Решение № 3304 от 19.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8775/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие гр. Пловдив чрез пълномощника си юриск. К. Милева срещу решение 532/29.06.2023 г., постановено по адм. дело 602/2022 г. по описа на Административен съд гр. Хасково, с което по жалба на Х. Караандонова гр. Хасково е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 16/06/1/0/01115/3/01/04/01 с изх. 01-163-6500/228 от 08.06.2022 г., издаден от посочения директор, с който е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 24 447,50 лв., представляваща второ плащане по договор BG06RDNP001-6.001-0779-С01 от 22.10.2019 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ПРСР 2014 - 2020 по процедура за прилагане на подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия и е установено като подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447,50 лв., представляващо получено първо плащане по цитирания договор. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора изводът на съда за издаването на оспорения акт при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, е неправилен и необоснован. В тази връзка излага подробни съображения за липсата на основание за приложението на Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ - заглавието изменено ДВ, бр. 51 от 1 юли 2022 г.). Счита се, че отпуснатата финансова помощ не попада в приложното му поле и с оглед действащата правна уредба на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) след изменението през 2018 г., неправилно е прието от съда, че актът, който следва да бъде издаден е решение за финансова корекция, а не АУПДВ. При подробно изложение на фактическата обстановка по спора се поддържа и възражение относно достигнатите от първоинстанционния съд изводи за липса на мотиви в издадения акт. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу оспорения АУПДВ. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от ответната страна. Ответникът по касационната жалба Х. Караандонова - гр. Хасково в депозиран по делото писмен отговор от адв. Ш. Бензеш и в проведено съдебно заседание, я оспорва по подробно развити съображения за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по представен към отговора списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Процесният акт е издаден на основание чл. 27, ал. 1, т. 1, т. 8, т. 18 и чл. 30, ал. 1, т. 5 и т. 7 от Наредба 4 /30.05.2018г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП (Наредбата) във връзка с т. 11.1.2, т. 11.1.5, т. 11.1.14, т. 11.1.15, т. 11.1.23 от Раздел 2 Финансово изпълнение на проектите и плащане от Условия за изпълнение на одобрен проект по процедура чрез подбор BG06 RDNP001-001-6.001 по подмярка 6. 1. Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от ПРСР 2014- 2020 и на основание чл. 11, т. 2, т. 5, т. 7, т. 15 и т. 19 от административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ПРСР 2014- 2020 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК във вр. с чл. 165 и чл. 166 ДОПК, чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП. За да отмени оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган съгласно заповед 03-РД/1759/21.06.2021 г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие, но в нарушение на изискванията за форма, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Съдът е посочил, че са извършени административни проверки и проверка на място след получено чрез Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ (ИСУН) искане за второ плащане е констатирано неточно изпълнение на бизнес плана и Условията за изпълнение по смисъла на чл. 6, т. 1 и т. 2 от административен договор BG06RDNP001- 6.001 - 0779 - С01 и нарушение на вмененото с разпоредбата от раздел I, т. 5.11 от Условията за изпълнение задължение на бенефициера да стопанисва цялата налична в стопанството земя с различни насаждения в нея, както и с регистрирано правно основание за ползване през целия период до изтичане на пет години от сключването на договора. Констатираното неточно изпълнение на бизнес плана от административния орган се изразява в неподдържане на икономически размер на стопанството, измерен в Стандартен производствен обем (СПО), за който е одобрен, както и неосъществяване на увеличението му с минимум 4 000 евро, измерен в СПО. В хода на съдебното производство са допуснати съдебно счетоводна експертиза и съдебно агрономическа експертиза, които са кредитирани от съда като компетентно и обективно изготвени. За изясняване на относими факти и обстоятелства по спора, съдът е допуснал и разпити на свидетели. Съдът е обсъдил посочените в акта фактически основания за издаването му и е приел, че същият не е надлежно мотивиран в частта относно посоченото неизпълнение на чл. 27, ал. 1, т. 1 и т. 8 от цитираната Наредба. В тази връзка е посочено от съда, че от съдържанието на акта не става ясно коя точно от хипотезите, визирани в чл. 27, ал. 1, т. 1 от Наредбата е приета за установена и не е ясно посочено кои точно нередности на документи са установени, респ. каква точно непълнота или неяснота на заявените факти и обстоятелства органът е приел, че са налице. Прието е от съда, че в случая не е установено безспорно неизпълнение на бизнес плана от страна на производителя с оглед заявеното от същия увеличение на стопанството с 6 000 кв.м. Относно посоченото в оспорения АУПДВ неизпълнение на чл. 27, ал. 1, т. 8 от Наредбата, съгласно който е въведено изискване бенефициентът да удостовери с надлежен документ постигането на съответния стандарт, когато това е предвидено като изискване в Условията за изпълнение на проектите по чл. 26 от ЗУСЕФСУ или в административния договор, решаващият съд е изложил мотиви, че от страна на административния орган не се сочи такова налично изискване към лицето, като не е посочено и кой точно стандарт същото е следвало да постигне и какъв документ за това е следвало да представи. Наред с това според съда, от доказателствата по делото също не се установява спрямо Х. Караандонова да е имало изискване за постигане на определен стандарт, а напротив видно е от представения бизнес план не е заложена цел на проекта кандидатът да достигне съответствие на стопанството със съществуващи и нововъведени стандарти на ЕС. По отношение на посоченото като основание нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 18 от Наредбата в обжалваното решение е обсъдено приложението на чл. 27, ал 6 и ал. 7 ЗПЗП след изменението с ДВ, бр. 51/2019, в сила от 28.06.2019 г., като е прието, че законът изрично разграничава случаите, в които публичните вземания по мерките и подмерките от ПРСРсе ус тановяват с решение за финансова корекция и с акт на установяване на публично държавно вземане. Според съда с оглед фактическите основания, послужили за издаване на акта неизпълнението на финансовите показатели на бизнес плана съставлява неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, което води до необходимост от коригиране размера на финансовата помощ чрез издаване на решение за финансова корекция по чл. 73 ЗУСЕФСУ. За разпоредбата на § 12 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (ДВ, бр. 2/2018 г.) съдът е приел, че е неприложима, тъй като в конкретния случай договорът е сключен на 22.10.2019 г., т.е. производството е започнало след влизане в сила на цитираната разпоредба. Съдът е приел, че органът е бил длъжен да изложи мотиви в акта си, обосноваващи наличието на предпоставки за приложението на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, като тази липса на мотиви не би могла да бъде санирана пред съда и чрез доказателства, било то гласни или писмени, тъй като не е налице предмет на доказване. Наред с изложеното, с оглед приетите по делото доказателства, вкл. заключенията по назначените експертизи и свидетелските показания на бащата на жалбоподателката Ж. Карандонов и майка й - С. Караандонова за възникнал пожар, съдът е приел, че фактическите съображения на органа, изложени в оспорения акт за неизпълнение на бизнес плана, респ. неподдържането на СПО на стопанството и неувеличаване икономическия размер на стопанството, се явяват опровергани. С така изложените мотиви първоинстанционният съд е направил краен извод, че оспореният АУПДВ е незаконосъобразен и е постановил неговата отмяна. Обжалваното решение е правилно постановено. Правилни и обосновани са изводите на административния съд, че непостигането на заложените в бизнес плана финансови показатели представлява неизпълнение на одобрените индикатори, предвид което на основание чл. 70, ал. 1 ЗУСЕФСУ административният орган е следвало да издаде решение за финансова корекция по същия закон, а не АУПДВ, както е процедирано в случая. В тази връзка следва да се отбележи, че в решение по адм. дело 12488/2019 г. на ВАС, Седмо отделение изрично е прието, че макар законодателят да не е дефинирал понятието индикатор, чрез него се измерва осъществяването на одобрения проект при определени параметри инвестиционно намерение, включващо структура, стойност, място на инвестицията, източници за това финансиране и анализ на приходите и разходите след реализация на проекта. Законосъобразна е преценката на съда, че след изменението на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП в редакцията в ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г., законодателят изрично е разграничил два критерия: - по ал. 6 дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от ПРСР, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 9 ЗУСЕФСУ и по ал. 7 на същата разпоредба и редакция, съгласно която дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на АУПДВ по ДОПК. Предвид тази нормативна уредба следва да се споделят изводите на първостепенния съд, че договорът между страните е сключен при действието на чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП (изменението, в сила от 28.06.2019 г.), действащи по време и към момента на откриването на процесното производство по издаване на АУПДВ, респ. към момента на издаване на оспорения АУПДВ. Съобразявайки предвиденото разграничение в горецитираните норми съдът е достигнал до законосъобразния извод, че след като в настоящия случай е констатирано неизпълнение на заложените в бизнес плана финансови показатели на приходите от дейността, административният орган е следвало да наложи финансова корекция с издаване на решение по чл. 73 ЗУСЕФСУ, а не АУПДВ. Действително в случаите на установено неспазване на критериите за допустимост, както е предвидено е разпоредбата на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, органът е задължен да издаде АУПДВ, но само и единствено при липса на основанията по ал. 6. От изложеното следва законосъобразен извод, че този случай не попада в хипотезата на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, с оглед констатираното неизпълнение на одобрените индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ. В действителност § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, в сила от 02.01.2018 г. касае не само започналите производства по издадените до датата на влизане в сила на този закон по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007-2013 г., но и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР 2014-2020 г., а това е относимо и по мярка 6, подмярка 6.1. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, допуснатото от административния орган нарушение на административнопроизводствените правила не следва да се възприема, като несъществено, тъй като същото се е отразило не само на формата на акта и на реда за неговото издаване, но и на материалноправните основания послужили за издаването му. В настоящето решение не следва да бъдат обсъждани доводите на касатора за неправилност и необоснованост на изводите на първоинстанционния съд относно липсата на мотиви в оспорения АУПДВ във връзка с фактическите установявания по чл. 27, ал. 1 от Наредбата, предвид констатираната незаконосъобразност на акта на основанията по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 АПК. С оглед изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че не са налице сочените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и обжалваното решение като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и заявената претенция, разноски за касационната инстанция следва да се присъдят на ответната страна в размер на 3 120 лв. Неоснователна е претенцията на ответника за присъждане на разноските, сторени пред първата инстанция, тъй като същите са присъдени с обжалваното решение Неоснователно е направеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение предвид фактическата и правна сложност на спора. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение