Решение № 11566 от 14.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11248/2019 г.

Решение № 11566 от 14.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11248/2019 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова П. Ангелов е подал касационна жалба против решение № 5228/30.07.2019 г. по адм. дело № 11735/2018 г. на Административния съд–София град, с което са отхвърлени предявените от него искове срещу Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество за присъждане на обезщетение в размер на 120 000 щатски долара и за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, причинени от незаконосъобразно бездействие на комисията във връзка с подадени от него сигнали – писмо № 3275/08.06.2018 г., писмо № 3372/15.06.2018 г. и писмо № 3572/25.06.2018 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискана отмяната на решението с постановяването на друго, с което да се уважат предявените искове. Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество не взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, като провери служебно допустимостта на решението, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на П. Ангелов, с която срещу Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество са предявени искове за обезщетяване на вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие на органа, както следва: иск за сумата 120 000 щатски долара, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, представляващи неговия принос от общото имущество на "СВТ и Т" ЕООД със седалище София, което било отнето като присвоено от бившата му съпруга с помощта на двама магистрати; иск за сумата 20 000 лева, представляваща обезщетение за понесени от ищеца неимуществени вреди, представляващи ".... умишлено създаване от страна на комисията поведение, уронващо достойнството, пораждащо страх, недоверие в конституционните му права, гарантирани безусловно, независимо от желанието на министър – председателя за частно тълкуване, и нежеланието на КПКОНПИ да изпълнява правомощията си, вменени й от българския Парламент при създаването й". В молбата се твърди, че с незаконното си бездействие Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество нарушила чл. 4, чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България. Комисията не предприела действия във връзка с изпратените от ищеца писма № 3275/08.06.2018 г., № 3372/15.06.2018 г. и № 3572/25.06.2018 г. Писмата съдържали оплаквания за нарушаване на конституционните права на ищеца от страна на министър – председателя на Република България, който бил сезиран с жалби за съзнателно възпрепятстване на разследване срещу министъра на правосъдието в качеството му на председател на Висшия съдебен съвет на двама магистрати и за възпрепятстване на разследване от министъра на вътрешните работи срещу двама офицери от Министерството на вътрешните работи. С писмата е поискано да се извърши проверка за това "осигурил ли е министър – председателят на Република България облаги за себе си и за ресорните министри, политически и обществен рейтинг, съзнателно нарушавайки Конституцията на Република България, както и на двамата магистрати и двамата полицаи - служебно покровителство, предпазвайки ги от дисциплинарна отговорност", както и "осигурил ли е на трето лице - бившата му съпруга С. Костова финансова облага в размер на 120 000 щатски долара". Административният съд установил, че П. Ангелов подал до Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество жалба с изх. № 3275/08.06.2018 г., жалба изх. № 3373/15.06.2018 г. и жалба изх. 8 № 3572/25.06.2018 г. с искане да бъдат предприети действия в кръга на възложената на комисията компетентност. С писмо № ЦУ01-8380/11.07.2018 г. до началника на Софийския централен затвор, където ищецът изтърпявал наказание лишаване от свобода, комисията поискала да бъдат снети негови обяснения. П. Ангелов дал обяснения на 31.07.2018 г., като в свободен текст потвърдил направените в жалбите твърдения. По подадените сигнали били изготвени доклад № RB 306013-001-18/ПК-4-305/29.08.2018 г. и доклад № RB-306013-001-18/ПК-4-306/29.08.2018 г. от директора на дирекция "Противодействие на корупцията". В докладите е отразено, че сигналите са регистрирани на основание чл. 47 ЗПКОПНИ като подадени от лице по чл. 48, ал. 1, т. 1 от закона и са възложени за проверка на дирекция "Противодействие на корупцията". Излагат се накратко обстоятелствата в сигнала, а именно твърденията на тъжителя, че е ищец по административно дело, по което ответник е министър – председателят на Република България, който покровителства "организирана приятелска група". Сочи се, че делото е заведено във връзка с предходни четири жалби срещу министрите Е. Захариева и Р. Бъчварова, касаещи подадени от него сигнали срещу магистрати и полицаи. Според заключението на проверяващите лица тъжителят не посочвал конкретни данни за корупция. Не се обективирали конкретни противоправни дейния, осъществяващи признаците на корупционни престъпления, извършени от лица, заемащи публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗПКОНПИ. Поради това работата по сигналите следвало да бъде прекратена на основание чл. 106, ал. 2, т. 3 ЗПКОНПИ. Въз основа на тези констатации административният съд е изложил аргументи, че в случая не е налице първата предпоставка, посочена от ищеца в исковата молба – незаконосъобразно бездействие на комисията като основание за търсене на обезщетение за вреди. Според решаващия съд, видно от представените по делото доказателства във връзка с подадените от П. Ангелов сигнали, комисията предприела действия и извършила проверки в съответствие с разпоредбите на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество. С оглед липсата на елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ административният съд отхвърлил предявените от П. Ангелов искове. Касационната инстанция намира, че постановеното решение е недопустимо. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество е независим специализиран постоянно действащ държавен орган за осъществяване на политиката по противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество. В чл. 82, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество е предвидено, че комисията извършва дейности за противодействие на корупцията чрез събиране, анализиране и проверки на сведения при и по повод информация за прояви на корупция на лица, заемащи висши публични длъжности. Дейностите се извършват от органите по чл. 16, ал. 2, които планират, организират, ръководят, контролират и отговарят за изпълнението на задачи, възложени им със заповед на председателя на Комисията; управляват информационни фондове; изясняват постъпила в Комисията информация; извършват оперативно-издирвателна дейност; осъществяват взаимодействие с другите административни звена в Комисията; осъществяват взаимодействие с органите на държавната власт и местното самоуправление; проверяват сигналите по чл. 47, ал. 1 и 2; извършват проверки, възложени от прокуратурата по реда на Закона за съдебната власт Възложените на комисията функции във връзка с осъществяване на политиката по противодействие на корупцията дават основание за определяне на дейността й в тази област като правоохранителна. Отговорността за вреди от дейността на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество е уредена изрично с приемането на нова разпоредба в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди - чл. 2а (нов - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 19.11.2012 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2018 г.), според който държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им. Характеристиката за изпълняваната от комисията дейност, както и систематичното място на чл. 2а ЗОДОВ, дават основание да се приеме, че споровете за обезщетяване на вреди, причинени от дейността на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, следва да се разглеждат от гражданския съд по общия исков ред. Административният съд неправилно е възприел дейността на комисията като административна, въпреки че функционалните й задължения и възложените й правомощия за установяване на корупция на лица, заемащи висши публични длъжности, нямат управленски характер. Спорът не му е подсъден, тъй като не попада сред изброените в чл. 128 АПК спорове, които разглеждат административните съдилища. Постановеното при отсъствието на компетентност съдебно решение следва да се обезсили и да се постанови прекратяване на производството. Исковата молба на П. Ангелов следва да се изпрати по подсъдност на Софийския градски съд за разглеждането й. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд