Решение № 396 от 17.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1200/2012 г.

Решение № 396 от 17.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1200/2012 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по жалбата на подсъдимия В. Ц. П. чрез защитника му против присъда № 92/24.04.2012 г. по въззивно нохд № 163/2012 г. на Пловдивския апелативен съд, втори наказателен състав. Поддържа се, че е постановена в нарушение на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила с осъждането по чл. 116 НК като е пренебрегнато заключението за психическото здраве на подсъдимия и е направен неверен извод за наличие на умисъл. Оспорва се справедливостта на наложеното наказание и размера на присъдените обезщетения по предявените граждански искове. Прави се искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Частните обвинители и граждански ищци С. И. Д., Г. Й. Ц. и И. Й. У. чрез повереника си адв. Б., а С. Д. и чрез повереника си адв. Х. поддържат, че при постановяване на новата присъда не са допуснати нарушения, поради което следва да бъде оставена в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че не са допуснати нарушения и жалбата следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и в пределите по чл. 347 НПК намира: Пловдивският окръжен съд, наказателно отделение с присъда № 18/14.02.2012 г. по нохд № 1450/2011 г. признал подсъдимия В. Ц. П. за виновен в това, че на 18/19.01.2011 г. в гр. Пловдив, вследствие на умишлено нанесени средни телесни повреди по непредпазливост причинил смъртта на Й. Д. На основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 54 НК го осъдил на седем години лишаване от свобода, за изтърпяването на което наказание приложил чл. 65, ал. 2 вр. чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС. Признал го за невинен и го оправдал по обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. посл. вр. чл. 115 НК. Предявените граждански искове за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 50 000 лева за С. Д. и по 20 000 лева за Г. Ц. и И. У., а за имуществени вреди в размер на 1 000 лева за С. Д., със законните последици. Отхвърлил исковете до пълните предявени размери. Произнесъл се по въпросите за приложението на чл. 59 НК, за веществените доказателства по делото и за размера на дължимите разноски и държавната такса. Пловдивският апелативен съд, втори наказателен състав с присъдата по въззивно нохд № 163/2012 г. отменил присъдата по нохд № 1450/2012 г. в частта, с която подсъдимия П. е признат за виновен и осъден по чл. 124, ал. 1, пр. 2 НК и му е наложено наказание. Признал го за виновен в това, че на посочената дата умишлено е умъртвил Д. като деянието е било извършено с особена жестокост и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6 пр. посл. вр. чл. 115 вр. чл. 54 НК го осъдил на петнадесет години лишаване от свобода. Изменил първоинстанционната присъда в гражданско-осъдителната част като увеличил размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди с 15 000 лева за С. Д. и с по 10 000 лева за Г. Ц. и И. У., на разноските и на държавната такса. Въззивното производство е образувано по протест от прокурор от окръжната прокуратура (с искане за осъждане по първоначалното обвинение и определяне на наказание при превес на отегчаващите обстоятелства), по жалба на подсъдимия П. (с искане за намаляване размера на наказанието и размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди) и по жалбите на частните обвинители и граждански ищци (с искане за отмяна и осъждане по първоначалното обвинение по съображения за допуснати нарушения на закона и на процесуалните правила, включително и в гражданската част). Въззивният съд е приел за достатъчни събраните по предвидения процесуален ред доказателствени материали, а изведените фактически изводи относно конкретното поведение на подсъдимия и пострадалия въз основа на правилно установена фактическа обстановка. Изложил съображения за решението си да направи различни правни изводи след задълбочена оценка и анализ на целия доказателствен материал, включително съдебнопсихиатричните експертизи. Обосновал наличието на евентуален умисъл за убийство с установеното по делото, че е нанесъл множество удари с ръце и крака в различни жизнено важни части на тялото, с лопата по главата и че смъртта е настъпила в резултат на причинените множество увреждания. Мотивирано съгласно изискванията на чл. 339, ал. 3 вр. чл. 305, ал. 3 НПК е отказал да възприеме изводите, че в представеното му съдържание е бил формиран престъпен умисъл само за причиняване на телесни повреди и подробно е мотивирал изводите си за наличието на евентуален умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 1 НК - въз основа на механизма на причинените увреждания, силата на ударите и интензивността им, данните за психическото му здраве - обстоятелства, които несъмнено указват, че е допускал настъпването на смъртта. Правилно е оценил като неверен правния извод, че в представеното му съдържание е бил формиран престъпен умисъл за причиняване на телесни повреди, защото е основан на едностранна оценка на доказателствения материал. Останал е без внимание този, въз основа на който се установява демонстрираното безразличие към настъпването на възможния по-тежък резултат, на проявената чрез броя и силата на ударите, вида и тежестта на причинените телесни повреди безчовечност, ярост и отмъстителност, характеризиращи убийството като извършено с особена жестокост. Правните изводи за наличието на умисъл за убийство въззивният съд е направил въз основа на цялостната оценка на доказателствения материал за поведението на подсъдимия преди, по време и след извършване на престъплението като е отделил специално внимание на заключенията в приетите съдебнопсихиатрични и съдебно-психологични експертизи, които подробно е анализирал. Решението с кое и защо да се съгласи като го оценява за правилно, пълно, ясно и обосновано, както и кое и защо по относимите към предмета на доказване обстоятелства за психическото здраве на подсъдимия не възприема, е мотивирал по начин и със съдържание на изложените съображения според изискванията по чл. 305, ал. 3 НПК. Затова настоящият състав не намира за основателно възражението, че съдът е допуснал нарушение на чл. 107, ал. 3 НПК във вреда на подсъдимия, което да е довело и до нарушение на закона. Наложеното наказание лишаване от свобода в размер на 15 години отговаря на изискванията за съответствие с извършеното и на целите по чл. 36 НК. Макар и да не е изложил подробно установените по делото индивидуализиращи обстоятелства въззивният съд е заявил съгласието си с извода, че са налице както смекчаващи, така и отегчаващи, поради което е приел за законосъобразен извода, че са налице предпоставките по чл. 54 НК за определянето му. Оценил е установеното за психическото здраве на подсъдимия като смекчаващо обстоятелство от съществено значение за решаване на въпроса за вида и размера на наказанието. Правилно е отказал да го определи като изключително и да приеме, че е налице предвидената от законодателя правна възможност за приложение на чл. 55 НК. Въз основа на цялостната обоснована оценка на всички индивидуализиращи личността и деянието обстоятелства с оглед на конкретно извършеното, последиците, подбудите наложеното наказание по вид по първата алтернатива на чл. 116, ал. 1 НК - лишаване от свобода, и в минимално предвидения размер - 15 години, съответства на изискванията за справедливост и не е допуснато нарушение на чл. 348, ал. 5 вр. ал. 1, т. 3 НПК. Неоснователно се поддържа, че с увеличението на размера на обезщетенията по предявените граждански искове за причинени от престъплението неимуществени вреди е допуснато нарушение на закона - чл. 52 ЗЗД. Въззивният съд подробно е мотивирал съгласието си с фактическите изводи на първоинстанционния съд, че са установени действителни неимуществени вреди, че гражданските ищци - съпруга и две пълнолетни деца, са претърпели действителни болки и страдания от неочакваната и непредизвикана от пострадалия смърт, че са последица от съществуващите отношения на близост, грижовност, внимание и обич между тях. Решението за увеличаване размера на обезщетенията съответно за съпругата - С. Д. с 15 хиляди лева и за децата - Г. Ц. и И. У. с по 10 хиляди лева е основано на правилната и обоснована оценка на всички установени относими за гражданската отговорност обстоятелства, на действително извършеното от подсъдимия, на липсата на основание за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Предвид изложеното, че не са допуснати нарушения от поддържаните в жалбата, новата присъда следва да бъде оставена в сила. С оглед на този резултат подсъдимият следва да заплати на частните обвинители и граждански ищци Д., Ц. и У. направените разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за упълномощения им защитник, който ги представлява пред настоящата инстанция, в размер на 500 лева. Затова и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение