Решение № 2513 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13288/2016 г.

Решение № 2513 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13288/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Л. Т., срещу решение № 336/24.10.2016 г., постановено по адм. дело № 274/2016 г. по описа на Административен съд П., с което е отхвърлен предявеният от него иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, за които са изложени съображения в жалбата. Претендира се отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважи изцяло предявеният иск и се присъдят направените по делото разноски. Ответната страна - Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ П. чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд П. се е развило по исковата молба на Б. Т. против ОД на МВР П., с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е претендирал да му бъде присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка, тъга стрес, дискомфорт, тревожност, безсилие и обида, произтичащи от отменен административен акт -заповед за прилагане на принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до заплащане на дължимата се глоба". С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявеният иск като недоказан, като е приел, че е установена от доказателствата по делото наличието на първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - наличие на отменен административен акт, но не са доказани твърдяните вреди, като пряка и непосредствена последица от отменения административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от тях в пряка причинна връзка. Доводите на касационният жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск въз основа на събраните по делото доказателства. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена правилна преценка относно приложението на закона. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилно е приета в обжалваното решение недоказаност на твърденията на ищеца, чиято е доказателствената тежест, за настъпили неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от отменения административен акт. Събраните по делото писмени и гласни доказателства установяват състоянието на ищеца преди издаването му. Не са ангажирани такива, установяващи твърдяното обективно състояние, като произтичащо от отменената заповед. Действително, както се твърди и в касационната жалба, свидетелството за правоуправление на ищеца към момента на издаване на заповед за прилагане на принудителна административна мярка е отнето с акт за установяване на административно нарушение. Това обстоятелство обаче е ирелевантно за спора, тъй като исковата претенция не се основава на него, а единствено и само на незаконосъобразния административен акт, издаден след това, съгласно уточнението на исковата молба от 27.06.2016 г. При неустановяване с надлежни доказателства по делото на твърдяните вреди, като пряка и непосредствена последица от отменения акт правилно с обжалваното решение предявеният иск е отхвърлен като неоснователен. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение