Решение № 8402 от 6.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 698/2016 г.

ВАСII отделение06.07.2016 г.докладчик Севдалина Червенкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1824/02.12.2015 г., постановено по адм. д. № 1263/2015 г. по описа на Административен съд Бургас. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 8402 от 6.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 698/2016 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Форма Вита България" АД, ЕИК 115870481, гр. Пловдив, представлявано от проц. представител адв. Рая Боянова Николова, против решение № 1824/02.12.2015 г., постановено по адм. д. № 1263/2015 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Форма Вита България"АД, ЕИК-115870481, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив 4000, район Централен, бул. "6-ти септември" № 222А, срещу решение № 32-102129/04.06.2015 г., издадено от началника на Митница Бургас, с което е определен нов размер на митническото задължение и дължимите публични държавни вземания при внос на стоки, поставени под митнически режим допускане за свободно обращение и крайна употреба по ЕАД 13BG001007Н0022870 след неприемане на тарифна преференция. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Съмненията за действителния произход на процесните внесени керамични плочки от жалбоподателя правилно са обосновали извършването на повторна проверка по реда на чл. 84, ал. 2 от ЗМ, респективно чл. 78, ал. 1 от Регламент 2913/92. Същата е продиктувана както от писмо рег. инд. № 44/125/05.08.2013 г. на директора на Агенция "Митници", с което последният е задължил началниците на митници в страната при внос на стоки по посочените тарифни номера, вкл. с тарифен № 6907908000, какъвто е номерът и на цитираните плочки, с произход Индия, така и от информация на ОЛАФ относно заобикаляне на антидъмпингови мерки върху внос на такива стоки с произход Китай. В случая използването на преференцията от 1.5% конвенционално мито, вместо 5%, в полза на жалбоподателя, се установява единствено и само от посочването на код 200 в кл. 36 на митническата декларация, като нито в кл. 44, нито в кл. 31 е посочен наличен сертификат за произход форма А. Последният няма самостоятелно правно битие. Издава се и служи единствено и само във връзка с извършването на митнически операции, в частност оформяне на стоки при внос, с цел установяване на произхода им и прилагане на преференциална ставка за мито. След като Агенцията за контрол на износа Мумбай, при министерството на търговията и промишлеността на Индия, е отговорила, че при последващата проверка на представения им сертификат, касаещ процесната стока, не може да се установи критерият за произход "Р" на стоките поради липса на достатъчно удостоверяващи документи от износителя, които да го потвърдят, органите на митница Бургас правилно са приели, че въпросните керамични плочки не са с индийски произход и по тази причина правилно са определили, че вносителят следва да бъде обложен с 5% конвенционално мито. Оспорваният административен акт се явява издаден при спазени административнопроизводствени правила и материален закон и с решението си съдът правилно е отхвърлил жалбата срещу него. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав

Цитирани разпоредби

2