Решение № 6040 от 26.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15752/2011 г.

Решение № 6040 от 26.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15752/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Мирослава Тодорова Кръстева от гр. София срещу решение № 4462 от 18.10.2011 г. по адм. дeло № 3740/2011 г. по описа на Административен съд - София-град, първо отделение, 10-и състав, в частта му, в която е отхвърлена жалбата й срещу решение № 327 от 7.06.2011 г. на директора на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО) в частта му, в която е потвърдено разпореждане № РВ-ПОВН-1438 от 23.11.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при СУСО. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът - директорът на Столично управление "Социално осигуряване" не е взел отношение по спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 4462 от 18.10.2011 г. по адм. дело № 3740/2011 г., в обжалваната му част, Административен съд - София-град, първо отделение, 10-и състав, е отхвърлил жалбата на Мирослава Тодорова Кръстева от гр. София срещу решение № 327 от 7.06.2011 г. на директора на СУСО в частта му, в която е потвърдено разпореждане № РВ-ПОВН-1438 от 23.11.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при СУСО. Така постановеният съдебен акт не страда от визираното в касационната жалба отменително основание. По първоначалното дело е било установено, че Мирослава Тодорова Кръстева от гр. София е подала заявление-декларация с вх. № 21-999-43-00005732 от 20.08.2009 г. за отпускане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 53 от КСО. В нея е декларирала, че детето не е настанено в детско заведение и при промяна на обстоятелствата в срок от три дни ще уведоми органите на НОИ. Независимо от изложеното, на 13.04.2010 г. детето Тодор Янков е било настанено в Детска ясла № 69 и е продължило да я посещава. Майката е прекратила отпуска си за отглеждане на малко дете и на 3.05.2010 г. се е върнала на работа. Процесният период, за който се иска възстановяване на неоснователно полученото обезщетение за отглеждане на малко дете, е от 13.04.2010 до 30.04.2010 г., в който детето е настанено в Детска ясла № 69 и едновременно с това майката е получавала цитираното обезщетение. Съгласно чл. 164, ал. 1 от КТ след използване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст. Според чл. 46, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) отпускът за отглеждане на дете до 2-годишна възраст се ползва въз основа на писмено заявление на майката, респ. осиновителката. Към нея майката прилага декларация, че детето не е настанено в детско заведение и не се отглежда от лицата по чл. 164, ал. 3 от КТ. Отпускът по чл. 164, ал. 1 от КТ се прекратява, когато детето бъде настанено в детско заведение - чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. От момента на настаняване на детето в детско заведение отпада основанието за ползване на цитирания отпуск, тъй като неговото предназначение е целево - освобождаване на майката на дете до 2-годишна възраст от работа, за да може да отглежда лично и постоянно през този период малкото си дете. При промяна на последното обстоятелство отпада и основанието за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, защото то цели да замени липсващото трудово възнаграждение, което майката би получавала, ако бе отглеждала детето си сама. А когато тя е поверила отглеждането му на детско заведение, липсва законово основание както за продължаване на ползването на отпуск за отглеждане на малко дете, така и за получаване на свързаното с него обезщетение. Съгласно чл. 118, ал. 2 от Закона за здравето (ЗЗдр) детските ясли са организационно обособени структури, в които медицински и други специалисти осъществяват отглеждане, възпитание и обучение на деца от тримесечна до тригодишна възраст. В чл. 1, ал. 1 от Наредба № 6 за организацията и дейността на детските ясли, издадена на основание чл. 118, ал. 4 от ЗЗдр, е казано, че те са здравно-профилактични и възпитателни заведения. Разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО - в редакцията й, приложима за процесния период, изрично сочи, че това обезщетение не се изплаща, когато детето е настанено в детско заведение. Законодателят не е дал легално определение какво следва да се разбира под "настанено в детско заведение". Това не е било необходимо предвид яснотата на това словосъчетание. Според Български тълковен речник, Издателство "Наука и изкуство", 1997 г., под "настанявам" се разбира: нареждам, натъкмявам; поставям някого или нещо за по-дълго време; разполагам се да живея някъде, заселвам се. "Настанено в детско заведение" означава, че детето е прието в него, може да го посещава и го посещава в зависимост от здравословното си състояние и волята на родителите му, като настаняването приключва с отписването. В тази връзка дали посещенията за даден период са се свеждали до няколко часа дневно е правно ирелевантно, т. к. детето вече е настанено. Стигайки до същите фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,