Решение № 15514 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5392/2009 г.

Решение № 15514 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5392/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Подадена е касационна жалба от кмета на община Севлиево, против решение № 29/23.02.2009 г. постановено по административно дело № 19/2009 г. по описа на Административен съд - Габрово, с което е отменен негов мълчалив отказ за предоставяне на достъп до информация по заявление вх. № 94. М. 1249/29.12.2008 г., подадено от Минчо Колев Минчев от гр. Севлиево. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, като необосновано, постановено в нарушение на процесуални правила и приложимия материален закон, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените в жалбата съображения моли решението да бъде отменено, при което да бъде отхвърлена жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът по касационната жалба не изразява становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, като взе предвид наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните, намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Габрово е приел за допустима и основателна жалбата, подадена от Минчо Колев Минчев срещу мълчалив отказ на кмета на община Севлиево, да му предостави обществена информация, поискана с молба - заявление от 29.12.2008 г. С последното от Минчо Минчев е поискана информация има ли "регламентирана" работилница за автотенекиджийски услуги, на посочен от него адрес в гр. Севлиево, собственост на Пламен Иванов Пенчев. Прието е, че кметът на община Севлиево представлява задължен субект по смисъла на чл. 3 ЗДОИ, който не е изпълнил визираната в чл. 29, ал. 1 ЗДОИ процедура за уточняване на направеното искане, което не съдържа всички необходими реквизити по чл. 25, ал. 1 ЗДОИ. В тази връзка е направен извод, че тъй като не е осъществена хипотезата на ал. 2, на чл. 29 ЗДОИ, при която искането може да се остави без разглеждане, обжалваният мълчалив отказ, като противоречащ на императивните изисквания по ЗДОИ за изрично произнасяне на органа е незаконосъобразен и само на това основание следва да бъде отменен. Настоящата инстанция не споделя становището на първата инстанция, че заявлението подадено от Минчо Колев Минчев на 29.12.2008 г. не съдържа описание на поисканата информация. Предвид формулировката на отправеното искане, с което по същество се претендира представяне на издадено на трето лице, разрешение за ползване на сервиз за автотенекиджийски услуги, не би могло да се приеме, че именно кмета на община Севлиево е субектът, задължен да я предостави по реда на Закона за достъп до обществена информация и съгласно чл. 3 от същия закон. Според цитираната разпоредба, ЗДОИ се прилага за достъп до обществена информация, която се създава или съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България, както и за различни от посочените публичноправни субекти, за физически и юридически лица, относно извършвана от тях дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и за средствата за масова информация, относно информация свързана с прозрачността на тяхната дейност. След като кметът на община Севлиево не е задължен да предостави информация във връзка с конкретно подаденото до него заявление за достъп по реда на ЗДОИ, то не е налице и индивидуален административен акт (мълчалив отказ по заявлението на Минчо Минчев от 29.12.2008 г.) по смисъла на чл. 21 АПК, който да подлежи на оспорване по реда на административния процес. От изложеното следва, че административният съд се е произнесъл по недопустима жалба, подадена срещу неподлежащ на оспорване акт, която е следвало да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея - прекратено, на основание чл. 159, т. 1 АПК. Като се е произнесъл по недопустима жалба, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено с оглед правилото на чл. 218, ал. 2 АПК, вр. чл. 221, ал. 3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,