Решение № 10926 от 1.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14227/2011 г.

Решение № 10926 от 1.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14227/2011 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Религиозна институция "Свидетели на Йехова в България" против решение № 4054 от 22.08.2011 г. по адм. дело № 4727/2011 г. на Административен съд - София град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му.

Комисията за защита от дискриминация, ответник по касационната жалба, поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице основания за отмяната му.

Ответниците Политическа партия "ВМРО Българско национално движение" и Красимир Дончев Каракачанов не са изразили становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното:

С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Религиозна институция "Свидетели на Йехова в България" против решение № 63/30.03.2011 г. на Комисия за защита от дискриминация по преписка № 127/2010 г.

С оспореното решение комисията е постановила следното:

1. Оставила е без уважение сигнала на Христо Петров Николов, председател на РИ "Свидетели на Йехова в България" в частта относно твърдяното нарушение на правата по чл. 13 и чл. 37 от Конституцията на Република България, което според подателя на сигнала е било налице вследствие на осъществено дискриминационно отношение от страна на членове на Политическа партия "ВМРО - БНД";

1. Установила е, че чрез използване от страна на членове на ПП "ВМРО - БНД" на изразите "Убийци!", "Сатанисти!" и "Вън, сектанти, вън!" по отношение на лицата, причисляващи се към РИ "Свидетели на Йехова в България" е създадена спрямо тях обидна среда, чрез което е осъществен съставът "тормоз" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Закона за защита от дискриминация;

1. Препоръчала е на председателя на ПП "ВМРО - БНД" да даде разяснения на членовете на политическата партия относно обществената опасност от използването на изрази, които биха могли да доведат до създаването на обидна среда по отношение на лица, намиращи се на територията на Република България.

РИ "Свидетели на Йехова в България" е оспорила административния акт с доводи, че е незаконосъобразен и необоснован, т. к. ВМРО открито разпространява навреждащи изказвания и отявлени лъжи срещу "Свидетелите на Йехова" с цел да създаде враждебна нагласа спрямо тях, като нарочно и директно настройва другите към дискриминация. Счита, че комисията не е приложила правилно закона и не е приложила правилно мерките, предвидени в същия. Поискала е да се отмени решението на комисията, с което е оставен без уважение сигналът на РИ "Свидетели на Йехова в България", като се приеме за установено, че ВМРО са извършили дискриминация срещу религиозната институция; да се постановят административни санкции срещу ВМРО, да се отправи официално предупреждение срещу политическата партия и се разпореди да направят публично извинение за разпространяваната невярна информация по отношение на Свидетелите на Йехова.

Съдът, като е преценил данните по административната преписка е приел за правилни изводите на комисията, че се касае за теологичен спор; твърденията в сигнала за клевета подлежат на разглеждане по друг законов ред - на наказателното правораздаване; не са доказани твърденията за организирани незаконни събирания и реално възпрепятстване на мероприятията на религиозната институция от страна на политическата партия. Съдът е възприел становището на комисията, че членове на ПП "ВМРО - БНД" не са извършили действия, с които да са нарушили правата по чл. 13 и чл. 37 от Конституцията на лицата, принадлежащи към религиозната институция, като поведението на отделни лица правилно е квалифицирано като дискриминация по чл. 5 от ЗЗДискр. Съдът е обсъдил фактическите обстоятелства по делото в светилната на решение от 13.02.2003 г. на Европейския съд по правата на човека по делото "Партия на благоденствието и други срещу Турция" и в заключение е приел, че свободата на вероизповедание и правото на необезпокояваното му практикуване е гарантирано от държавата не само чрез производството пред КЗД, а и чрез други предоставени от нормативната уредба възможности. Съдът е приел, че не се установява политическата партия да е предприела целенасочени действия спрямо членовете на религиозната институция, каквито в сходни ситуации не е проявила, респ. не би проявила към други религиозни институции, т. е. не се касае за поведение, основано на дискриминационен признак, а за израз на политически възгледи. При тези съображения е постановил обжалвания резултат.

Недоволен от решението касационният жалбоподател поддържа, че е неправилно, постановено е в нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Счита, че съдът не е приложил правилно Закона за защита от дискриминация, Конституцията и Европейската конвенция по правата на човека. Излага доводи, че поведението на членовете на политическата партия показва агресивно отношение към религиозната институция, комисията, съответно съдът неправилно са приели, че е налице тормоз само чрез един от инцидентите, описани в сигнала до административния орган и са преценили, че не е налице дискриминация. Искат да се отмени решението и се реши спора по същество или се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

Настоящият съдебен състав, като прецени доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка в пределите по чл. 218, ал. 1 от АПК на оспореното решение, намери, че е недопустимо в частта, с която съдът е разгледал по същество първоначалната жалба срещу решението на КЗД по т. 2 и т. 3 (по номерацията, дадена по-горе в настоящото решение), т. к. се е произнесъл по недопустима жалба, а в останалата част е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 от АПК. Съображенията са следните:

С решението си по т. 2 КЗД е установила, че е налице тормоз по см. на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. Няма спор, че тормозът по дефиниция е дискриминация - арг. чл. 5 от ЗЗДискр. и независимо, че в диспозитива не е посочен признакът, по който е осъществена, от обстоятелствената част на акта може да се приеме, че е по признак "религия или вяра". От фактическите обстоятелства, обсъждани по административната преписка и твърденията в сигнала е видно, че чрез цитираните обидни изрази, жалбоподателят е искал да бъде установен фактическият състав на понятието "тормоз" представляващо дискриминация по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., осъществен от членовете на ответната политическа партия. Решението в частта по т. 2 установява факта на дискриминация под форма на тормоз, извършен от членове на политическата партия, и в този смисъл претенцията на жалбоподателя е удовлетворена. За него не е налице правен интерес от оспорване на облагоприятстващия административен акт и съдът неправилно е разгледал жалбата в тази част.

В т. 3 от решението КЗД е дала препоръка на политическата партия по реда и на основание чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр. Съгласно чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр., комисията прави предложения и препоръки до държавните и общинските органи за преустановяване на дискриминационни практики и за отмяна на техни актове, издадени в нарушение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането. С обжалвания акт е упражнено това правомощие, като на първо място препоръката по чл. 47, т. 6 от АПК не рефлектира неблагоприятно в правната сфера на жалбоподателя и на следващо - тя не подлежи на обжалване и от страната, адресат на същата предвид правното й естество. Съдът е следвало да установи тези обстоятелства и остави без разглеждане жалбата в тази част. Формулираният петитум в първоначалната жалба да се отмени препоръката и се задължи административният орган да даде задължителни предписания с характер на принудителни административни мерки на ответната политическа партия също е недопустим. Комисията разполага с правото да прецени до каква степен и как с разписания в закона инструментариум да въздейства върху субектите на нарушението, така че да постигне целения резултат - за предотвратяване/преустановяване на нежеланото поведение и/или дискриминационни практики. Ето защо, преценката на административния орган дали да даде задължителни предписания по чл. 47, т. 4 или препоръки по чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр. е в рамките на неговата дискреция, а тя е извън обхвата на съдебния контрол, който е само за законосъобразност. Решението в частта, с която съдът се е произнесъл по същество на жалбата против решението на КЗД в тази част следва да се обезсили и се прекрати производството по делото.

Решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлена жалбата против решението на административния орган, в частта, с което е оставен без уважение сигнала на РИ "Свидетели на Йехова в България" относно твърдяното нарушение на правата по чл. 13 и чл. 37 от Конституцията вследствие на осъществено дискриминационно отношение от страна на членове на ПП "ВМРО - БНД", е постановено въз основа на анализ на данните по административната преписка и при правилно приложение на материалния закон. В касационната жалба не са посочени конкретни пороци на съдебния акт, които да представляват отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Не се оспорват направените от първоинстанционния съд фактически констатации, приетите доказателства, както и не се представят нови такива, а се излагат принципни съображения за същността на свободата на вероизповедание. Съдът правилно е приел, че в случая се касае за обществена противопоставеност между представители на две отделни организации, очевидно продиктувана от различното схващане за начина и средствата чрез които следва да бъде осъществявана религиозната дейност в България. Членовете на определена политическа партия имат право като такива да изразяват мнение и да бъдат коректив на определени обществени процеси, да заявяват свободно позициите си по съществени за тях въпроси - в т. см. решение № 7/4.06.1996 г. по к. д. № 1 на Конституционния съд. В случаите, когато надхвърлят допустимите рамки подлежат на санкциониране в зависимост от вида на неприемливото поведение, като в настоящия казус това е сторено с решението на комисията по т. 1. В този контекст, съдът правилно е приел, че от данните по делото не се установява цялостно и целенасочено поведение от страна на ПП "ВМРО", а се установяват конкретни прояви на отделни лица, част от тях свързани, други - без установена съпричастност към ПП "ВМРО". Не се доказват и дискриминационни практики, с които се накърнява свободата на вероизповеданието, прокламирано в чл. 13 и чл. 37 от Конституцията.

Предвид изложеното, решението в тази част е правилно и следва да се остави сила.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,