит" (по настоящем – Изпълнителна агенция "Медицински надзор"), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба - 26.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението. Решението не е обжалвано и е влязло в сила, в частта, с която съдът е отхвърлил иска на Б. Кючуков да му бъде заплатена мораторната лихва върху главницата от 600 лв., представляваща обезщетение за платен адвокатски хонорар по н. а. х. д. № 23683/2014 г. по описа на Софийски районен съд, считано от 17.02.2016 г. до датата на предявяване на исковата молба, в размер на 170,01 лв. и мораторната лихва върху главницата от 600 лв., представляваща обезщетение за платен адвокатски хонорар по к. н. а. х. д. № 5801/2017 г. по описа на АССГ, считано от 27.10.2017 г. до датата на предявяване на исковата молба, в размер на 66,63 лв. За да стигне до този правен резултат, АССГ след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният имуществен иск е основателен, тъй като са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – налице е отменено като незаконосъобразно, с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, издадено при упражняване на административна дейност, от отмененото НП за ищеца са настъпили част от твърдените от него имуществени вреди - ползване на адвокатска помощ при обжалването и отмяната по НП; налице е вреда и тя е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразното НП и настъпилите вреди. Съдебното решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В конкретния случай ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в общ размер на 1200 лв., за осъществено процесуално представителство по съдебно оспорване на наказателно постановление № НП 27-1-15 от 30.09.2014 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински одит" - гр. София (по настоящем – Изпълнителна агенция "Медицински надзор"), с което на ищеца е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000 лв., наложена на основание чл. 116, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Няма спор по делото, че с влязло в сила на 27.11.2017 г. решение е било отменено като незаконосъобразно процесното наказателно постановление. По делото са представени доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Противно на твърдяното в касационната жалба, решението е обосновано, съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция. Наказателното постановление е издадено в резултат на упражнена дейност по административно наказване, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, поради което претенцията за обезщетение за вреди от отменено наказателно постановление, следва да се реализира по реда на исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: налице е незаконосъобразен акт на длъжностно лице на държавата, който е отменен, издаден е по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда; налице е и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, доколкото за защитата си по образуваното и водено дело по обжалването на наказателното постановление лицето е ангажирало адвокат, на което е заплатило съответното възнаграждение, а по същество това представлява имуществена вреда вследствие издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. Относно размера на обезщетението за имуществени вреди – адвокатско възнаграждение, първоинстанционният съд правилно е преценил фактическата и правна сложност на воденото съдебно производство по обжалване на административния акт, участието на процесуалния защитник и е обсъдил спазване на принципа на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата за съразмерност на извършената правна защита. По изложените съображения не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Решението в обжалваната част следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника се дължат направените в касационното производство разноски, доказани по основание и размер - 600 (шестстотин) лева. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение