Решение № 195 от 26.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2890/2015 г.

Решение № 195 от 26.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2890/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по молба на Г. П. П. с вх. № 3769/28.04.2014 г. (на Ловешки РС) за отмяна на влязло в сила решение № 56 от 10.03.2015 г. по възз. гр. д. № 543/2014 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е отменено решение № 379 от 04.08.2014 г. по гр. д. № 1813/2013 г. на Ловешки районен съд. поради противоречие с решение № 628/22.09.1993 г. по гр. д. № 14/1992 г. на Ловешки районен съд и решение № 261/05.12.2013 г. по възз. гр. д. № 482/2013 г. по описа на Ловешки окръжен съд, с което е отменено решение № 233/15.07.2013 г. по гр. д. № 605/2012 г. на Ловешки районен съд. противоречието е по отношение на 1/5 ид. ч. от дворно място в с Г., [община], индивидуализирано в решенията. Посоченото основание е чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Молителят твърди, че и трите съдебни решения са влезли в сила, между трите има пълно субективно и обективно тъждество, молителят е правоприемник на ищците по първото дело и трите решения са постановени по искове с правна квалификация чл. 108 ЗС за 1/5 ид. ч. от същия поземлен имот между същите страни, решението, чиято отмяна иска, противоречи на останалите две решения и е неправилно. Ответникът по молбата за отмяна Районна потребителна кооперация С. - Л. оспорва основателността на молбата за отмяна с доводи, че липсва противоречие между влезлите в сила решения, липсва субективен и обективен идентитет. По допустимостта на молбата за отмяна е постановено определение № 340/04.06.2015 г., с което тя е допусната до разглеждане. Основанието за отмяна на влязло в сила решение, предвидено в чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК предвижда между същите страни, за същото искане и на същото основание да е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Съгласно чл. 307, ал. 4 ГПК когато установи предпоставките, предвидени в чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК съдът отменя неправилното решение. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК изисква пълно субективно и обективно тъждество между решенията, за които се твърди, че си противоречат. Решенията, за които се твърди, че си противоречат, са влезли в сила, видно от отбелязванията върху тях. Настоящият състав намира, че в случая няма противоречие между решенията, в нито едно от тях не е прието, че молителят или неговите праводатели са собственици на останалата 1/5 ид. ч. от дворното място (за разликата над 4/5 ид. ч.): С решение № 628/22.09.1993 г. по гр. д. № 14/1992 г. Ловешкият районен съд по искове на П. Г. П. и Надежда Г. Кужужева е признал за установено по отношение на РПК С. - Л., че ищците са собственици на по наследство на 4/5 ид. ч. от дворно място в [населено място], като е отхвърлил установителния иск за собственост на останалата 1/5 ид. ч. от дворното място и е осъдил РПК С. - Л. да отстъпи собствеността и да предаде владението върху целия имот на П. Г. П. и Надежда Г. Кужужева. Видно от мотивите на решението (стр. 1), исковете са предявени за дворното място без построената в него постройка на РПК С. - Л. С решение № 261/05.12.2013 г. по възз. гр. д. № 482/2013 г. по описа на Ловешки окръжен съд е отменено изцяло решение № 233/15.07.2013 г. по гр. д. № 605/2012 г. на Ловешки районен съд и вместо това са отхвърлени като неоснователни исковете на Г. П. П. срещу РПК С. - Л. с правно основание чл. 108 ЗС, основани на твърдение за собственост на основание чл. 92 ЗС (по приращение) по отношение на две сгради - кооперативен дом и склад в недвижим имот в [населено място], индивидуализирани в решението, сградите са с идентификатори, които завършват на 186.1 и 186.2. В мотивите си съдът е приел, че Г. П. П. е собственик на 4/5 ид. ч. от дворното място и че между страните няма спор, че Г. П. П. не е собственик на останалата 1/5 ид. ч. от дворното място (стр. 6). Видно е, че първото и второто решения са постановени по отношение на различни недвижими имоти. С решение № 56 от 10.03.2015 г. по възз. гр. д. № 543/2014 г. на Ловешкия окръжен съд е отменено решение № 379 от 04.08.2014 г. по гр. д. № 1813/2013 г. на Ловешки районен съд и вместо това е признато за установено по отношение на Г. П. П. по предявения от РПК С. - Л. иск с правно основание чл. 2, ал. 3 З. (отм.) и чл. 79 ЗС, че РПК С. - Л. е собственик на 1/5 ид. ч. от дворно място в [населено място], индивидуализирано в решението и като последица от уважаването на иска е отменен нотариалният акт, издаден на Г. П. П. през 2004 г., в частта, с която е признат за собственик на процесната 1/5 ид. ч. от имота. Със същото решение е уважен и иск на РПК С. - Л. срещу Г. П. П. с правно основание чл. 108 ЗС за едноетажна сграда - склад, построена в дворното място, идентификаторът на сградата завършва на 186.2. Съдът е приел от правна страна, че дворното място е било отредено за селкооп, общественото мероприятие, за което е бил отреден, е изпълнено през периода 1959 - 61 г. чрез построяване на двуетажния кооперативен дом, а през 1984 г. и на процесния склад, че с влязло в сила решение е установено, че праводателите на Г. П. П. са собственици на 4/5 ид. ч. от дворното място, а не на цялото дворно място и че кооперацията е придобила собствеността върху процесните 1/5 ид. ч. от дворното място и сградата на основание чл. 79 ЗС чрез непрекъснато владение, продължило от застрояването им 2013 г., като е отблъсната фактическата власт на Г. П. П. Доводите за противоречие между второто и третото съдебни решения са неоснователни, в тях не е прието нещо различно. И с двете са уважени искове на РПК С. - Л. срещу Г. П. П., с второто е уважен установителен, а с третото осъдителен иск за една и съща сграда. Настоящият състав приема за неоснователни доводите на молителя за противоречие между първото (по гр. д. № 14/1992 г. на Лов. РС) и третото (по възз. гр. д. № 543/2014 г. на Лов. ОС) решения - и в двете е прието, че праводателите на молителя и молителят не са собственици на процесната 1/5 ид. ч. от дворно място в с Г. С третото решение е прието, че РПК С. - Л. е придобило процесната 1/5 ид. ч. от дворно място чрез непрекъснатото владение, продължило до 2013 г. - през период от време от двадесет години след приключване на устните състезания по първото дело - 1993 г. От изложеното следва да се приеме, че не е осъществено основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. С оглед изхода от това производство молителят няма право на разноски. Ответникът по молбата претендира присъждането на разноски, искането е основателно за сумата 600 (шестстотин) лева разноски за процесуално представителство, чието уговаряне и заплащане е отразено в представения по делото (л. 66) договор за процесуално представителство. Воден от изложеното и на основание чл. 307 ГПК съдът