Решение № 15107 от 7.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10547/2020 г.

Решение № 15107 от 7.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10547/2020 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от М. Хусаин, гражданин на [държава], подадена чрез процесуалния му представител адвокат С. Шивикова, срещу решение № 4512/07.08.2020 г. по адм. дело № 5537/2020 г. на Административен съд-София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 5364 з-930/15.05.2020 г. на директора на Дирекция "Миграция"-МВР. Изложени са доводи за неправилност и необоснованост на решението, по които се претендира отмяната му. Ответникът - директорът на Дирекция "Миграция" при Министерство на вътрешните работи /МВР/, чрез юрисконсулт Г. Миланова, оспорва касационната жалба по подробно развити съображения в писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на М. Хусаин, гражданин на [държава], срещу заповед № 5364 з-930/15.05.2020 г. на директора на Дирекция "Миграция"-МВР, с която на основание чл. 44, ал. 8, изр. трето от ЗЧРБ е продължено принудителното настаняване на лицето в СДВНЧ–[населено място] за срок не повече от 6 месеца, считано от 28.05.2020 г. до отпадане на пречките по изпълнение на наложената ПАМ, но не по- късно от 28.11.2020 г. За да постанови решението си съдът е изяснил релевантните за предмета на съдебен контрол факти. Обсъдил е доказателствата, възраженията и относимата правна уредба. Приел е, че оспорената заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Със същата е продължен срокът за принудително настаняване в СДВНЧ, считано от 28.05.2020 г., до отпадане на пречките по изпълнение на наложената спрямо лицето принудителна административна мярка, но не по-късно от 28.10.2020 г. Органът е съобразил мотивите, изложени в предложението за продължаване на срока за принудително настаняване. Съдът е приел, че посочените в акта релевантни обстоятелства не са оборени с надлежни доказателства от жалбоподателя в хода на съдебното производство. Обосновал е извод, че чужденецът няма документ за самоличност, няма адресна регистрация в страната, няма средства за издръжка. Тъй като чужденецът е влязъл незаконно на територията на страната и категорично отказва съдействие на органите за изпълнение на приложената ПАМ, органът законосъобразно е формирал извод, че съществува опасност да се укрие и да осуети изпълнението на мярката. Въз основа на така приетото, съдът е достигнал до извода, че при издаване на обжалвания административен акт са изпълнени материалноправните предпоставки за продължаване на принудителното настаняване по чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ и чл. 15, § 6 от Директива 2008/115/ЕО, поради което е отхвърлил жалбата на чужденеца като неоснователна. Постановеното решение е правилно. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена от компетентен по смисъла на чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ орган – директорът на дирекция "Миграция" и съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, поради което твърдението на касатора за липса на фактически и правни основания в акта е неоснователно. Издадена е на основание чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ, съгласно която разпоредба, по изключение, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи или има забавяне при получаване на необходимите документи за връщане или експулсиране към датата на изтичане на разрешения срок на принудителното настаняване по ал. 6, директорът на дирекция "Миграция" може да издаде заповед за продължаване на принудителното настаняване в специалния дом за срок не по-дълъг от допълнителни 12 месеца. Това законодателно решение е в съответствие с разпоредбата на чл. 15, § 6 от Директива 2008/115/ЕО, съгласно която държавите-членки не могат да удължават посочения в § 5 шестмесечен срок на задържането, освен за ограничен срок, който не надвишава допълнителни дванадесет месеца в съответствие с националното законодателство, в случаите, когато, независимо от положените от тях разумни усилия, е вероятно операцията по извеждането да продължи по-дълго поради: липса на съдействие от съответния гражданин на трета страна или забавяне при получаването на необходимата документация от трети страни. Настоящата инстанция споделя изводите на административния съд, че актът е издаден при правилно приложение на материалния закон. От доказателствата по делото е видно, че М. Хусаин няма валиден документ за завръщане в страната си по произход, не оказва съдействие на компетентните органи за организиране на извеждането му, отказва да се върне доброволно в страната си по произход. Предвид липсата на съдействие е налице и забавяне в процедурата по получаване на необходимите документи за извеждането му. На 15.10.2019 г. представител на консулския отдел на Посолството на Ислямска република Пакистан е провел среща с всички настанени в СДВНЧ пакистански граждани с цел да бъде установена самоличността им и евентуално да им бъдат издадени временни документи за връщането им в страната на произход, като жалбоподателят не е бил сред лицата, които са съдействали за изготвяне на идентификационни форми. Органът е изпратил и писмо до Главна дирекция "Гранична полиция" във връзка със Споразумението за реадмисия между Европейския съюз и Ислямска република Пакистан относно отправяне на молба до съответната институция за обратно приемане на представилите се за пакистански граждани в страна на произход след съответно потвърждаване на самоличността и националната им принадлежност от страна на компетентните за това власти. Тези факти сочат за правилно приложение на чл. 15, § 6 от Директива 2008/115/ЕО, тъй като е налице липса на съдействие от чужденеца и забавяне при получаването на необходимата документация за извеждането му от Република България. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Към посочения момент не е имало каквито и да било данни и доказателства, от които да се установи, че по отношение на чужденеца да могат да бъдат наложени други достатъчно ефективни, но по-леки мерки, както се твърди в касационната жалба. В случая, правилно съдът е приел, че чужденецът няма установен адрес на пребиваване в страната и няма доказани средства за издръжка. В производството не са представени доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства отговарящи на нормативно установения минимум. Лицето не е разполагало с валиден паспорт, който може да предаде в залог, както и финансови средства за парична гаранция. Касаторът не е внесъл парична гаранция в срок и в размер, определен в Правилника за прилагане на ЗЧРБ, както и липсват доказателства за осигурено жилище и финансова издръжка, т. е. доказателства за възможност за прилагане на алтернативни мерки на задържането чрез замяната му с други такива съгласно чл. 44, ал. 5 ЗЧРБ. Правилни са изводите на съда, че поведението на чужденеца изразява категоричен отказ за съдействие за изпълнение на приложената ПАМ от национален компетентен орган. Липсата на установено местонахождение в страната, както и на осигурени средства за издръжка, сочат на категоричен извод, че има голяма вероятност лицето да се укрие, поради което налагането на по-лека принудителна мярка би била неефективна. Чужденецът е подал молба за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, по които има влязъл в сила отказ на Държавната агенция за бежанците. С оглед посоченото, настоящият състав намира, че са проявени елементите на фактическия състав на чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ и чл. 15, § 6 от Директива 2008/115/ЕО. Правомощията на административния орган при преценката му за необходимостта от продължаване срока на принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ са упражнени законосъобразно. Ангажирани са доказателства за действия по извеждане на чужденеца от страната, възпрепятствани от липсата на съдействия от страна на последния. Въз основа на гореизложеното, обжалваното съдебно решение на АССГ като правилно следва да бъде оставено в сила. Касаторът е освободен от заплащане на държавна такса с оглед представена декларация за семейно и имуществено състояние от 01.06.2020 г., поради което на основание чл. 83, ал. 2 ГПК не се дължи и заплащане на юрисконсултско възнаграждение и съдът не присъжда такова с настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд