Решение № 16693 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8180/2011 г.

ВАСVIII отделение19.12.2011 г.докладчик Донка Чакърова

Диспозитив

Оставя в сила решение № 11/10.05.2011 г., постановено по адм. д. № 530/2004 г. по описа на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, VIII състав. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 16693 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8180/2011 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на Божик Спасов Мецов от гр. Русе, срещу решение № 11/10.05.2011 г., постановено по адм. д. № 530/2004 г. по описа на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, VIII състав, с което е оставена без уважение молба вх. № 50769/09.12.2010 г. на Божик Спасов Мецов за отстраняване на очевидна фактическа грешка в решение № 380/14.04.2005 г., постановено по адм. д. № 530/2004 г. по описа на ВОС. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано -отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения изложени в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението на Окръжен съд Варна. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ"), редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С Решение № 11/10.05.2011 г., постановено по адм. д. № 530/2004 г. по описа на ВОС е оставена без уважение молбата на Божик Спасов Мецов за отстраняване на очевидна фактическа грешка в решение № 380/14.04.2005 г., постановено по същото дело. Според молителя съдът при постановяване на решението си не е съобразил Закона за деноминацията на лева от 1999 г., доколкото данъчните задължения се отнасят за данъчен период 1998 г. и са определени в неденоминирани, вместо в деноминирани лева. Предвид представените по делото доказателства съдът е приел, че не е налице допусната очевидна фактическа грешка, по смисъла на чл. 192, ал. 2 от ГПК (отм.), защото липсва несъответствие между формираната действителна воля на съда и писменото й изразяване в мотивите и диспозитива на съдебното решение. Посочено е също така, че съдът се е произнесъл по законосъобразността на обжалвания ДРА, като е счел установените с него данъчни задължения на жалбоподателя за правилно определени, в размерите посочени в акта - патентен данък за данъчен период 1.01 - 31.12.1998 г. в размер на 2150 лв. и лихва за забава в размер на 1986,14 лв. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 192 ГПК (отм.) след като обяви решението по делото, съдът не може сам да го отмени или измени, а само по свой почин или по молба на страните, може да поправи само допуснатите в решението очевидни фактически грешки, след като призове страните. В случая е правилна преценката на ВОС, че с решение № 380/14.04.2005 г. по адм. дело № 530/2004 г. по описа на ВОС е отхвърлена жалбата на ЕТ "Божик Мецов - Божик" от гр. Русе срещу ДРА № 254 от 07.11.2003 г. на ТДД - Русе, потвърден с решение № 179 от 26.03.2004 г. на РДД - Варна, относно определено данъчно задължение по ЗОДФЛ за периода 1.01 - 31.12.1998 г. в размер на 2150 лв. и лихва в размер на 1986,14 лева. Решението е влязло в сила като е потвърдено от ВАС, Първо отделение, с решение № 3844 от 11.04.2006 г. по адм. дело № 6224 от 2005 г. Наведените доводи, поради които се иска поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 380/14.04.2005 г. по адм. дело № 530/2004 г. по описа на ВОС са, че в решението съдът не е съобразил Закона за деноминацията на лева от 1999 г., доколкото данъчните задължения се отнасят за данъчен период 1998 г. и са определени в неденоминирани, вместо в деноминирани лева. Следва да се има предвид, че касаторът е развил аналогични доводи и в подадената молба за отмяна на същото решение на Окръжен съд Варна. С решение № 633/15.01.2010 г., постановено по адм. д. № 12808/2009 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав, е отхвърлено искането за отмяна, като в тази връзка е посочено, че в случая дали е приложен или не Законът за деноминацията на лева от 1999 г., не е и не може да бъде откриване на ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, ал. 1 АПК - независимо кога това обстоятелство е станало известно на Мецов. Изложени са допълнителни мотиви, че съгласно императивната норма на чл. 1, ал. 3 от Закона за деноминацията на лева - деноминацията се извършва по силата на закона, без да е необходимо изрично изявление от правоимащите лица. Съобразно изложеното, настоящият касационен състав намира, че правилно окръжният съд е приел, че в случая не е допусната очевидна фактическа грешка и не е налице несъответствие между формираната действителна воля на съда и писменото й изразяване в мотивите и диспозитива на съдебното решение. Решението на окръжния съд не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,

Цитирани разпоредби

1