Решение № 2950 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9949/2019 г.

Решение № 2950 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9949/2019 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "А. Д. 7" ЕООД гр. С., подаден чрез адв. В. Савов в качеството му на процесуален представител на управителя на дружеството, срещу решение № 4425/27.06.2019 г., постановено по адм. дело № 8689/2018 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № 0399781/30.07.2018 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП-С.. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, които съставляват отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни изложени в жалбата и в становище по съществото на спора съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да се отмени обжалваната заповед. Претендират се разноски за две инстанции. Ответникът по касационната жалба - Началник отдел "ОД" в ГД "ФК" при ЦУ на НАП С., не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение на АССГ е отхвърлена жалбата на "А. Д. 7" ЕООД срещу ЗПАМ № 0399781/30.07.2018 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП-С., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС на "А. Д. 7" ЕООД е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект – щанд за сладолед, находящ се в гр. С., бул. "В." ..№..., и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. С оспорената заповед е прието, че на 27.07.2018 г., в 18. 26 часа, при извършена контролна покупка на сладолед на стойност 2, 80 лева не е маркирана продажба на в наличното и работещо ФУ, не е издаден фискален касов бон при извършеното плащане за покупката, в нарушение на изискванията по чл. 25, ал. 1, т. 1 вр. с ал. 3 и пар. 1, т. 6 ДР Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Издаден е и АУАН №F397325/31.07.2018 г. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да отхвърли жалбата на дружеството първоинстанционният съд е стигнал до извод, че е установено извършеното нарушение на нормативно изискване за издаване на фискален касов бон при покупка в търговския обект, което предпоставя наличие на материалните предпоставки по чл. 186, ал. 1, б. "а" ЗДДС за налагане на ПАМ. Стигнал е до извод, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена в съответствие с целта на закона. Така постановеното решение е правилно. Касационният съд намира изводите на АССГ за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на АССГ. Правилен е изводът на съда, че при наличие на предпоставките на чл. 186, ал. 1 ЗДДС, органът е длъжен да издаде заповед за налагане на принудителна административна мярка- запечатване на обект, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Заповедта за налагане на ПАМ е издадена, предвид установеното нарушение на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, за което е съставен Протокол за извършена проверка от 27.07.2018 г., ползващ се с формална доказателствена сила по смисъла на чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК. В случая установеното нарушение е обосновано с годно доказателствено средство - протокол, съставен при условията и реда на чл. 50 от ДОПК, обективиращ действията на органите по приходите, от длъжностни лица в кръга на правомощията им, по установения ред и форма. Отделно и с оглед наведените в жалбата твърдения, в хода на съдебното производство са събрани гласни доказателства – св. Асенов, чиито показания съвпадат с установените в протокола факти и обстоятелства. Обратно на твърдението в касационната жалба, обжалваната заповед съдържа мотиви и за продължителността на наложената мярка. С оглед на обстоятелството, че при установената фактическа обстановка органът действа в условията на обвързана компетентност и е задължен да издаде заповед за ПАМ, то наведените доводи касаят именно продължителността на срока на ПАМ, който се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност. Основанията за налагане на ПАМ за срок от 14 дни са лимитивно посочени и са ясни, поради което не се препятства възможността за съдебен контрол, нито възможността на лицето за защита. По никакъв начин не се доказват наведените твърдения за неправомерно поведение на служителя на дружеството във връзка с получените суми от контролната покупка. Не се установява такова поведение, не са налице дори данни дори за инициирана до компетентните органи проверка за такова деяние. Изцяло в доказателствена тежест на касатора е било да сочи доказателства за опровергаване на сочените от приходния орган обстоятелства и за установяване на твърденията си. Не се доказват и твърденията, че обекта, спрямо който е наложена ПАМ е загубил качеството си на такъв и е преустановил функционирането си. Не се сочат надлежни доказателства нито за преустановяване на дейността на обекта и закриването му, нито че настъпилата в Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община касае или е приложена конкретно спрямо обекта, предмет на процесната ЗПАМ. Поради изложеното касационната жалба се явява неоснователна. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора не се присъждат разноски за касатора, нито за ответника, който не е взел участие в касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение