Решение № 6369 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1413/2011 г.

Решение № 6369 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1413/2011 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Ротари клуб Враца" гр. Враца чрез неговия пълномощник срещу решение № 73/19.11.2010 г. по адм. д. № 529/2010 г. на Административен съд гр. Враца. Счита обжалваното решение за неправилно като противоречащо на материалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба- началникът на сектор Враца при РДНСК-Северозападен район чрез представителя си намира касационната жалба за неоснователна. Другите ответници по делото не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ДК-02-Вр-11/3.05.2010 г. на началника на сектор Враца при РДНСК Северозападен район, с която му е наредено да премахне като незаконен строеж "заслон Вратцата", находящ се в землището на гр. Враца, местността Марков камък като построен без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че обектът се намира в поземлен имот, който е държавен горски фонд. Не се спори между страните, а и от приетото като доказателство адм. дело № 342/2008 г. на Административен съд гр. Враца се установява, че обектът е изпълнен въз основа на разрешение за поставяне, отменено с влязло в сила решение на Върховния административен съд. Според първоинстанционния съд, заслонът представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ, за който липсва строително разрешение. Поради това подлежи на премахване. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон при следните съображения: Според обстоятелствената част на оспорения административен акт, обектът е заслон с дървена конструкция с размера 6, 50 на 6, 50, без да е захранен с вода и електроенергия. Според вещото лице обектът има естетически качества, съобразени с околната среда-камък, дърво и малък обем спрямо средата. Същият е изграден с одобрението на Държавно горско стопанство -Враца, на РИОСВ-Враца и на Дирекция Природен парк "Врачански балкан". По принцип за законосъобразността на един индивидуален административен акт меродавен е този нормативен акт, който в деня на постановяване на индивидуалния административен акт регулира спорното правоотношение. В случая както към момента на извършване на строителството, така и към момента на издаване на процесния административен акт, е в сила разпоредбата на чл. 81 от Закона за горите (отм). Според чл. 81, ал. 4, т. 5 от цитирания нормативен акт не се смята за строителство изграждането на архитектурни елементи за обслужване отдиха и туризма. Обективните характеристики на процесния заслон удовлетворяват визираните предпоставки на нормата на чл. 81, ал. 4, т. 5 ЗГ (отм)- касае се за дървена конструкция, закрепваща се с гайки за метални скоби и определят построеното като туристически заслон. След като такъв обект по смисъла на действащия към релевантния момент закон не се счита за строителство, то същият не може да се счита за строеж, който като незаконен да предизвика правната последица премахване. Поради това оспореният административен акт е материалнонезаконосъобразен и като такъв подлежи на отмяна. Като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт, съдът неправилно е приложил материалния закон. Решението следва да бъде отменено и вместо него постановено друго в смисъл на отмяна на незаконосъобразния административен акт. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение