Решение № 10957 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5500/2018 г.

Решение № 10957 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5500/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Н. Петкова чрез адв. Л. Петков срещу решение № 390 от 28.02.2018 г., постановено по адм. д. № 1456/2017 г. по описа на Административен съд- Варна, с което са отхвърлени изцяло обективно съединените искове на касаторката срещу ОД на МВР- Варна за присъждане на обезщетение по ЗОДОВ в размер на 300 лв за причинените й имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски – заплатен адвокатски хонорар по н. а. х. д. № 1846/2013 г. на РС – Варна, ведно със законната лихва, считано от 12.07.2013 г. до окончателното й изплащане, както и неимуществени вреди, определени по чл. 52 от ЗЗД и ищцата е осъдена да заплати на ОД на МВР – гр. Варна сумата от 100 лв разноски за юрисконсултско възнаграждение Касаторката твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици по подробно изложени в касационната жалба съображения. Редовно призована за съдебно заседание, Н. Петкова не се явява, не изпраща представител и не депозира писмени бележки по съществото на спора. Ответникът, ОД на МВР - Варна, редовно призован, не изпраща представител и не депозира писмен отговор на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е нeоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС- Варна е отхвърлил изцяло предявения от Н. Петкова иск срещу ОД на МВР - Варна за обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лв, явяващо се платено адвокатско възнаграждение в производството по н. а. х. д. № 1846/2013 по описа на РС- Варна, приключило с отмяна на издаденото срещу ищцата НП № 1324/17.08.2012 г. за налагане на глоба от 100 лв по чл. 179, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 5, пр. 8 от ЗДвП и лишаване от право за управление на МПС за срок от един месец, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.07.2013 г. до окончателното й изплащане. Отхвърлил е изцяло и предявения от Н. Петкова срещу същия ответник иск за неимуществени вреди - -причинен й стрес и притеснения от незаконно наложените й с отмененото НП наказания, като е присъдил в полза на ответника съдебни разноски в размер на 100 лв за юрисконсултско възнаграждение. За да стигне до този правен резултат, АС -Варна, след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика на ВКС и ВАС по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди – платени адвокатски възнаграждения за защита по наказателни и административно-наказателни дела, е стигнал до извода, че този иск е неоснователен. Въпреки че по делото безспорно се доказва наличието на отменено по съдебен ред наказателно постановление, с което на ищцата е наложено административно наказание "глоба" и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 1 месец и въпреки, че платеното в хода на административно-наказателното производство адвокатско възнаграждение може да се претендира като обезщетение за имуществени вреди по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, административният съд е заключил, че в случая недоказано остава реалното настъпване на претендираните вред в рамките на проведеното съдебно производство по отмяна на наказателното постановление. АС-Варна е обосновал този извод, с обстоятелството, че до приключване н. а. х. д. № 1846/2013 г. по описа на РС-Варна с влязло в сила съдебно решение за отмяна на обжалваното НП, в административнонаказателното производство е представено единствено адвокатско пълномощно, без уговаряне в него на размер и начин на плащане на адвокатско възнаграждение. Едва с молба по същото дело за снабдяване със заверено копие от влязлото в сила съдебно решение, около четири години след приключване на делото, е представен за първи път договор за правна защита и съдействие, датиран от 03.04.2013 г. с уговорено в него адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв, както и разписка от 29.05.2013 г. за заплащане на същото възнаграждение. Независимо от изслушаната в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ съдебно-графологична експертиза, установяваща полагането на подписите от ищцата и нейния адвокат в производството по н. а. х. д. № 1846/2013 г. /ВРС върху договора за правна помощ и разписката за получена сума от 300 лв, АС- Варна е заключил, че липсват валидни доказателства за плащане на тази сума в рамките на административно-наказателното производство. Административният съд е приел, че договорът за правна защита и съдействие и разписката за получени суми, представени по административно-наказателното дело 4 години след приключването му с влязло в сила съдебно решение, са изготвени единствено за целите на исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и не удостоверяват реалното настъпване на вредите към датата на отмяна на НП, от което се претендират. По горните съображения АС-Варна е отхвърлил претенцията на ищцата срещу ОД на МВР – Варна за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Съдебното решение е правилно. Обоснован е изводът на административния съд за неоснователност на иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди поради липса на две от задължителните, кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ- реално настъпване на вредите по време и до приключване на производството по н. а. х. д. № 1846/2013 г. по описа на РС- Варна, съответно недоказаност за наличието на пряка и непосредствена връзка между евентуално плащане на сумата от 300 лв с проведеното административно-наказателно производство и отмененото НП, от което вредите се претендират. Обоснован е изводът на АС-Варна за това, че както договорът за правна помощ, така и разписката за плащане съставляват частни документи и се ползват с формална доказателствена сила единствено относно факта на писменото изявление и неговото авторство. Съгласно разпоредбата на чл. 180 от ГПК частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство само за това, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица, а не и за верността на фактите, съдържащи се в тези изявления. За разлика от официалния документ, частният документ, независимо дали е диспозитивен или свидетелстващ, не се ползва с достоверност на датата и мястото на съставянето си Частният документ има достоверна дата за трети лица, в т. ч. и за съда в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, само в изчерпателно изброените хипотези по чл. 181, ал. 1 от ГПК, нито една от които не е налице в конкретния случай. Правилно административният съд е приел за недоказани по делото както реалното настъпване на претендираните вреди в рамките на проведеното съдебно производство по отмяна на НП, така и наличието на причинно –следствена връзка между евентуално платената сума и отмененото като незаконосъобразно НП. В тази връзка настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от АС-Варна фактически и правни изводи, поради което не намира за необходимо приповтарянето им. Представените за първи път с молбата от 23.05.2017 г. - близо 4 години след влизане в сила на съдебното решение по отмяна на НП, макар и по н. а. х. д. № 1846/2013 г. по описа на РС-Варна, договор за правна защита и съдействие и разписка за плащане, не съставляват своевременно представени в рамките на производството по отмяна на НП документи. За да бъдат такива документи, същите е следвало да се представят в съдебното административнонаказателно производство преди постановяване на съдебния акт, с който процесното НП е отменено, а не 4 години след приключването му с влязло в сила решение. По горните съображения тези документи не установяват нито навременното плащане на сумата от 300 лв, нито наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуалното плащане и отмяната на НП. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение