Решение № 13968 от 22.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9917/2010 г.

Решение № 13968 от 22.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9917/2010 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на адв. Узунова, пълномощник на Валентин Благоев Георгиев, срещу решение № 243/14.05.10 г. по адм. д. № 1021/09 г. по описа на Административен съд - Благоевград с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, РДНСК Благоевград не е взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд Благоевград е отхвърлил оспорването по жалбата на касатора Георгиев срещу Заповед № ДК-02-БД-104/28.10.09 г., с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено премахването на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ строеж "едноетажна масивна сграда V-та категория", състоящ се от едноетажна масивна сграда, бетонова площадка, навес над нея и външна тоалетна, находящ се в поземлен имот 29.287 по плана на новообразуваните имоти в м. "Айдаровско дере", землище с. Изгрев, общ. Благоевград. Този правен резултат е обоснован с мотиви относно липсата на строителни книжа за строежа, осъществяването му в земеделска земя без да е променено предназначението й, както и, че строежът не е търпим. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с оплаквания за неправилност - необоснованост и нарушение на материалния закон, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК, е неоснователна. Конкретните доводи, основани на представеното по делото удостоверение № 578/31.07.03 г., издадено от гл. архитект на община Благоевград, касаят масивната сграда, по отношение на която се твърди, че представлява търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 ПРЗУТ. Твърденията не намират опора в доказателствата по делото и закона. Издаденото удостоверение за търпимост на строежа е релевантно единствено при изповядване на прехвърлителна сделка. В производството по чл. 225 ЗУТ наличието на предпоставките по § 16, ал. 1 ПРЗУТ се изследва конкретно с всички допустими доказателства. В случая няма спор, че масивната сграда е построена в земеделска земя с предназначение дърводелска работилница, а към датата на проверката - авторемонтна такава. Дори да се приеме, че сградата е изградена при действието на Закона за териториално и селищно устройство /ЗТСУ/, преди 7.04.1987 г., същата е била в нарушение на чл. 108, ал. 1 и ал. 2 /ред. ДВ, бр. 48/85 г./ ППЗТСУ съгласно който извън строителните граници на населените места е било възможно изграждането на строежи на учреждения, стопански и обществени организации за задоволяване на специфични стопански нужди съгласно строителните правила, норми и нормативи и въз основа на застроително решение. Ето защо същата не е била допустима по действащите към твърдяния период на изграждането й правила и нормативи. Липсата на установявания относно допусната в надлежна процедура промяна предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди, налага извода, че сградата е в нарушение и на действащите разпоредби. Ето защо, условията на § 16, ал. 1 ПРЗУТ за търпимост на строежа не са налице. Твърденията на касатора, че сградата е построена преди 1972 г. са произволни, тъй като в показанията на св. Безински се сочи наличието към този период на овчарник, сграда безспорно различна от процесната по вид и предназначение. Изложеното налага извода, че по отношение на обжалваното решение не се установяват основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение,